Едно невероятно изживяване

* Хижа „Узана” ни посреща с топлината от бумтящата печка, дружелюбието на другите туристи и, разбира се -
 усмихнатата хижарка Милена
Ойларипи
Троянската група по пътя към хижа "Узана", третата отляво - Даниела Кънева
ПО ПОКАНА и инициатива на наши приятели - туристи от Раднево, Ямбол и Стара Загора, решихме да отидем до хижа „Узана” в Габровския Балкан (17-18 януари). Събрахме се група от 8 души троянци и избрахме да стигнем до хижата с преход от връх Шипка.

ДЕНЯТ НИ не започна добре, още в началото на нашето тръгване една от колите се развали и се наложи тричасов ремонт. Но незагубили ентусиазъм и надъхани за емоции потеглихме към връх Шипка. Пристигнахме на върха около 14:00 ч. и без да губим време, нарамили раниците, поехме по маркираната пътека за хижа „Узана”. Преходът е по билото на Стара планина и е част от маршрут Е-3 „Ком – Емине”, обозначен е с червена маркировка. В началото, благодарение на утъпканата снежна пътека на нашите приятели от Раднево, бе лесно. Панорамната гледка, която се откриваше, бе впечатляваща. Съзерцавайки  паметника Шипка, връх Бузлужда и вятърните перки край него, символ на „новата” икономическа сила, сгушения в котловината град Габрово, скалите над град Севлиево, селцата Шипка, Шейново, язовир „Копринка” и още, и още природни и човешки феномени, човек се чувства като омагьосан.

НЕ Е ЛЕСНО да се върви върху сняг. Някой от групата ни започва леко да се уморява и ние забавяме темпото. Остава ни да вървим още доста път, но туристът за туриста е другар и никога не изоставя групата. Стигаме до връх Малуша (височина 1341 м) и започва стръмно спускане до местността Шадраваните. Оттам ни предстои изкачване. Пътеката продължава през смесена иглолистна и широколистна гора до седловината в подножието на връх Марков стол, в края на Узанската поляна. Вече се усеща умората, но нашата цел е близо. Спускайки се по заснежената Узанската поляна към хижа „Узана”, в настъпилия сумрак на късния зимен следобед, чувството на удовлетвореност надделява над умората.

А САМАТА хижа „Узана” ни посреща с топлината от бумтящата печка, дружелюбието на другите туристи и, разбира се - усмихнатата хижарка Милена. Хижата вече е пълна с групи от Русе, Велико Търново, Раднево, Ямбол, Стара Загора, Силистра, Казанлък, Търговище, към тях се присъединява и нашата от Троян. Атмосферата е чудесна. Музика и танци, разговори между посетителите, много смях. По средата на вечерта всичко утихна и неуморната и сладкодумна хижарка Милена ни приветства по стар български обичай, облечена в народна носия, която пази от майка си, с вкусна питка с шарена сол и с благи думи, които остават в сърцето завинаги.

ПРЕИЗПЪЛНЕНА с оживени разкази и интересни случки – вечерта премина неусетно. От разказите научихме за името на местността Узана. Узун на турски означава дълъг и това е най-дългата поляна в Стара планина. А най-емблематичното място в местността Узана е хижа „Узана” – една от най-старите в България и първата, построена там още в началото на 30-те години на миналия век. На около половин час пеша от хижата се намира географският център на България, открит през 1995 г., той е в северния край на поляната край хотел със същото име. Това е мястото, от което в четирите посоки има еднакво количество българска територия.  Над местността Узана се е надвесил връх Исполин, известен на старите хора с името Куруджа. В горната си част той е каменист, което му придава леко алпийски вид и донякъде оправдава името му. Със своите 1524 м връх Исполин е първенецът на Шипченска Стара планина. Зад него са още няколко по-ниски върхове – Бакаджик, Тузлата (1420 м) и Чифут (1442 м). От тях склоновете шеметно се спускат към Казанлъшкото поле и оформят тесни клисури, обрасли с гори.

На тръгване от хижа "Узана"
СЛЕД ИЗПЪЛНЕНАТА с емоции вечер сутринта ни посреща с ухание на домашно приготвени мекици, носещо се от кухнята, и с веселия смях на по-ранобудните. Закусили с топли и вкусни мекици, приготвени лично от хижарката, потегляме обратно към връх Шипка.  Преходът ни на връщане бе забавен и весел, шегувахме се и се замеряхме със снежни топки. Интересното бе, че тръгнахме с група от 8 човека, а се връщахме 9 човека и кучето от хижата, което реши да ни придружи до паркинга на връх Шипка. А кой беше деветият в групата ни? Елена, с която се запознахме в хижата, се оказа, че е от Троян и ние я поканихме да се прибере с нас. Отивайки към нашите коли, не пропуснахме да посетим землянката на ген. Скобелев, в която се е намирал неговият военен щаб.

ПРИБИРАЙКИ СЕ у дома, всички ние за пореден път осъзнаваме величието на планината. Тя е живот, радост, зарежда ни с енергия. Каквото и да кажем за тези божествени кътчета, все ще е малко. И всяка година благодарим, че сме успели да се докоснем до тази велика красота.

23 януари 2015 г.
Даниела Кънева, Троян


Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |