Българските студенти - първи по успех

* Има надежда, да знаете! Ще ни бъде!

По света и у нас

Авторката Даниела Горчева от 1990 г. живее в Холандия. Журналист, публицист, издател, изключително темпераментен автор и страстен борец за българската кауза по света и у нас. Омъжена е за холандеца Мартин Ламбо, двамата имат син - българин и холандец ведно, носещ хубавото българско име Тервел, говорещ чудесен български и тази година абитуриент, а вече и студент. С Дани се знаем от студентските години, познавам и Мартин и Тервел, а миналото лято на път за морето, за няколко часа, тримата се отбиха в Троян. Тервел, когото помнех като малко момче, вече бе голям мъж. Именно за него са двете историйки, студентската и абитуриентската, разказани от Дани във фейсбук. Публикуваме ги, защото казват много.

Генадий Маринов

И АКО ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯШ СЛАБО,

ЩЕ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ХОЛАНДЕЦ!

Тервел

ИМА надежда, да знаете! Ще ни бъде! Отива оня ден моят син в университета, където ще учи от есента и прави два теста по един час ли, 45 минути ли. По математика и английски. Това не са приемни изпита, тук в Холандия матурите играят ролята на приемни изпити за по-нататъшно продължаване на образованието, затова веем знамена като ги вземем. Тези тестове са, за да преценят в университета в кое ниво да запишат съответния студент. Представя се нашият отлично по английски (това не е новина) и много добре по математика (да му се не надява човек, може най-сетне гените на баба му да са проговорили, че досега голям мързел го тресеше). И след това води разговор с една от бъдещите си преподавателки. Пита го тя откъде е това име Тервел и той обяснил, че е цял българин и цял холандец.

И СЕГА... внимание! Чува професорката, че е българин и засиява:

- Оо - възкликва тя, - аз имам отлични впечатления от българите! Те са винаги първи по успех, най-добрите ни студенти!

ИМАЙТЕ предвид, че това е точно така, вярно е. Така беше и в Амстердам навремето, когато имах много приятелчета между българските студенти. Българите винаги бяха първи по успех. Ей, не се гаси, туй що не гасне и любознателността на тоя народ още я има. А на моя синковец му викам: „Мисли му, да не ни изложиш! И ако започнеш да се представяш слабо, ще казваш, че си холандец!"

25 юни 2015 г.

*** 

БЕЗ КЛАКСОНИ, ЕДНА ЧУДЕСНА ВЕЧЕР 

СНОЩИ присъствахме на тържеството в училището на Тервел, по случай получаването на дипломите. Няма абитуриентски балове, няма клаксони, скъпи автомобили, няма натруфени и претенциозни тоалети. Момичетата бяха елегантни в своите la petite robe noire, момчетата - небрежно елегантни в своя полуспортен, полуофициален стил. Родители, баби, дядовци, братя и сестри - аулата беше пълна. Прекрасно аранжирани огромни букети с цветя (холандците са майстори!) красяха залата във всичките й кьошета. Имаше и балони, разбира се. На входа на училището, току пред външната врата стояха двама учители, за да ни посрещнат с „Добре дошли” и „Заповядайте”. Ей така, съвсем естествено, като домакини.

Преди години - Мартин, Тервел и Дани в Поморие

ОФИЦИАЛНАТА част започна с няколко шеговити думи на директорката на училището (блестящо чувство за хумор), а след като залата притихна, тя произнесе кратко, топло, много лично слово. В него се говореше за чувството за щастие и за това, че щастливите моменти в живота на човека не винаги са свързани с неговите успехи, с парите, които печели. Директорката сподели, че нейните моменти на неизказано щастие са били свързани със съвсем обикновени житейски неща - сутрешното пиене на кафе със сина й след дълго отсъствие, разходката в парка с майка й, оздравяла след тежко боледуване или просто гледката на залязващото слънце на път към къщи след тежък работен ден. Кратичко, но искрено спомена за света, в който живеем днес - за Украйна, за Гърция, за войната в Сирия, за терористичните атаки, спомена и за драмата на бежанците (Холандия приема страшно много бежанци и представете си никой тук не насъсква хората срещу тях).

СЛОВОТО бе изслушано внимателно и искрено аплодирано. А после директорката даде думата на истинския директор на училището, както тя го нарече. Това е портиерът на училището. Отварям едни скоби. В холандските училища портиерът е наистина нещо като директор в хубавия смисъл на думата, не в смисъл нa някой, който злоупотребява с власт. Той пристига пръв и си тръгва последен, на него лежи отговорността всичко да е наред в училище. Той следи и за това учениците да не закъсняват или отсъстват. Ако някой закъснее, дори и 5 минути, на другия ден трябва да отиде половин час по-рано и да свърши посочена от портиера работа (например - да измете двора). Затварям скобите. И така, качи се този симпатичен спортен мъж на трибуната и с великолепно чувство за хумор каза няколко думи. Прочете и едно писъмце, което някой от големите ученици оставил в шкафчето си за идващия след него „заек”. Много готино писмо. С много чувство за хумор и с основно послание: бъди личност! Не се води по ума на другите, не се обезличавай в тълпата. Много сладко писмо, съжалявам, че го нямам под ръка, за да го преведа.

ДОЙДЕ ред на децата. Излязоха едно момче и едно момиче и казаха няколко топли думи за учителите си, а накрая прожектираха кратък и шеговит видео клип, за да покажат скритите таланти на своите обични преподаватели. Официалната част завърши с кратко шеговито видео за отличниците на училището, тези които завършват с почетното звание cum laude. Оттам всеки клас отиде в класната си стая, за да получи дипломите си от своя класен… След всичко имаше коктейл. Освен хапките и обичайните безалкохолни напитки - огромно разнообразие на плодови безалкохолни коктейли с екзотични имена. В Холандия употребата на алкохол до 18-годишна възраст не е позволена, но учениците не страдат от това и не роптаят.

ТА ТОВА Е. Без клаксони, една чудесна вечер. Нашето дипломирано и пораснало гардже остана още малко с приятелите си в училище, а ние с Мартин решихме да се разходим в чудната лятна вечер и се прибрахме пеша (около 6 км). Като си дойдохме към 23:00 часа, небето още беше светло, а Тервел, който беше яхнал колелото, се беше прибрал доста преди нас. Пихме по едно, колкото да се чукнем.

1 юли 2015 г.

Даниела Горчева, Холандия

Начало

Още от същия автор:

• Забравената съпротива
• С такт, почтеност и войнишка прямота

Tweet