Митко от Троян се намери

* В неделя Митко се срещна с новите си приятели * „Нищо специално не съм направил. На никого не съм отказвал помощ на пътя, минал съм хиляди километри, какво ли не съм виждал,
 помагал съм на много хора“
Тема с продължение Актуализиран
Димитър Дочев (Митко от Троян), 21 август 2017 г., Троян
„МИТКО от Троян“ се намери. Същият Митко, който преди двайсетина дни, на около 40 км от Бургас, след полунощ, спира да помогне на закъсало с джипа си софийско семейство с две малки деца; и без да се мае ги товари на своя „Ситроен“ и ги откарва до къмпинга Иракли, в обратна на неговата посока (той пътува към Приморско). Но има втори инцидент – прасе изскача на шосето и се забива в Митковата кола, щетите са сериозни, обаче нищо не може да осуети спасителната мисия на троянеца и семейството с двете малки деца благополучно е транспортирано до Иракли. Всичко това бе разказано във фейсбук от „потърпевшата“ столичанка Мая Фадеева, която ни потърси за помощ да издирим Митко. Тя и съпругът й Николай в суматохата на среднощния екшън пропуснали да вземат телефона на благодетеля си, а искали да му благодарят. Знаеха само, че Митко е „от Троян, тираджия, кара „Ситроен Ксара“ с чешки номер, вече със силно смачкана лява страна“. Публикувахме разказа на г-жа Фадеева (виж „Мая Фадеева: Помогнете ми да намеря Митко от Троян“ – бел. ред.), интересът бе огромен и Митко беше открит.

ТОЙ ни се обади в редакцията, с негово съгласие предоставихме телефона му на столичаните, а след няколко дни се срещнахме – на по бира в центъра на Троян. Митко идваше от Ловеч, от болницата, беше дал кръв за свой комшия, на когото предстоеше спешна операция, бинтът още бе на ръката му. „Не спираш да помагаш“, коментирах. В същия момент до масата ни се приближи един приятел, компютърджията Свилен Димитров и се обърна директно към Митко, беше разбрал кой е: „Преподавам информатика и учениците редовно ми задават въпроса заради какво си заслужава да останат в България. Вече в отговор ще им разказвам и тази Ваша история“.  

ДИМИТЪР (Митко) Дочев е троянец, 50-годишен (р. 1966 г.), корените му са от сгушеното в подножието на Троянския проход с. Балканец. Живее в Троян, но повече е на път, от 35 години работи като шофьор и кара бус на русенска фирма, курсовете му са главно в Западна Европа – Англия, Франция, Германия. Има брат, Иван Дочев, който от години живее в Лондон. Самият той много обича България, още повече Троян и тук му е най-хубаво, но не е оптимист: „Държавата ни е прекрасна, но няма как да се оправи. Защото много са айдуците, а тези дето работим – малко!“.

Митко от Троян: „На никого не съм отказвал помощ на пътя“
РАЗБИРА СЕ, чухме и Митковия разказ за среднощната история с авариралия софийски джип. Същата вечер Митко пристига от Англия, оставя буса в базата в Русе и веднага потегля за Приморско, където го чакат авери от Троян – за няколко дни морски отдих: „На една бензиностанция видях софийския джип „Ровър“, после карах зад него, но изведнъж джипът отби в аварийната лента и пусна аварийните светлини. Отбих и аз, попитах какво става, шофьорът ми каза, че двигателят е блокирал. Светнах с джиесема си под капака, разгледах и разбрах какво е – турбината бе гръмнала, нямаше масло в мотора. Мъжът ми каза, че е журналист, беше с жена си и двете им малки деца, отиваха на почивка. После дойде колата на „Пътна помощ“, но нямаше седалки за децата и майката бе много притеснена. Тогава аз предложих да ги закарам до Иракли, на около 60 км, отиваха там на къмпинг. Натоварихме се в моя „Ситроен Ксара“ и потеглихме. Някъде след Слънчев бряг изведнъж ми изскочи едно прасе, от тези дето ги пускат за свободно отглеждане по поляните, успях да кривна и добичето ме удари отстрани. Ламарините бяха намачкани, но ситроенът си бе в движение и пристигнахме в Иракли, жената свали децата и отиде да ги настани в бунгалото. Мъжът ми благодари, плати ми горивото, а аз веднага обърнах. В 6:00 бях в Приморско, а в 8:00 с моите хора отидохме на плаж“.

ПОПИТАХ ГО защо е направил този жест. „Нищо специално не съм направил. На никого не съм отказвал помощ на пътя, минал съм хиляди километри, какво ли не съм виждал, помагал съм на много хора“, бе отговорът на Митко от Троян. Добряк, веселяк, обикновен човек, но с голямо троянско сърце.

Генадий Маринов

***

Тази неделя, 27 август, Димитър Дочев (Митко от Троян) се срещна със своите нови приятели – семейството софиянци Мая (Фадеева) и Николай Колеви, на които наскоро помогна на пътя край Бургас, а след това те го издириха чрез Т21. „Бяхме по семеен повод в Априлци и успяхме да се видим с чичо Митко. Занесохме му малко подаръци, сред които прекрасна дърворезба, избрана от децата ни“, сподели ни г-жа Колева.

Още по темата:

4 коментара:

Анонимен каза...

Браво !!!

Анонимен каза...

Браво!

Анонимен каза...

Роботът каза: Г-н Маринов, защо дискриминирате роботите? В епохата на компютризация, роботизация и дискусиите за изкуствения интелект, Вие ме карате да доказвам, че не съм робот. Ами ако след време роботите почнат да заместват хората, няма ли да Ви обвинят в дискриминация?

Анонимен каза...

На мен ли ми се струва или заглавието не е много правилно.
Някак звучи все едно Митко сам се е намерил...

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |