Погребаха патриарха в неговия Троянски манастир

* Дядо Максим бе положен до чудотворната икона на св. Богородица Троеручица в манастирската църква * По-малко миряни от очакваното изпратиха Негово светейшество, нямаше висши държавници, липсваха и представители на Общинския съвет в Троян

НА 9 НОЕМВРИ 2012 Г., петък, в Троянската Света обител „Успение на Пресвета Богородица” бе погребан българският патриарх Максим (1914-2012). Такава бе волята приживе и в завещанието на Негово светейшество – да го погребат в неговия Троянски манастир, който се намира в родното му село Орешак, манастирът, където е кръстен и постриган за послушник и който заема много специално място в духовната му дейност. Патриархът почина в столичната болница „Лозенец” преди разсъмване на 6 ноември, а поклонението бе в митрополитската църква „Св. Неделя” в София ден по-късно, на 8 ноември (патриархът е и софийски митрополит); опелото пък се извърши в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в деня на погребението, след което тленните мощи бяха транспортирани до Троян. С решение на Министерския съвет 9 ноември бе обявен за ден на национален траур, черно знаме бе спуснато и от сградата на Община Троян. 

КОРТЕЖЪТ С ТЯЛОТО на дядо Максим пристигна в Троянския манастир с близо час закъснение - около 16:20 ч. (погребението бе обявено за 15:30 ч.). По наша информация забавянето било умишлено, тъй като при изкопаването на гроба в манастирската църква, точно зад чудотворната икона на св. Богородица Троеручица, работниците се натъкнали на скала и трябвало допълнително време за разбиването й.

ПО-МАЛКО ОТ ОЧАКВАНОТО бяха миряните, дошли да изпратят Негово светейшество патриарх Максим до последното му земно жилище – предимно местни хора и близки, сред тях племенницата Максимка, дъщеря на брат му, и първите братовчеди Станка Гладкова и Петко Борджуков плюс голяма група журналисти от различни медии (четирите големи български телевизии имаха свои ПТС-и и излъчваха директно); имаше и много духовници от цялата страна, сред които отдалеч личеше едрата фигура на благодетеля отец Иван от Нови хан. Тук бяха и кметът на Троян Донка Михайлова със заместниците си Поля Димова и Кольо Кацаров, областният ни управител Ваня Събчева и търновският й колега Пенчо Пенчев, зам.-областният управител Сашо Данков, кметовете на Ловеч и Велико Търново - Минчо Казанджиев и Даниел Панов, трима ловешки депутати - д-р Анатолий Йорданов, Димитър Горов и Христофор Ачков.

ВПЕЧАТЛЕНИЕ обаче правеха няколко липси. Никой от висшето държавно ръководство не пристигна за патриаршеското погребение в Троянския манастир (това донякъде се обяснява с факта, че първите ни мъже и жени се сбогуваха с Негово светейшество на поклонението и опелото в София). Нямаше и представителство на Общинския съвет в Троян, което според нас бе задължително, тъй като дядо Максим е и почетен гражданин на Троян. Отсъстваха и няколко от общо 14-те български митрополити, сред които ще бъде излъчен новият глава на Българската православна църква.

ТРАУРНИЯТ КОРТЕЖ, идващ от столицата, се водеше от луксозна катафалка „Бентли” с варненска регистрация, в която бе тялото на Негово светейшество патриарх Максим. Пред входа на манастира ковчегът бе поет от шестима духовници, сред тях и троянските отци Марин и Станимир. Шествието - което се водеше от игумена на манастира дядо Григорий и внушителна група духовници, като най-отпред двамина носеха кръст с надпис „Патриарх Максим, 1914 г. – 2012 г.” и патриаршеското було – премина през шпалир от народ, след което влезе в манастирската църква. 

ТУК, В МАНАСТИРСКАТА ЦЪРКВА, бе последното опело, а един до друг стояха двама митрополити, спрягани за евентуални наследници на патриарх Максим – Ловчанският владика Гавриил и Николай Пловдивски.(Припомняме – тази църква в Троянския манастир, предишната е опожарена, е вдигната през 1835 г. и е изографисана две години по-късно от Захарий Зограф, т.е. заредена е с много духовност и история; затова трябва го кажем – при опелото на патриарх Максим с още по-голяма сила лъсна една нашенска идиотщина и безотговорност, съсипаните на много места, вероятно безвъзвратно, манастирски стенописи, но то е отделна тема – бел. Т21) Атмосферата в храма бе много истинска и трогателна – сълзи бяха избили в очите на мнозина, чуваха се ридания, ковчегът на дядо Максим бе обсипан с цветя и целувки за последно сбогом. 

ГРОБЪТ, както вече казахме, бе точно зад чудотворната икона на св. Богородица Троеручица и след като ковчегът бе спуснат, отгоре му постлаха мраморни плочи. Подобна практика на погребение в храма има и на други места у нас, например в Бачковския манастир, където са положени мощите на предишния български духовен водач патриарх Кирил. Бог да прости дядо Максим!

Т21

П.П. Трябва да се отбележи безупречният ред и перфектната организация на височайшето погребение, създадени от страна на общинската администрация в Троян и троянската полиция и пожарна.  

Начало

Още по темата:

• Патриархът чества рождения си ден в Троянския манастир 
• Дядо Максим стана почетен гражданин на Ловеч
• Дарове от Троян за патриарх Максим
• Канонизираха мъчениците от Ново село и Батак
• Дядо Максим в Манастира на Голяма Богородица 
• Патриархът си отиде
• Съболезнователно писмо от Троян 
• Засилени мерки за сигурност за погребението на патриарх Максим  

Още снимки от събитието:

Tweet