Б-финалът за Купа Троян бе спечелен от „Чавдар“

* Малките троянски лъвчета буквално помитаха противниците си, резултатите само илюстрираха пълното превъзходство на нашия отбор * Сегашните 12-годишни – може би най-перспективното ни поколение в последните двадесет години

Баскетбол

Малка, но здрава агитка бурно подкрепяше нашите в полупразната зала

НА 22-23 ЮНИ в зала „Чавдар“ се проведе така нареченият Б-финал за 12-годишни баскетболисти, иницииран от БК „Чавдар“ (Троян) и одобрен от Българската федерация по баскетбол. Участваха отборите на „Ахил“ (София), „Велбъжд“ (Кюстендил), „Делфин“ (Бургас), „Академик Бултекс“ (Пловдив) и нашият „Чавдар“. Това всъщност бяха петте отбора, без „Черноморец 2014“ (Бургас), заели третите места в квалификационните турнири, проведени през м. април. Турнирът се проведе по системата всеки срещу всеки и така участващите отбори имаха възможността да изиграят по четири мача помежду си.

МАКАР и в края на сезона малките баскетболисти показаха завидни баскетболни умения, добро боравене с топката, особено  при дрибъла и доста брак най-вече при ловенето, подаването и стрелбата в коша. Направи впечатление ръстово подбраният състав на бургаския „Делфин“ и по-големия игрови опит на отбора на „Академик Бултекс“ от Пловдив. По всички компоненти на баскетболната игра, комплексно, над всички обаче се откроиха момчетата на треньорите Лъчезар Диков и Павел Игнатовски от Троян. В четирите играни мача малките троянски лъвчета буквално помитаха противниците си, като нито за миг не им даваха възможност и да си помислят, че изходът на мача може да бъде друг освен победа за „Чавдар“. В месомелачката на троянци последователно попаднаха „Ахил“, загубил от нашите с 28:70, „Велбъжд“, паднал с 25:78, „Делфин“ – с 48:66, и накрая във финалния мач „Чавдар“ размаза „Академик Бултекс“ с 78:49.  Резултати, които достатъчно красноречиво илюстрират пълното превъзходство на троянския отбор.

Звездите Цецо Острев и Ради Кочев връчиха медалите на победителите в Купа Троян

ЖАЛКО, че квалификациите за 12-годишни се проведоха толкова рано през пролетта и толкова злощастният мач с ЦСКА, загубен с 1 точка, лишиха нашия отбор да играе на републиканските финали. По моя и на колегите от другите отбори преценка тазгодишният състав на 12-годишните троянчета реално би  трябвало да се нареди сред първите осем отбора в страната.

КАКВО направи особено силно впечатление в играта на нашите момчета. На първо място, големият хъс и желание за победа; след това, както личи и от резултатите – много добрата техническа подготовка, тактическа грамотност (безспорна заслуга на треньорския тандем) и накрая задоволителната физическа подготовка, дала възможност да се изиграят на ниво тези четири мача в два състезателни дни. Няма да отличавам специално никого от играчите, въпреки че 4-5 човека на този етап се открояваха над останалите, защото на такава възраст лесно може да им се навирят носовете, а е всеизвестно, че грандоманията е погубвала не един или двама бъдещи големи спортисти. Още повече че баскетболът е колективен спорт, отборна игра и работата в екип е в основата на крайния успех. И в хода на надпреварата все по-често се забелязваше точно това – красиви комбинации, точни взаимодействия и изпълнения от най-добро ниво, предизвикващи възхищението на публиката, колективен дух.

И КАТО споменавам публиката, с горчивина трябва да отбележа, че тя се заключаваше само в присъствието на близки роднини на състезателите. Вярно, времето за провеждане на турнира бе крайно неудачно подбрано - в средата на седмицата, в работно време, в края на учебната година, а по този начин ефектът за популяризиране на баскетбола бе сведен до нула. За в бъдеще това трябва да се промени! Защото едно е да се играе пред пълни трибуни, друго пред полупразни – зарядът за състезателите е различен; спомням си квалификациония турнир през м. април, бях довел дебневенчета, селянчета, да погледат, главите ги заболяха, разплакаха се горките от шума и навалицата в залата.

ЩЕ ЗАВЪРША с една по-обща оценка. Напълно съм убеден, че сегашните 12-годишни са едно много добро троянско поколение, може би най-перспективното в последните двадесет години, с голямо бъдеще. Но за да не остане само перспективно, ще се изкуша да посъветвам играчи и родители (знам, че с нетърпение чакат този материал) – не разчитайте само на тренировките в залата с треньорите. Самоподготвяйте се, работете ежедневно, индивидуално, по двойки, по тройки на училищните игрища. Лятото, ваканцията е най-точното време за това. Повярвайте, ако искате да станете големи играчи – това е начинът. Защо в САЩ растат под път и над път страхотни играчи – защото пред почти всеки дом има баскетболен кош и постоянно се играе, видял съм го с очите си.

12-годишните на БК "Чавдар" – най-перспективното ни поколение от последните двайсет години

В ЛИЧЕН разговор с почти всички родители и с момчетата се убедих, че всички те са силно завладени от каузата баскетболът да бъде неделима част от бъдещето им. И за да е така, помнете – всеки божи ден най-малко 500 пъти прокарвайте топката през обръча на баскетболния кош. Това е същината на Великата игра баскетбол – да вкараш поне една точка повече от противника. Може да си факир при дриблирането, но не вкарваш ли в коша, забрави. А вкарването се постига само с работа, работа и пак работа! Успех!

Стефан Генков,

главен скаут на БК „Чавдар“

Начало

Tweet