Отново в Калгари

* „Внуците Алекс и Дани увисват радостни на ръцете ми. Прегръщам любимката на тати - дъщеря ми Маргарита. И хайде, дядо Стефчо,
 добре дошъл…, Канада те посреща”
 
Канадските репортажи на Стефан (2)

Стефан Генков
„Канадските репортажи на Стефан” от миналата година намират своето естествено продължение. В „Канадските репортажи на Стефан (2)”. Авторът, нашият сътрудник и приятел Стефан Генков, който от години живее в родното с. Дебнево, Троянско, отново е „командирован” в братска Канада и по-конкретно в Калгари – на гости на щерка си Маргарита и внуците Алекс и Дани. Т21

Уважаеми читатели на „Троян 21”, обръщам се с тези няколко реда към всички, които са следили спортните ми коментари, чели са пътеписите ми „До Чикаго и назад” (2010 г.) и репортажите ми от Канада (2012 г.), за да им благодаря за ласкавите отзиви. Без да бъда натрапчиво досаден, ще се помъча в поредица от нови материали да предам някои интересни моменти от живота на хората оттатък Голямата вода. Обръщам се и към тия, които не харесват писанията ми - нека като видят Капелата, просто да прелистят страницата.

Довиждане, Дебнево!
Плаж на реката в Дебнево, Лято 2013
ЗАСТОЯХ СЕ. Година и кусур - Дебнево, Троян, малко планина, малко море и... толкова. Зажадувах за дълъг път, за нови места и нови предизвикателства. На моите години някои от наборите ми по цял ден лъскат пейката пред входа, бистрят политиката и обсъждат подземния живот на барабоя (картоф, диал. – бел. ред.). Други с наслада излокват до стотинка пенсийката, насядали по бордюрите и тротоарите пред селската бакалия или висят зад тезгяха... Честно казано, не мога да го разбера това!? Не се ли усещат „колко малко сме живи и колко много ще сме умрели”, па да вземат и гребат, гребат от радостите на живота... От друго тесто ме е месила мама. На пейката повече от четвърт час се не задържам, чекмеджето зад бара отдавна не ме бие по корема, на мен ми дай път, движение. И когато дъщеря ми изпрати поредната „повиквателна”, дълго не мислих: „Давай, Стефане! Сбогом, Дебнево и Българско! Посрещай ме, Канада!”. 

ПЪТУВАНЕТО започна нервно. Мислех да си взема билет за София още в четвъртък, но един шофьор ми рече, че в неделя автобусът е празен и аз, спокоен, в 12:30 ч. застанах пред гишето. Ама ядец - билетите се свършили. Ами сега? Звъня припряно на големия бос Нешев (собственика на транспортната фирма „Нешев” Пламен Нешев – бел. ред). Е, нали затова е голям бос - реши проблема.

Първата канадска разходка - до езерото Луис (Лейк Луис), Албърта
Към Лейк Луис
На езерото
ДОБРИЯТ СТАР приятел проф. Христо Василев ме посреща на Автогара София, както винаги любезната му съпруга Таня ме гощава с майсторските си ястия, нощувам у тях, а сутринта в 5:30 ч. ме откарват до летището. Ицо ме изпраща с пожелание: „Лек полет и нека броят на кацанията бъде равен на броя на излитанията!”. Билетът ми е купен от Калгари по електронен път, но когато пробват да го разпечатат, отново възниква проблем - принтерът отказва да работи. „Брей - мисля си, - не върви на добре това пътуване. Какво ли още има да ми се случва?”. Както и да е, идва техник, оправя принтера и вече съм с билет в ръка, куфарът отива директно в багажното, а аз с личния си багаж се отправям за митническа проверка. Спокоен съм, дори се хиля леко, като гледам как „опипват” старателно млада дама. Идва и моят ред и за голяма изненада, за пръв път в досегашните ми пътувания, ме подлагат на това изпитание, служителят ме запребърква къде ли не. Направо загубих ума и дума. „Загази, мой човек, натопиха те, подхвърлиха ти нещо лоши хора!” Ред такива мисли се въртяха в главата ми, докато служителят не даде знак, че съм чист, да минавам и да вземам багажа си. Дълго време след това, в огледалото на тоалетната се оглеждах, питайки се какво ми е съмнителното - бръснатата глава ли, тъмният морски тен ли!? Така и не си отговорих…

ТОЧНО В 7:30 Ч. самолетът с около 120 души на борда започна да набира скорост, прочетох си молитвата и оставих нещата в ръцете на пилота. Час и нещо след началото на полета красивите български стюардеси поднесоха закуска, чай, кафе и безалкохолно. Холандия ни посрещна с дъжд и гръмотевици .Точно в 10:15 ч. българско време се приземихме благополучно в Амстердам. Имах опит от предишното ми пътуване по тази линия и безпроблемно намерих мястото за полета до Калгари. Два часа и четиридесет минути престой, проверка на паспорт, билет и този път без никаква митническа проверка се качих и настаних в самолета.

С внуците Алекс и Дани
В 12:15 Ч. БЪЛГАРСКО време огромният лайнер с около 300 човека от всякакви националности излетя в северозападна посока, а след набиране на необходимата височина (около 10 000 м) и скорост (800-1000 км/ч.) се насочи на запад. Към 14:00 ч. българско време ни поднесоха първите напитки и закуски. Аз, естествено, наред със съседа, англичанин, пийнахме уиски. По време на дългия 9-часов полет слушах музика, гледах филми, следях полета на монитора пред мен и разсмивах съседите англичани с колоритния си английски. Поднесоха обяд, след време - закуска, после вечеря и в 10:30 ч. вечерта българско време или 13:30 ч. местно огромната машина кацна на канадска земя.

СЪРДЕЧНО сбогуване с английското семейство, тръгнало на ваканция из Канада. Разделихме се - те влизат директно в страната, а аз и други като мен с визи се редим и чакаме около два часа пред имигрантските власти за интервю и трябва да отговаряме на десетки въпроси. Подготвен съм добре и получавам 6-месечна виза. Любезната млада служителка ми пожелава „Приятно пребиваване!”. Благодаря и се насочвам към лентата за багаж, вземам куфара и ето ме на изхода. Внуците Алекс и Дани увисват радостни на ръцете ми. Прегръщам любимката на тати - дъщеря ми Маргарита. И хайде, дядо Стефчо, добре дошъл отново в Калгари, Канада те посреща, този път слънчева и топла.

31 август 2013 г.
Дебнево – Троян – София – Амстердам – Калгари

Стефан Генков

Още по темата:

7 коментара:

Анонимен каза...

много добре лемън

Анонимен каза...

Скъпи приятелю Стийф, сърцето ми се изпълва с много радост, като гледам двете слънчица гушнали се в дядо.Радвам ти се,че си се махнал от Булгаристан/нали така ни наричат в новините по Канал1.Как ли ни изписват в Канада, защото за някои европейци още сме към Стамбулграда!./Ти толкова време вече прекарваш в Канада,че още малко и ще кандидатстваш за техен поданик.Ние с теб сме преминали по-голямата част от пребиваването на този свят.Колко още остава, Оня от горе ще каже?Както казваш, от друго тесто те е замесила майка ти, но Стеф,не всички имат възможност да получават самолетни билети от Канада.Мисля си,че с твойта пенсия,цяла година да я събираш,няма да можеш да икономисаш парите за полета,дори и да те бие чекмеджето по корема.Не ги укорявай,така разбират живота,и те са хора и на тях им се живее.Живеем така,че всеки се намества на чергата,само че на едни тя се простира до Америка, Европа,даже и до Нова Зеландия,на други стига до местната кръчма.Повече няма да пиша.Радвай се на хубостите на друга държава,но рекичката на Дебнево не забравяй.Хубави преживявания с внуците на дядо и с любимата дъщеря и зет.Чакам още интересни нещица да ни напишеш и повече снимки.Твоя съученичка Стела К.

Анонимен каза...

Поздрави тренер от Испания, Такъв си беше и на младини такъв си остана кипящ от енергия.Даде ни много и сега ни радваш с разказите от всякъде коѝ ще ни информира за Чавдар

Анонимен каза...

КОЛКО МАЛКО ЩЕ СМЕ ЖИВИ И КОЛКО МНОГО ЩЕ СМЕ УМРЕЛИ , от къде го извади този бисер бе Генкяски. За теб и съучениците ти, от първото остава много малко а от вторто доста.

Анонимен каза...

Обещаващо начало г-н Генков.Лек и забавен изказ на мисълта , разтоварващо. Коѝ Ви втълпява ,че с малко изразни средства , могат да се кажат толкова много неща... ,аман от многословие на политици и уптавленци, нагледахме се и се наслущахме. Чакаме следващия разказ.Мария.

Анонимен каза...

УВИ! И на теб няма да ти се размине тази житейска ситуация №4.Добре че ни направи това велико умозаключение,защото ние съучениците на Стефан не го знаем.Много акъл си изразходил за него.Благодарим ти от сърце.Желаем ти безсмъртие????

Анонимен каза...

Кви са тея простотии бе.....

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |