Когато България и офицерската чест стояха над всичко

* След  Освобождението до 1944 г. България се превръща в легитимна европейска държава с развита икономика, военна мощ и е безспорен лидер на Балканския полуостров * Сред строителите на нова България е генерал Иван Иванов Фичев

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

СЛЕД  ОСВОБОЖДЕНИЕТО през 1878 г. до 1944 г. България се превръща в легитимна европейска държава с развита икономика, военна мощ и е безспорен лидер на Балканския полуостров. За около шейсет години предците ни успяват да постигнат българския национален идеал, завещан ни още от Раковски и Левски. Този подем се дължи на устрема, любовта и вярата в собствените сили, с които българите от онази епоха са започнали да строят новата държава. Този упорит плам и любовта към родината се превръщат в основополагаща и животворяща смес, която е възпитавана в семействата от най-ранна детска възраст. Именно патриархалното българско семейство е основната единица, която се превръща в училище за българския национален дух.

Генерал Иван И. Фичев

ЕДИН ОТ строителите на нова България е генерал Иван Иванов Фичев. Роден е през 1860 г. в семейството на един от синовете на прочутия възрожденски архитект и строител Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето (именитият строител е имал трима синове и три дъщери - бел. ред.). Завършва петокласното училище в родния си град Търново. Като първороден внук на Иван Фичев и правнук на майстор Колю Фичето е решено малкият Иван да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно и в прочутия Робърт колеж в Цариград. Смъртта на баща му предрешава завръщането в България преди завършването на престижния колеж - за да захване търговията и дюкяните на баща си. В освободителната война, когато е на 17 години, се записва доброволец, а по-късно по нареждане на руското началство е назначен за преводач, а сетне и секретар на търновския окръжен началник.

ПРЕЗ 1880 Г. Иван Фичев постъпва във Военното училище в София, а през 1882 г. получава първото си офицерско звание. Следват години на бързо изкачване в йерархическата стълбица на военното поприще. Завършва и генералщабна академия в Торино през 1891 г. През целия си живот ген. Фичев доказва любовта си към Родината и възпитанието си на истински патриот чрез службата си в българската войска. От 1910 г. до 1914 г. е началник на Генералния щаб на действащата българска войска. Под негово ръководство е разработена стратегията за воденето на победоносната Балканска война срещу Турция от 1912 г., за кратко е и министър на войната, след което е принуден да напусне поста си. Причината е изнесен от него доклад пред цар Фердинанд, че не вижда перспектива за спечелването на Първата световна война от Германия и нейните съюзници, в това число и България.

Щабът на Българската армия, 1915 г. Генерали и висши офицери, сред тях е командващият
генерал Иван Фичев (в средата отпред), източник www.lostbulgaria.com

МАЛКО ПРЕДИ включването на България в Голямата война през 1915 г. предпочита да бъде причислен към запаса и да се отдаде на писането. От този момент до самата си смърт през 1931 г. генералът написва най-значимите си текстове като военен историк и анализатор. „Балканската война”, „Висшето командуване през Балканската война” , „Чаталджа” са трудове, в които изяснява причините за успехи и крушения, породени от индивидуални грешки на личности на отговорни държавни позиции. Ген. Иван И. Фичев е избран и за действителен член на Българска академия на науките (БАН). През 1925 г. оцелява като по чудо при атентата в черквата „Свети Крал” (сега „Света Неделя”), извършен от терористичната комунистическа организация. След като е открит под руините на храма с липсваща част от черепа, са го помислили за мъртъв, но после при идването на медицински лица се оказва, че все още е жив. Лекарите спасяват живота му и след като се възстановява, генералът продължава да пише.

ГЕН. ИВАН И. ФИЧЕВ - внукът на Кольо Фичето, умира на 18 ноември 1931 г. Хубаво е да знаем какво са правили предците ни, за да знаем какво бихме могли да направим ние, но още по-добре е да осъзнаем защо и по какъв начин дядовците ни са живели и работили за България. Отговорът се крие в семействата на тези стари българи. Именно в семействата си от ранно детство бележитите българи от онази епоха получават онова родолюбие и чувство за дълг към България, които ги съпътстват през целия им съзнателен живот. Едно от малкото такива семейства запазени до днес в Троян е това на дядо ми Константин Фичев.

Константин И. Фичев *

* Бел. ред. Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет (мандат 1991-1995 г.) и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. Потомък е на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето), а негов прадядо е висшият полицай ген. Иван Константинов Фичев (над 200 години мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), който е обявен за народен враг след 9 септември 1944 г. и е убит без съд и присъда от т. нар. „народна власт”, 45 години по-късно е реабилитиран.  

Начало

 Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк 

Tweet