Даниел Сираков: Всичко зависи от качеството на хората

* „Щом си в политиката, трябва да я имаш тази култура,
 трябва да умееш да разговаряш с опонентите,
 да отчиташ и успехите на другите”

Интервю Местни избори 2015 

Даниел Сираков

Поводът за разговора ни с Даниел Сираков са предстоящите местни избори, в които той е кандидат за кмет и водач на съветническата листа на ВМРО. Има и още нещо – той е доайенът сред троянските общински съветници (приключва четвъртия и се бори за пети мандат) и е първият съветник, заговорил, че бъдещето на Троян е в туризма; което само по себе си го прави интересен събеседник. Познаваме се отдавна и си говорим на ти. 

Даниел Сираков е роден през 1955 г. в Троян, завършил е полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София и едва на 23 години става шеф на троянската печатница. В момента бизнесът му е свързан с туризма – има къща за гости и конна база. Един от учредителите на Сдружението по туризъм в Троян и създател на вече традиционния Празник на билките, планината и туризма. Дългогодишен лидер на Българския бизнес блок в Троян, а днес – областен координатор на ВМРО.

- Г-н Сираков, да започнем от „проблема” с партийната ти принадлежност – противниците ти говорят, че си сменил доста партии. Така ли е?

- Затова при представянето на кметската ми кандидатура се наложи да приготвя толкова обширна биографична справка (ВМРО – Троян обяви кандидатите си за предстоящите местни избори в края на миналата седмица – бел. Г. М.). Там всичко е казано, но ще повторя. Истината е, че когато дойде 10 ноември 1989 г., аз бях от хората, които активно се включиха в процесите на промяната. Спомням си, тъкмо бяхме обособили печатницата в кв. „Попишка”, при мен дойдоха Йордан Василев, станал после народен представител, и троянският лидер на новосъздаденото СДС Христо Димитров-Мастиката. Попитаха ме: „Сираков, ще се включиш ли?”; отговорът ми бе: „С най-голямо удоволствие”. Моят първи ангажимент и принос бе да направя едни картонени шапки с емблемата на СДС с лъвчето. После напред излязоха други хора, аз си гледах моята работа – да помагам с каквото мога.

През 1990 г. в офиса ми, той бе където сега е „Старата къща”, дойде един координатор на току-що регистрирана нова партия – Български бизнес блок (БББ). Седнахме, пихме по кафе, гостът ми каза – нашите цели са да защитаваме дребния и средния бизнес; а аз съм точно в тази категория. Попитах го защо е дошъл при мен, отговорът му беше – да учредим местна структура и в Троян, защото Троян е град с нахъсани, предприемчиви хора.

- И се захвана сериозно с БББ, партията на Жорж Ганчев?

- Ангажирах се. Поогледах се тук-там, събрах десетина човека и сглобихме троянската организация на БББ, една от първите в страната, а за района – категорично първата. Мина около седмица и дойде пак същият координатор, а след около месец организирахме посещение на лидера Жорж Ганчев в Троян, препълнихме големия салон на читалището. През 1994 г. на един конгрес бях предложен, неочаквано и за мен самия, да вляза в състава на националното ръководство. Конгресът бе в столичния хотел „Ню Отани”, гласуването мина и от трибуната Жорж Ганчев започна да чете имената на 9-членното Изпълнително бюро, най-високото ниво в ръководството на БББ; чете – първи зам.-председател Даниел Сираков от Троян, слушам и не вярвам на ушите си. Впоследствие разбирам, че Жорж е останал много доволен от структурирането на организацията в Троян, динамиката, с която сме се развили, цялостният ни начин на работа. На първото заседание на бюрото лидерът ми каза – трябва да си повече тук (в София); аз – щом трябва, трябва. Уреди ми един апартамент за гости в неговата къща във Владая и така тръгнаха нещата, до 2005 г.

На кон от собствената конна база

- Доста време?

- Доста време – 11 години. Моят сектор беше организационната дейност. През 2005 г. на един конгрес във Варна всичко приключи, всеки от нас си тръгна по пътя. Партията преди това бе преименувана на Блокът на Жорж Ганчев, а истината е, че тогавашните управленци положиха големи усилия да я ликвидират, не им бяхме удобни. Любопитното е, че на този финален конгрес дойде да ни подкрепи известният рокер Пламен Ангелов-Стършела като представител на троянското мотобратство, бе бил два дни път с някакво моторче.

- Не съжаляваш за този период и за близостта си с Жорж Ганчев?

- В никакъв случай. И досега като се чуем, аз се обръщам към Жорж с „учителю” – защото ми е учител както в политиката, така и в много други неща.

- Не го ли надценяваш?

- Не, бях много близо до него и знам какво и що е. Разбира се, не искам да налагам моята оценка, знам, че няма да се приеме от някои хора. Но истината е, че Жорж Ганчев не е случайна фигура, никак не е случайна. Голям ерудит е, с невероятна обща култура и отвореност към света и хората. Ще дам само един пример, бил съм свидетел – отиваме в Китайското посолство на прием, или в някое друго посолство, и те (домакините, другите гости) се снишаваха пред него, знаеха го, имаха респект и уважение. Бил съм свидетел на разговорите му в различни политически централи, респектираше всички.

- И как стигна до ВМРО?

- Аз съм общински съветник в Троян от БББ/Блокът на Жорж Ганчев, 2003 г. беше. Тогава при мен дойдоха колеги съветници от ВМРО – арх. Пенко Терзиев, Ангел Балев и др. и ми предложиха на предстоящите местни избори да се присъединя към тях. Приех, участвах в листата на ВМРО от гражданската квота, станах съветник и започнах работа. Тогава се стигна до един конгрес на ВМРО, където групата на Славчо Атанасов се противопостави на лидера Красимир Каракачанов. На този конгрес, мисля беше през 2009 г., стана разцеплението и троянската група мина към Славчо Атанасов, учредиха и нова партия ВМРО-НИЕ, която след това остана само НИЕ (Национален идеал за единство). Колегите ми от групата ми казаха: „Трябва да дойдеш при нас!”. Отговорих им: „Няма как да стане, вие ме приехте към ВМРО, сега ме карате да мина към друга организация, не мога и не искам да го направя”.

С лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, Троян, 2013 г.

- Във всичко това имаше ли идейни мотиви, идейни основания?

- Имаше, разбира се. Аз познавах от София хората от ръководството на ВМРО, основно Красимир Каракачанов. В БББ и после в Блокът на Жорж Ганчев в идейната ни платформа бе заложен патриотизмът, което в някаква степен ни доближаваше до ВМРО. След като изтече съветническият ми мандат (2007 г.), аз получих предложение лично от Каракачанов – да помогна да се възстанови троянската организация на ВМРО. Поисках малко време да помисля. Тогава се обадих на Жорж Ганчев, казах му за предложението и го попитах ще одобри ли, дава ли ми благословията си. И ако обобщя – моята политическа и партийна дейност е свързана с две партии – БББ и ВМРО. Никога не съм членувал в БКП/БСП – бях шеф на троянската печатница по онова време и ме натискаха да вляза в БКП, но тогавашният партиен идеолог Мичо Генковски се противопостави на приемането ми заради неблагонадежност. А защо съм бил неблагонадежден – вероятно заради родословието ми, дядо ми Георги бе от твърдите противници на оня строй.

С дъщерята Ренета и внучката Алис на Празника на билките, 2015 г.

- Нека чуем малко за рода ти?

- По майчина линия родът ми идва от Македония, от Разложката долина. Родственици сме на отец Паисий Хилендарски – неговият брат се преселва в Троян в края на 18-ти век, Папазовския род, ние сме някаква клонка на този род. По майчина линия дядо ми е един от първите заселници на чаршията в Троян, къщата му е била до сегашната галерия „Серяковата къща”. Израснал съм до Дрянската чешма, учил съм в Жълтото училище (сега ОУ „Иван Хаджийски”).

- Значи можем да кажем, че си от стар троянски род с македонски корени?

- Да, точно така е.

- Говорихме за политика, за рода ти, кажи ни нещо и в професионален план, за бизнеса си.

- Не мога да не спомена Указ 56, първият пробив в тоталната държавност в икономиката, и трябва да кажа, че беше сполучлив. Факт е, че когато човек заложи на себе си, може да успее.

- Можем ли да твърдим, че този указ по комунистическо време бе някакъв вид протекция на малкия и средния бизнес?

- Абсолютно. Аз как започнах? Напуснах печатницата, не издържах на идеологическото опекунство, но си намерих уважителна причина – получих обриви от печатарското мастило. Подадох молба и напуснах, вече съвсем влязох в графата „неблагонадежден” и нямаше кой да ме вземе на работа, това стана през 1979 г. Тъкмо се бях оженил. В този труден период кумът ми, Петко Маджгуров, той беше строителен техник, ми каза да не се плаша, ще правим бизнес със строителство.

- 1979 г.? Какъв бизнес?

- Петко имаше едно БМВ, качваме се и тръгваме из района – и където видим струпани строителни материали, питаме хората ще строят ли. Тъй попаднахме в Калчевската махала в Орешак при бай Марин Мондешки. Построихме неговата къща, после още една в Белиш. Това ми е първото частно бизнес начинание, тогава почнах да получавам първите пари като частник, като помощник дюлгер. После правих гипсови тавани и корнизи, това ми е вторият занаят, гипсаджия. И до днес хора ме спират да ми кажат, че гипсовата направа още стои. От този бизнес си купих първата пералня от Кореком, имаше един такъв магазин и в Троян, помня – струваше 420 долара. След това почнах работа в кооперация „Миролюбец”, правеха кашони, на мен ми предложиха да направя книговезница. После направих и печатница, преместихме се в едно помещение в кв. „Попишка”, а когато излезе споменатия Указ 56 се отделихме в самостоятелна кооперация – „Алфа Принт”. В годините работата набъбна, но трябваха оборотни средства, много кооператори се отказаха и им изплатихме дяловете.

Къщата за гости в с. Балканец

След 1989 г. преобразувахме кооперацията в ООД, изкупих дяловете на съдружниците и фирмата стана моя. После тръгнах в друга посока – производство на лекарствени препарати и козметика, но навлязоха едрите фирми и този бизнес стана невъзможен. Отново се преориентирах – бутилирах минерална вода, наложих марката „Шипково”, но когато влезе в сила Законът за концесиите, при правителството на Иван Костов, ми поискаха убийствена концесионна такса и се отказах, дадоха водата на свой човек, един депутат от евролевицата, но той се провали. След това се ориентирах към туристическата дейност, през 1997 г. започнах да строя къщата си за гости в с. Балканец, бавно ставаше, пуснах я чак след 10 години. Открих и офис, направихме първите троянски участия на туристически борси – това бе нещо като началото на началото на туристическия бизнес в Троянско.

- Някак естествено стигаме до въпроса за участието ти в местната политика.

- Със Стела Карамфилска, тя дойде по-късно, осъзнахме, че на Троян му трябва политика в туризма. Направихме туристическо сдружение и тръгнахме да формираме политики.

- Ти си доайенът в Общинския съвет в Троян, общински съветник четвърти мандат – от 1999 г. до днес, и се кандидатираш за пети мандат. Има ли смисъл?

- Със Стела сме си говорили неведнъж – искаме да видим завършени някои неща, за които сме работили през годините.

- Ти пръв заговори в Общинския съвет, че бъдещето на Троян е в туризма – гледаха те като бяла врана, с насмешка, имаше недоверие, отпор. Изминаха години, смяташ ли, че тази битка е спечелена или е на път да бъде спечелена?

- На път е да бъде спечелена. Много неща се промениха от онези години. Вече говорим за политики в туризма, за стратегия. Обособи се един туристически район – Троянският, изпълнен със съдържание, макар и все още недостатъчно популяризиран и разпознаваем на картата на България и Европа. Факт е, че бележи сериозен ръст, макар някои да отказват да го признаят; факт е, че от 10 легла през 90-те години в момента в Троянско има 3300 места за настаняване. Помня на едно събиране в с. Чифлик преди години, казах на хората – вашият поминък е в туризма, никой не го прие сериозно, смееха се. Сега като отида в Чифлик и ги попитам има ли семейство да не печели по някакъв начин от туризма, отговорът е – няма, прав беше тогава.

- Но все още има скептици. Или вече не?

- Има, но скептиците ще изчезнат, ще ти кажа защо на финала на разговора ни.

- Не ти ли се струва понякога, че в този си формат това нещо (Общинския съвет) не работи както трябва? Че онази хубава идея за разделение на властите, за нужния коректив на местната изпълнителна власт, за демократизъм някак си не се получава? 

- Ще го кажа направо – в троянския Общински съвет няма каузи, има корпоративни интереси. И който не е наясно с това, трябва да го знае. Формулирал съм три неща, които искам да се чуят: 1. Властта е най-прекият път към лично облагодетелстване и забогатяване; 2. Властта е най-бързият път за разправа с опонентите; 3. Властта е и средство да се реализира професионализъм, отговорност и стремеж към работа за обществото. И това, третото, е, което аз правя и искам да правя.

- Мислиш ли, че общинските съветници са информирани и се готвят? Защото имам усещането, такова, мисля, е и общото усещане, че поне 50% от тях не знаят за какво са в Общинския съвет и правят този орган неработещ? 

- Всичко зависи от качеството на хората, това е проблемът.

Обявяване на кандидатите на ВМРО - Троян за Местни избори 2015

- Значи мислиш, че този формат на Общинския съвет не е изчерпан?

- Определено.

- Защо е това политическо разделение днес, в първите години на прехода бе по-разбираемо да е така, но сега  - толкова сме малко, а сме толкова разединени и все по-разединени ставаме? Партии, партийни групи, всеки срещу всеки – това е тъпо, ненормално, грозно, непечелившо?

- Тук трябва да отчетем и един фактор като политическата култура. Щом си в политиката, трябва да я имаш тази култура, трябва да умееш да разговаряш с опонентите, да отчиташ и успехите на другите. И всичко това трябва да се случва в режим на диалог. Сега има някаква непонятна политическа еуфория, което е абсурдно.

- Обеща ни за финал нещо много хубаво?

- На територията на община Троян, в южната й част, има огромни залежи от гореща минерална вода – по оста Чифлик, Бели Осъм, Балканец, Орешак, Черни Осъм. Голямо подземно езеро, което дава невероятни възможности – може да се окаже, че Троян е най-богатият район за каптажи в България, приблизителната дълбочина е 1200 м. Ако влезем във властта, една от първите ми задачи ще е да възложа сондиране в тези села. Защо? Защото, първо, имаме алтернативен източник за отопление на хотели, къщи и т. н., разбира се – с леко подгряване. Второ – осигурява възможност за целогодишен туризъм. Трето, но не по значение – екологичният ефект, ще намалеят вредните емисии, а през 2016 г. се очаква да влезе много строга европейска директива в тази посока, която ще забрани отоплението с дърва. Това е реална алтернатива за Троян и Троянско.

Интервю на Генадий Маринов 

Начало

Още по темата:

• Войводите обявиха кметската кандидатура на Даниел Сираков

Tweet