* Заслужилите другари на кметицата Донка Михайлова се облагодетелстват с земя по 52 стотинки за квадратен метър
Местни избори 2015
Може ли в началото на началото на 21. век в страна членка на Европейския съюз, човек да се сдобие с имот за 52 стотинки на кадратен метър? И то не къде и да е, а в красив и перспективен район, не на затънтено място, а на 160 км от столицата, на терен с връзки с националната пътна мрежа. Може. Невероятното е факт, който се доказва от публичния регистър на общината в Троян!
Звучи като първоаприлска шега, но не е
На 1 април 2014 г. гражданинът Григор Грозев от троянското село Борима се сдобива с два имота, общо 3761 кв. м земя на цена 2050 лв. – тоест по 0.54 лв. за квадратен метър. На 26 май същата година същият Григор Грозев се сдобива с нови два имота – 3122 кв. м за 1601 лв. и 1428 кв. м. за 732 лв. Общо 4550 кв. м за 2333 лв., тоест средна цена по 52 стотинки на квадратен метър.
Скандалното е кой е купувачът
и дали това е Григор Грозев, който не е случаен човек – той е син на местното партийно БСП-величие – Трифон Грозев от село Борима, безработен е, уволнен навремето заради некадърност от работа се захваща се със земеделие. По време на предизборната кампания на БСП през 2011 г. и той, и синът му хвърлят мило и драго за партията-майка, агитират здраво за „червени” гласове и увеличават резултата за червената кметица от 217 на първия тур на 382 на балотожа. В знак на благодарност за този чутовен подвиг после получават апетитните имоти на безценица. Към благодарността има и бонус - синът на Грозев е допълнително награден като е назначен в общинската администрация за лесничей.
Така фамилията Грозеви от троянското село Борима, което иначе минава за бастион на ДПС, се оказва щедро възнаградена от новоизбраната червена кметица Донка Михайлова веднага след спечелването на кметския пост – веднъж синът закачен на хранилка в общината и то в контрола на общинските гори, втори път над 8 декара земя е купена за по-малко от 53 стотинки на квадрат – цената на две цигари.
Втори шанс, пак за наш другар
Случаят е аналогичен. На същия 1-ви април 2014 г са продадени 6 имота в едно и също землище и средната цена на квадрат е 0.80 лв. Купувачът е един от големите бизнесмени – Христо Йовчески („РИКО Стил” ООД), който подкрепя политически г-жа Михайлова, а работниците му гласуват под строй - включително, за да е работата сигурна ги извозват други работници от предприятието. Това което прави впечатление в решенията на кметицата е, че търгът е проведен за имоти по кадастралната карта на гр. Троян, а решението за продажба е за имоти по кадастралната карта на с. Белиш. Защо кметът Михайлова, който създава публичен образ за себе си на перфекционист, подписва този некоректен документ? Не го ли е видяло нейното иначе зорко око или просто се заблуждават хората, че този имот е евтин, защото е в землището на запустяващото село Белиш? Всъщност имотът е на не повече от 300 метра от бившия завод „Хемус” в индустриалната зона на Троян в местността Червянска лъка.
Обръчът
А кой е правил оценките на тези имоти преди да бъдат обявени за продажба? Независимият оценител Цанко Спасовски. Може би защото е помогнал в постигането на толкова ниски цени, особено на имотите на Йовчевски, които са в индустриалната зона на Троян, братът на Цанко - Камен, е в листата за общински съветници на БСП. А може пък тази организирана група да си затваря обръча за разпродажба на земята на троянци за жълти стотинки, като получават апетитни комисионни за това. Комбината работи отлично – кметицата Донка Михайлова предлага имот за продажба, единият брат Цанко Спасовски оценява, а другият брат Камен Спасовски гласува продажбата.
Сделка или не?
Резонният въпрос е, дали става дума за нормална търговска практика или раздаване на подаръци по партийна линия за заслуги в предизборната борба за кметския стол? Дали всеки честен троянец може да се сдобие със земя по 52-80 стотинки за квадратен метър или трябва да е БСП партиен кадър, да е взел активно участие в предизборната кампания на БСП и да е раздал душата си за победата.
Неудобни въпроси
Защо и по какви причини документите за „сделките” на Григор Грозев са публикувани в публичния регистър година след придобиването на имота? Случайно ли е, че тази практика се повтаря и с „обнародването” на „сделката” и на Христо Йовчески? Най-вероятно, причината за забавянето на публикуването на решенията и в двата случая от страна на кметицата Михайлова е, за да не могат да се възползват от правото си на обжалване заинтересованите и потърпевши лица. Може пък и друго да е – да мине време, да се позабрави случая и никой да не му обърне внимание.
Има и други неудобни въпроси – що за търг е този с толкова ниска начална цена, при положение че от 2009 г. цените на земеделските земи растат, а пазарната отдавна значително надмина 1200 лв. на декар? А земята в Индустриалната зона дали няма да се урбанизира? Пита се в задачата, а дали горните далавери не са едно добро начало, с което кметицата Михайлова осигурява на БСП партийци златната възможност да получават субсидии на декар земя и така да бъркат дълбоко в държавната и европейска хазна. Пък като дойдат избори – да й организират гласове. Така кръгът в Троян се затваря – кметицата Донка Михайлова се отблагодарява с парчета от общинската баница на подкрепящите я бизнесмени, а пък подкрепящите я й организират преизбиране, за да получат пак бонуси от собствеността на общината.
Дали това е цената и за обикновения троянец? Къде отива разликата? Така ли се управлява общинска собственост?
Коалиция „Демократично бъдеще”
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
По-нова публикация
