От Швейцария до Троян и обратно (2)

* Иван Василевски: В Тун тази година ще правя мюзикъла „Котките“, за 2018-та подготвям „Мамма миа“ * Симон Василевски: В Троян има предприемачески дух и това е голям потенциал

Интервю

Симон и Иван Василевски, 14 април 2017 г., Троян

Иван Василевски е роден в Нова Загора, но си е истински троянец – с троянски корени по бащина линия, троянски дом, в който да се завръща, троянски дух; или по точно – швейцарски троянец. От 21 години живее и работи в Швейцария. Професионален музикант е - кларнетист, диригент, професор във Висшето училище по изкуства в Цюрих, музикален ръководител на прочутия мюзикъл фест, провеждан вече 15-ти сезон на езерото Тун в швейцарския кантон Берн. В курсовете си по дирижиране работи съвместно с Академичния оркестър в София и Филхармонията в Русе. Съпругата му Симон е швейцарка, езиковед. Преподавала е във висши училища, в момента работи за интегрирането на чужденци като учител по немски език. Двамата (поне) веднъж годишно си идват в Троян, където живеят родителите на Иван. Симон говори отличен български и това интервю се превърна в приятелски разговор между трима ни ден преди Великден.

(продължение)

- Вярно ли е, че в Швейцария министрите ходят с колело и влак на работа?

Симон: Да, също така се разхождат и пазаруват.

- А вярно ли е, че всеки швейцарец има под леглото си пушка?

Симон: Не под леглото, а в шкафа. Не, не е вярно, но баща ми имаше.

Иван: Всеки швейцарец, който е ходил в казарма. Оръжието остава при него. Теоретично няма право да има патрони. (Към Симон) Това не го знаех за баща ти, когато така бързо се оженихме. Може би щях да почакам.

- Швейцарски или японски часовници носите?

Иван: Швейцарски, моят е направен близо до нашия град. Целият район е часовникарски, точно срещу нашата къща е централата на „Омега“. Аз разказах как са докарали навремето френски часовникари. Развита е фината механика. Тоя бизнес е много зависим от световната конюнктура и когато нещата не вървят, при нас се усеща. Но е интересно, архитектурата на града е малко по-особена, има много къщи с ателиета, квартали, където живеят хора, но и се произвежда нещо. Това ми харесва, има нещо много истинско.

Симон: Аз не нося часовник.

Иван Василевски

- (Към Иван) Какви са професионалните ти планове?

Иван: В Тун тази година ще правя мюзикъла „Котките“ (на Ендрю Лойд Уебър – бел. ред.). Разрешиха ни собствена инсценировка, а за тия големи мюзикъли е много трудно да се вземат правата. Разрешиха ни да го правим свободно, и то навън – дано е хубаво и времето, защото котките не обичат дъжд. Ние сме частен фестивал, живеем от продажба на билети и от малко спонсори, представленията са големи, по 2500 души публика всяка вечер. Трудно е и се стараем добре да си правим сметките. „Котките“ ще имат 30 представления. Подготвям вече и за 2018 година мюзикъла „Мамма миа“ (по музика на АББА – бел. ред.). Обявихме го на 1 април, за да ни питат всички дали не е първоаприлска шега, беше посрещнато много добре. Музика, концерти, хорове, оркестри, мюзикъли, преподаване. Почивката ми е сега (по Великден), една седмица през октомври и след това за Коледа. Следващата година е доста наситена.

- Искат ли ти автографи?

Иван: Музиканти има много в Швейцария. Чак автографи – случвало се е, но аз не съм попзвезда. Но животът ми е много пълен. Музиката е нещо безкрайно и е прекрасно човек да вижда, че продължава да учи, спокоен, че няма да постигне кой знае какво велико ниво, защото това е отредено на много малко хора.

- А защо музиката е толкова нужна и какъв е великият й смисъл? Музиката не произвежда хляб.

Иван: Не произвежда хляб, но произвежда емоции, щастие, хармония или дисхармония, за да видим къде е хармонията. Няма значение кой на какво ниво на образование, култура, интереси е – всички слушат музика, това е една необходимост. А когато можеш заедно с другиго да правиш музика, това е невероятно усещане.

- Невъзможно ли звучи някаква твоя изява в Троян?

Иван: Не е невъзможно. Просто аз съм диригент и на мен ми трябва инструмент, на който да свиря – оркестър. Ще е сложно.

- А гостуване с хор?

Иван: Може би да. Въпрос на организация.

- Значи не е зачеркната малката сцена?

Иван: Не, малките сцени са нещо интересно. А Троян е град, в който винаги с удоволствие се връщам, гледам какво ново се е случило, къде е отворило ново кафене, какво е затворило и пак отворило.

Симон Василевски

Симон: В галерия „Серяковата къща“ много обичаме да ходим.

Иван: Тази година малко закъсняхме и не можахме да бъдем за откриването на Великденската изложба. Но бяхме в галерията и утре пак ще отидем.

- Щях да изпусна „ключов“ въпрос - как се запознахте?

Иван: В един магазин за кларинети. Тя искала да се учи да свири, и то сама, с книга, затова бе отишла в магазина. Аз също бях там, а продавачът, с когото се познавах, й каза – това е твоят учител. Така стана, случайно. Преди 21 години беше, в края на април. Лятото бяхме за първи път в България, през септември се оженихме.

- За финал на разговора ни - някакво послание към Троян?

Симон: Желая да продължава да върви напред, защото виждам, че има промяна. Надявам се повече хора да остават тук. Надявам се също някой ден ние да имаме и други причини да идваме в Троян, освен да посещаваме родителите – някакъв проект за изкуство, музика или образование. Тука има красива природа, има Черни и Бели Осъм, Къпинчо, Турлата, Галерията. Говорихме за „Швейцария на Балканите“. Надявам се градът да намери пътя към своето бъдеще, да не е копие на друг град. Да е приятно място за хората, които живеят тука. Тук има предприемачески дух и това го виждам като голям потенциал.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Оркестърът свири до последно 
• От Швейцария до Троян и обратно (1)

Tweet