Валерия Фол: В съвременния свят, ако нямаш идентичност, си Никой

* Въпреки че българската интелигенция понася много обвинения, тя съществува и работи * Хората трябва да знаят древната история на своя край, иначе не могат да усетят напълно земята, по която ходят
 
Интервю

Наскоро гост на Музея на занаятите беше проф. д-р Валерия Фол от Института за балкански изследвания с Център по тракология към БАН, директор на Института за културно-историческо наследство към УниБИТ, автор на 9 монографии и повече от сто статии, консултант в обичаното научнопопулярно списание „Осем”, съпруга на изтъкнатия български учен проф. Александър Фол, чието име носи Центърът по тракология. Проф. Валерия Фол ще участва в един амбициозен музеен проект – подготовка на сборник, посветен на предстоящата 150-годишнина от обявяването на Троян за град - като разработи темата за тракийската култура в района на Троянско. В горещия августовски ден разговаряме с Валерия Фол в гостоприемната и прохладна сграда на Музея на занаятите.

*****

- Проф. Фол, защо приехте да участвате в проект на троянския музей?
- Тракийската култура в Централна Северна България е позната за специалистите и непозната за широката публика. Малко се говори за нея, а тя е много интересна и е важно да се покаже. Хората трябва да знаят древната история на своя край, иначе не могат да усетят напълно земята, по която ходят. Тук съм също заради директора Елеонора Авджиева и целия музеен колектив от хора, млади по възраст и дух, които работят сърцато. Планираме сборникът да бъде основа за разработване и на интерактивни продукти. За щастие, музеят в Троян е един от музеите, които активно работят за създаване на т.нар. добавена реалност чрез новите технологии.

Проф. Валерия Фол (вдясно) и Елеонора Авджиева
- Какво е специфичното за тракийската култура на север от Балкана?
- На юг от Стара планина взаимодействието с елинския свят е много силно, докато северът по-дълго време съхранява тракийски абстрактни представи за света, които най-ясно се виждат в изкуството. Тракийският изобразителен език е абстрактен. Абстрактността в изкуството е висока степен на мислене и светоусещане, чрез който се представя енергийната същност на религиозността. Нямат битови, а само митологични сцени, защото те насочват към мисловност и поведение, което трябва да впише отделния човек и социума в Космоса, да се постигне хармония, а това означава и възвисена духовност.

- Защо тези минали неща трябва да са важни за днешния човек?
- Те са минали, но и присъстват. Всеки трябва да знае кой е. В съвременния свят, ако нямаш идентичност, си Никой с главна буква. Това младите усещат интуитивно,  тяхното общуване в социалните мрежи показва, че търсят своята принадлежност, важно е обаче да го правят компетентно. 

- Разбираемо е Вашите студенти да имат подобни интереси, но важи ли това за всички?
- Ще дам пример с децата от моя квартал. Те са направили група във фейсбук и аз съм им благодарна, че са ме приели в нея. Тийнейджърите се интересуват от живота на своя квартал, събират стари снимки, организират се да го чистят. Те са усетили, че в големия град трябва да имат идентичност и чрез квартала, в който живеят. Пишат и на английски, за да са разбрани и в чужбина.

С дъщерята Александра (вляво) при троянските керамици Йовкови
- Като че ли потребността на младите да се свържат със своето родно място се усеща много добре, когато отидат зад граница?
- Точно така е. Когато прекрачиш КПП, ти трябва да си Някой в този глобален свят, за да имаш авторитет. Глобалният свят ни кара да се обърнем към локалното. Да можем да се представим на другия: аз съм това, а ти кой си? Какво умееш да правиш по-добре, по-различно от мен? Ние, българите, имаме богата културна памет. Една от задачите на книги като тази, която подготвя троянският музей, е да запазят културната памет за новото поколение. Ето, във вашия край имаме съхранени уникални технологии. В света все повече се обръща внимание на такива умения. Много сме загубили, за да продължим да губим. В музеите се извършва една невидима за обществото работа, която обаче е съществена за запазване на нематериалното културно наследство – занаяти, обреди, технологии.

- Как обаче да се запази това нематериално наследство в свят, определян от пазара?
- Като възпитаваме публиката. Това зависи от училищата, от музеите и другите културни институции. В троянския музей например могат да се преподават толкова много неща, свързани с материалите, технологиите, с цялото традиционно екологично производство. По света много обучения се провеждат в музеи и галерии. Но за да стане тази връзка между училището и музея, само добра воля не е достатъчна. Нека да помечтаем малко. Да си представим, че един бизнесмен реши да финансира изработката на интерактивни образователни продукти, плюс добавка към заплатата на учители и музейни работници, които ще поискат да работят с тях – защото това са  допълнителни усилия и време. Да не забравяме, че се плащат и компетенции.

- Значи ли това, че е по-добре инициативата да е местна, а не да се чака държавна политика?
- Нали гражданското общество означава основно това. Ние сме свикнали непрекъснато да търсим администриране. Но аз напоследък виждам – когато се съберат група хора с обща идея, свършват работа. А и не сме ли оцелели исторически точно по този начин?

- Да се върнем към траките. Неотдавна бях изненадана да разбера, че според едно международно генетично изследване, при нас, българите, е най-силен именно тракийският елемент. Как оценявате това твърдение?
- Този проект е много сериозен, работи се от най-добри генетици, не можем да отречем резултатите. Силен ген, както казват хората. При всички положения, не може едно население да изчезне току-така. Но по-важното е, че много е останало от културата на траките, защото именно културата дава идентичност. Тя е била много силна и същевременно разбираема и неин наследник е българската духовна култура. Фолклорът ни носи голям духовен заряд. И в колективното си поведение имаме тракийски елементи. Гергьовден например е празник, в който християнската традиция се наслагва върху владетелския култ към конника по тракийските земи. Панаирите и селските сборове също са много древна югоизточноевропейска традиция – вярвало се е, че когато се събира общността, самото божество покровител присъства на обредната трапеза. Осъзнатото културно наследство може да допринася за благоденствието и хуманния облик на едно място.

- Оптимист ли сте, че ще успеем да запазим това наследство?
- Да. Пример за това е и троянският музей. Въпреки че българската интелигенция понася много обвинения, тя съществува и работи.

- А имат ли днес културните институции своята публика?
- Мисля, че хората могат да оценяват. Ето, и чрез това интервю нещо ще стигне до читателите на вестника. Чужденците също идват, интересуват се. Важно е да се поддържа и традицията на дарителството – всеки да знае, че може да остави своя мъничък дял за културната памет. Когато нещо се прави, публиката ще се събере.

Интервю на Нели Генкова-Маринова

4 коментара:

Анонимен каза...

браво в троян все пак има останали икулурни хора

Анонимен каза...

хм...да знаем за българската идентичност, а снимката е от Солун, Гърция!

Анонимен каза...

Тесалоники е владян от траките в един далечен период :-) Хайде, научете малко история!

Анонимен каза...

солун е гръцки едва от 18-и век
То оттогава горе-долу е и гръцката нация

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |