Отново в Калгари

* „Внуците Алекс и Дани увисват радостни на ръцете ми. Прегръщам любимката на тати - дъщеря ми Маргарита. И хайде, дядо Стефчо,

 добре дошъл…, Канада те посреща”
 

Канадските репортажи на Стефан (2)

Стефан Генков

„Канадските репортажи на Стефан” от миналата година намират своето естествено продължение. В „Канадските репортажи на Стефан (2)”. Авторът, нашият сътрудник и приятел Стефан Генков, който от години живее в родното с. Дебнево, Троянско, отново е „командирован” в братска Канада и по-конкретно в Калгари – на гости на щерка си Маргарита и внуците Алекс и Дани. Т21

Уважаеми читатели на „Троян 21”, обръщам се с тези няколко реда към всички, които са следили спортните ми коментари, чели са пътеписите ми „До Чикаго и назад” (2010 г.) и репортажите ми от Канада (2012 г.), за да им благодаря за ласкавите отзиви. Без да бъда натрапчиво досаден, ще се помъча в поредица от нови материали да предам някои интересни моменти от живота на хората оттатък Голямата вода. Обръщам се и към тия, които не харесват писанията ми - нека като видят Капелата, просто да прелистят страницата.

Довиждане, Дебнево!

Плаж на реката в Дебнево, Лято 2013

ЗАСТОЯХ СЕ. Година и кусур - Дебнево, Троян, малко планина, малко море и... толкова. Зажадувах за дълъг път, за нови места и нови предизвикателства. На моите години някои от наборите ми по цял ден лъскат пейката пред входа, бистрят политиката и обсъждат подземния живот на барабоя (картоф, диал. – бел. ред.). Други с наслада излокват до стотинка пенсийката, насядали по бордюрите и тротоарите пред селската бакалия или висят зад тезгяха... Честно казано, не мога да го разбера това!? Не се ли усещат „колко малко сме живи и колко много ще сме умрели”, па да вземат и гребат, гребат от радостите на живота... От друго тесто ме е месила мама. На пейката повече от четвърт час се не задържам, чекмеджето зад бара отдавна не ме бие по корема, на мен ми дай път, движение. И когато дъщеря ми изпрати поредната „повиквателна”, дълго не мислих: „Давай, Стефане! Сбогом, Дебнево и Българско! Посрещай ме, Канада!”. 

ПЪТУВАНЕТО започна нервно. Мислех да си взема билет за София още в четвъртък, но един шофьор ми рече, че в неделя автобусът е празен и аз, спокоен, в 12:30 ч. застанах пред гишето. Ама ядец - билетите се свършили. Ами сега? Звъня припряно на големия бос Нешев (собственика на транспортната фирма „Нешев” Пламен Нешев – бел. ред). Е, нали затова е голям бос - реши проблема.

Първата канадска разходка - до езерото Луис (Лейк Луис), Албърта

Към Лейк Луис

На езерото

ДОБРИЯТ СТАР приятел проф. Христо Василев ме посреща на Автогара София, както винаги любезната му съпруга Таня ме гощава с майсторските си ястия, нощувам у тях, а сутринта в 5:30 ч. ме откарват до летището. Ицо ме изпраща с пожелание: „Лек полет и нека броят на кацанията бъде равен на броя на излитанията!”. Билетът ми е купен от Калгари по електронен път, но когато пробват да го разпечатат, отново възниква проблем - принтерът отказва да работи. „Брей - мисля си, - не върви на добре това пътуване. Какво ли още има да ми се случва?”. Както и да е, идва техник, оправя принтера и вече съм с билет в ръка, куфарът отива директно в багажното, а аз с личния си багаж се отправям за митническа проверка. Спокоен съм, дори се хиля леко, като гледам как „опипват” старателно млада дама. Идва и моят ред и за голяма изненада, за пръв път в досегашните ми пътувания, ме подлагат на това изпитание, служителят ме запребърква къде ли не. Направо загубих ума и дума. „Загази, мой човек, натопиха те, подхвърлиха ти нещо лоши хора!” Ред такива мисли се въртяха в главата ми, докато служителят не даде знак, че съм чист, да минавам и да вземам багажа си. Дълго време след това, в огледалото на тоалетната се оглеждах, питайки се какво ми е съмнителното - бръснатата глава ли, тъмният морски тен ли!? Така и не си отговорих…

ТОЧНО В 7:30 Ч. самолетът с около 120 души на борда започна да набира скорост, прочетох си молитвата и оставих нещата в ръцете на пилота. Час и нещо след началото на полета красивите български стюардеси поднесоха закуска, чай, кафе и безалкохолно. Холандия ни посрещна с дъжд и гръмотевици .Точно в 10:15 ч. българско време се приземихме благополучно в Амстердам. Имах опит от предишното ми пътуване по тази линия и безпроблемно намерих мястото за полета до Калгари. Два часа и четиридесет минути престой, проверка на паспорт, билет и този път без никаква митническа проверка се качих и настаних в самолета.

С внуците Алекс и Дани

В 12:15 Ч. БЪЛГАРСКО време огромният лайнер с около 300 човека от всякакви националности излетя в северозападна посока, а след набиране на необходимата височина (около 10 000 м) и скорост (800-1000 км/ч.) се насочи на запад. Към 14:00 ч. българско време ни поднесоха първите напитки и закуски. Аз, естествено, наред със съседа, англичанин, пийнахме уиски. По време на дългия 9-часов полет слушах музика, гледах филми, следях полета на монитора пред мен и разсмивах съседите англичани с колоритния си английски. Поднесоха обяд, след време - закуска, после вечеря и в 10:30 ч. вечерта българско време или 13:30 ч. местно огромната машина кацна на канадска земя.

СЪРДЕЧНО сбогуване с английското семейство, тръгнало на ваканция из Канада. Разделихме се - те влизат директно в страната, а аз и други като мен с визи се редим и чакаме около два часа пред имигрантските власти за интервю и трябва да отговаряме на десетки въпроси. Подготвен съм добре и получавам 6-месечна виза. Любезната млада служителка ми пожелава „Приятно пребиваване!”. Благодаря и се насочвам към лентата за багаж, вземам куфара и ето ме на изхода. Внуците Алекс и Дани увисват радостни на ръцете ми. Прегръщам любимката на тати - дъщеря ми Маргарита. И хайде, дядо Стефчо, добре дошъл отново в Калгари, Канада те посреща, този път слънчева и топла.

31 август 2013 г.

Дебнево – Троян – София – Амстердам – Калгари

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът!
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада

Tweet