С такт, почтеност и войнишка прямота

* „Това, което цилиндърът не можа да свърши, свърши го фуражката!”, казва със задоволство цар Борис III след мисията на ген. Бойдев в Брашов * На 4 октомври (четвъртък) в Троян е премиерата на „От поручик до генерал” на ген. Васил Бойдев

Уроците на историята

Авторката – нашата добра приятелка Даниела (Дани) Горчева, от 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. издава списание „Диалог”, което излиза на български език и се разпространява сред българската общност в чужбина, основно в Холандия и Белгия. Сътрудничи и на доста други наши и чужди издания. Известна е с пристрастията си към темата за българския преход и с нетърпимостта си към комунистическите рецидиви в днешно време. 

В Т21 вече сме публикували неин материал – „Забравената съпротива”, посветен на горяните, първите (и единствените), тръгнали на въоръжена борба срещу комунистическия режим в България. По-долу ви представяме текста на Дани Горчева - от поредицата й статии в рубриката „Прочит на историята” на в. „Дневник” - за излязлата наскоро книга „От поручик до генерал”, спомени на царския генерал Васил Бойдев (книгата вече бе представена в Т21). Спомените са записани от съгражданина ни Венелин Димитров, а книгата ще има своята премиера в Троян на 4 октомври (18:00 ч., зала „Форум”). Т21  

КНИГА, КОЯТО ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА

ТОВА ЛЯТО Военно издателство направи безценен подарък на интересуващите се от българската история като публикува спомените на генерал Васил Бойдев. Те доказват по безспорен начин опитите на цар Борис да запази неутралитета на страната си и да избегне участието й във войната, както и куража му да остане в България в това бурно време, също като капитан, който не напуска кораба си, зарязвайки пътниците му на произвола на съдбата.

„ВАСИЛ БОЙДЕВ. От поручик до генерал. Спомени” е книга, която хвърля светлина върху малко известни факти, свързани с историята на България в годините преди съветската окупация през 1944 г. Подтикнат от Венелин Димитров, с когото Васил Бойдев се сприятелява в Троян (където е изселен от комунистическата власт), 70-годишният тогава генерал разказва за отминалите събития с ясното съзнание, че истината ще е необходима на идващите поколения. Спомените са записани в периода 1964-1967 г. Публикуват се за първи път.

КОГАТО ПИСАХ предишните статии за рубриката „Прочит на историята” не подозирах, че ген. Бойдев е оставил спомени. Но ето че едно мое логическо предположение, че цар Борис III е отхвърлял мисълта да емигрира по подобие на холандската кралица и да остави България на произвола на съдбата в ръцете на Хитлер, неочаквано и за мен самата се потвърди. Ще цитирам (с известни съкращения) предадения от Васил Бойдев разговор между него и цар Борис след мисията му в Брашов (Румъния).

ЦАР БОРИС: „В ТАКОВА ВРЕМЕ НЕ МОГА ДА ДЕЗЕРТИРАМ!”

„Същия ден след завръщането ми (26 януари 1941 г.) царят ме извика на доклад. Представих му препис от договора. От Гърция идваха тревожни новини, англичаните продължаваха да стоварват войски. Той изрази тревогите си с думите: „Това стоварване на войски не е демонстрация, щом и гърците мобилизират. Неминуемо след това германските войски ще дойдат в България, както е казал Лист. Не им ли позволим доброволно, ще ни окупират... На англичаните не можем да се надяваме...” 
 

„Неутралитетът е хубаво нещо, но как да го запазим? Да се бием с германците, за да ги спрем, е безсмислено! Великите държави не можаха да ги спрат, та ние ли?” – брадичката на царя трепереше.

– Ако ми позволите едно скромно мнение! Защо не сторите както в някои други държави, като в Холандия...

– Какво? – ме изгледа зачудено той.

– Напуснете страната, когато германците влязат в България, в знак на протест. Можете да отлетите в Англия. После правителството да отговаря за делата си.
 

Царят сви вежди, както правеше винаги когато е недоволен:

– Това ще хвърли страната в анархия, гражданска война... Кой ще ми прости един ден, че съм изоставил поста си...? В такова време не мога да дезертирам... Какво ще стане сега? Боже, пази България!” (из „От поручик до генерал”)

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ БОЙДЕВ?

ВАСИЛ БОЙДЕВ (1893 - 1984) е син на офицера Теню Бойдев (участник в Сръбско-българската и в Балканските войни). През 1912 г. завършва 32-ри випуск на Военното училище, наречен "царския", защото в него служи и престолонаследникът Борис Търновски. Като подпоручик Бойдев участва в Балканската война и е ранен при атаката на Одрин. През 1935 г. е назначен за началник на Военното училище, но още на следващата – 1936 г., му е възложено да създаде почти от нулата военновъздушните войски на България, които са били забранени от Ньойския мирен договор. Като командир на Въздушните войски говорещият френски, немски, италиански, сръбски и руски генерал участва в няколко важни за България военно-политически мисии в чужбина.

СЛЕД ОКУПАЦИЯТА и подялбата на Полша, където дотогава се обучават български летци и с чиято безценна помощ през 1939 г. България започва да строи фабрика за самолети край Ловеч (благодарение и на една от мисиите на Васил Бойдев в Полша през 1937 г.), цар Борис, който се стреми да избяга от прекалено обвързване с Германия, изпраща през есента на 1939-та ген. Бойдев в Москва - с мисия да иска доставка на оръжие (самолети, танкове, оръдия) за българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие срещу продажбата на оръжие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ”. Но огромен успех лично на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери трима български летци, които се обучавали в Полша и са пленени от съветските окупатори.

СЛЕД ОТКАЗА НА МОСКВА се налага България да купува оръжие от Германия, което цар Борис всячески се опитвал да избегне. През 1941 г. генерал Бойдев е изпратен с тайна и рискована мисия при германците в Брашов и успява да убеди командващият 12-та армия маршал Лист (под чието командване по време на Първата световна война служи и Хитлер) да бъде сключено изключително важно за България споразумение за условията на навлизане на немските войски у нас. При тези преговори, благодарение на своя такт, на почтеността си, но и на войнишката си прямота, ген. Бойдев успява да изпълни мисията си и да постигне съгласие за такива условия, които да гарантират формулата за неучастие на България във войната. „Това, което цилиндърът не можа да свърши, свърши го фуражката!”, казва със задоволство цар Борис III след мисията на ген. Бойдев в Брашов.

Даниела Горчева

Начало

Още по темата:

• Забравената съпротива
• От поручик до генерал 

Tweet