Троянското ЛРД стана на 115

* Над 1000 авджии и въдичари се веселиха на Къпинчо, водосвет отслужи лично Ловчанският владика дядо Гавриил * Секретарят Иван Дочев – носител на най-високото национално отличие * Готвачът виртуоз Коки от Велчево - №1 на скарата

МАЩАБЕН КУПОН си спретнаха за юбилея – 115 години от създаването, ловците и риболовците от Сдружение „Ловно-рибарско дружество” (ЛРД) – Троян в събота, 22 септември. Мястото бе обичайното – поляните на Къпинчо над Троян; а присъствието впечатляващо – по официални данни около 1000 авджии и въдичари, някои заедно с половинките и децата си, бяха на празника (за протокола – в общо 27-те дружинки в състава на ЛРД – Троян членуват 1006 ловци и 446 риболовци от общините Троян и Априлци).

ЮБИЛЯРИТЕ ИМАХА и важни гости: инж. Григор Гогов, секретар на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ), народният представител д-р Станка Шайлекова, зам.-областният управител на Ловеч Сашо Данков, кметът на Троян Донка Михайлова и заместниците й Кольо Кацаров (също запален авджия и член на дружинката в с. Балабанско) и Ангел Ангелов, директорът на Регионалната дирекция на горите (РДГ) – Ловеч инж. Павли Богдански, председателите на ловните сдружения в Кърджали, Пловдив и Казанлък, колеги ловци и риболовци от различни краища на България. 

ПРАЗНЕНСТВОТО ЗАПОЧНА по впечатляващ начин, като лично Негово Високопреосвещенство Ловчанският владика дядо Гавриил, заедно с група свещеници от Ловчанската епархия, освети знамето на сдружението и отслужи водосвет за здраве и късмет А инж. Гогов връчи няколко високи отличия – с най-високото звание на СЛРБ „Заслужил деятел на ловно-рибарското движение” бе отличен дългогодишният щатен секретар на ЛРД - Троян Иван Дочев, човек, който десетилетия не жали сили и ентусиазъм в името на каузата. Наградени, с грамоти, бяха и други заслужили членове на ЛРД – Троян – Иван Дулев, Стефан Стратев, Стайко Стайков и Тодор Цвятковски. Награда получи и всеотдайната Таня Чавдарова, ръководител на шампионския детски отбор на дружеството, победител в тазгодишното риболовно състезание за Купата на СЛРБ, състояло се край Асеновград. Наградени бяха и дружинките първенци за миналия ловен сезон - Априлци (кв. „Зла река”), Велчево, Орешак и Дебнево.   

„ПРЕДИ 115 ГОДИНИ, през месец май 1897 г., в България се приема първият Закон за лова, което активизира ловците от цялата страна да изграждан свои сдружения. В Троян сме едни от първите”, каза в приветственото си слово дългогодишният председател на ЛРД – Троян и повече от две десетилетия член на УС на СЛРБ Минко Акимов. Председателят припомни, че дружеството в Троян е основано на 28 ноември 1897 г. от 18 местни ловци и първоначалното му име е Троянско ловчийско дружество „Медун”, а първият председател е Михаил Койчев. 

ИЗЛИШНО Е ДА КАЗВАМЕ, че веселбата бе много здрава – с оркестър с две певици, буйни хора, водени от танцьори от прочутият троянски ансамбъл „Траяна”, чевермета, скари, отбрани питиета и много настроение. Разбира се, всяка веселба си има своите герои – тук ще отбележим готвачът виртуоз на дружинката от с. Велчево Кольо (Коки), личен приятел на националния майстор на черпака и двуцевката Ути Бъчваров и двукратен участник в кулинарното му шоу; Коки бе в атрактивен готварски екип, подарен му от Ути, а дивечовите му кюфтенца и ребърцата, овкусени по специална рецепта, нямаха равни (и ние ги опитахме, но то с думи не може да се опише – бел. Т21). Насочихме вниманието към велчовските стрелци и по друга причина – дружинката им, която отскоро е с нов председател (известния бизнесмен Цветан Петров, ф. „Ослар”) е неколкократен национален първенец по отстрел на диви прасета.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да отбележим и перфектната организация – с еднотипни палатки в зелено за всички дружинки, разположени във формата на буквата „П”, с развети знамена на дружинките и създаващи удобство и пригледност, химически тоалетни, кошчета за отпадъци, сцена. Запомняща се бе и представената експозиция с ловни трофеи, като по думите на познавачи едни от показаните еленови рога са били оценени на над 30 000 лв.

Т21

Ловците си почистиха

* „В сряда (26 септември) чувалите и всички отпадъци бяха извозени, а районът на парка – идеално почистен. Който иска, 
може да провери на място”

ДЕН СЛЕД излизането на материала ни „Лайнарщината на ловците” получихме официално писмо, подписано от щатния секретар на Ловно-рибарско дружество (ЛРД) – Троян Иван Дочев и кой знае защо кръстено „Опровержение”. В него се припомняше, че за доброто протичане на празненството на Къпинчо по случай 115-годишнината на дружеството (събота, 22 септември) били осигурени химически тоалетни, а на всяка дружинка - раздадени чували, в които добросъвестно се събирали отпадъците. Но в неделя и понеделник (23-24 септември) отпадъците са били „раздърпани от безстопанствени кучета, което е създало впечатление за хаос”. Възможността на ОП „Комунални услуги” пък била боклукът да бъдат транспортиран чак в сряда (26 септември), когато „всички отпадъци бяха извозени и районът на парка – идеално почистен” (пълния текст на писмото ще прочетете по-долу).

*****
 
Сдружение Ловно-рибарско 
дружество - Троян

ОПРОВЕРЖЕНИЕ

На 22 септември 2012 г. СЛРД – Троян проведе тържествено честване на 115 години от основаване на Дружеството. За целта парк Къпинчо беше основно почистен от треви и храсти и множество отпадъци. Това беше извършено от ОП „Комунални услуги” – Троян за доброто протичане на празника.

Осигурени бяха химически тоалетни и на всяка ловна дружинка бяха раздадени чували за събиране на отпадъците. След тържеството всички най-добросъвестно събраха отпадъците в чувалите, а те бяха събрани за извозване. В неделя и понеделник отпадъците са били раздърпани от безстопанствени кучета, което е създало впечатление за хаос. Възможността на ОП „Комунални услуги” беше отпадъците да бъдат извозени чак в сряда.

В сряда (26 септември) чувалите и всички отпадъци бяха извозени, а районът на парка – идеално почистен. Който иска, може да провери на място.

Ръководител: Иван Дочев


Още по темата:

Честито на печелившите!

* Изтеглихме печалбите от томболата 
по случай 10-годишнината на Т21
Роди ме, мамо, с късмет 

В ПЕТЪК, 21 СЕПТЕМВРИ, бяха изтеглени печалбите от томболата, организирана за нашите читатели по случай 10-годишнината на Т21 (хора от екипа на вестника и техни роднини нямаха право да участват). Бяхме обещали 10 големи награди, но наградите набъбнаха до 19, основната част осигурени от наши приятели и партньори с възможности. Големите ни благодарности към всички тях, подкрепили юбилейното желание да зарадваме читателите на Т21.

ОТГОВОРНАТА ЗАДАЧА да тегли късметчетата поверихме на набора на вестника – 10-годишния четвъртокласник Влади. А за прецизността на процеса следеше адв. Петър Яшев. Общо 146 бяха подадените талончета за участие, които бяха сгънати, поставени в една голяма керамична арт купа (дело на прочутия троянски керамик Николай Йовков) и разбъркани предварително три пъти – от Влади, адв. Яшев и отговорничката за рекламата и финансите на Т21 Диана Млазгова. Направихме и десетки снимки, които са допълнителна гаранция за прозрачността и честността при тегленето. И от нас – честито на печелившите!

Т21

ПЕЧАЛБИТЕ И ПЕЧЕЛИВШИТЕ*

1. СПА пакет за 1 човек във Ваканционен комплекс „Острова” в с. Бели Осъм (включва парна баня, финландска сауна, лакониум, релакс душ и басейн) – печели Владимир Владимиров, Троян, ул. „Ген. Карцов” 460

2. Разтегателна кухненска маса „Калигарис” от мебелна фабрика „Елма 13”
– печели Пенка Дочева Кънчева, Троян, ул. „Христо Ботев” 98

3. Четири (4) холни табуретки от мебелна фирма СД „Добреви – Троян & Сие”
– печели Веско Кацаров, Троян, ул. „Васил Левски” 204

4. Нощувка за двама в Арт хотел „Casa Art” в с. Орешак
– печели Венцислава Николова Петкова, Троян, ул. „Васил Левски” 61

5. Необикновен предмет (артефакт) от екзотична точка на света, осигурен от топ пътешественика Миро Нанков – печели Стефан Генков, Троян, ул. „Любен Каравелов” 61

6. Бутиков сервиз за чай (116 лв.) от Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в с. Орешак – печели Пенко Иванов, Троян, ул. „Ген. Карцов” 65

7. Бъклица със стара троянска сливова ракия, 3-литрова, от „Винпром – Троян” АД
– печели Петър Балевски, Троян, ул. „Стара планина” 19

8. Годишен технически преглед на лек автомобил от „Автотранспорт – Троян” АД
– печели Йордан Лилов, 3140 с. Радовене, общ. Роман, обл. Враца

9. Вечеря за двама в ресторант „Кайзера” в с. Орешак
– печели Спаска Иванова, Троян, ул. „Христо Ботев” 92А

10. Шоколадов масаж, 90 минутен (50 лв.) от Масажно студио „Гуа Ша”
– печели Илиян Минков Гачев, Троян, ул. „Ген. Карцов” 70

11. Вечеря за двама в механа „Старата къща” – печели Емилия Ил. Манджукова, Троян, ул. „Стара планина” 19

12. Вечеря за двама в механа „Комитите” – печели Людмила Карчуганова-Кацарова, Троян, ул. „Васил Левски” 204

13. Нов мобилен телефон „Нокиа 100” от GSM център JEFF - Троян – печели Милка Петкова Илиева, Троян, ул. „Любен Каравелов” 51, ет. 1

14. Пакет за приятели (флаш памет 4 GB, луксозна химикалка, чадър, тениска, шапка и дневник) от „Балканфарма” АД (Актавис) – Троян
– печели Милко Минков Троански, Троян, жк „Лъгът”, бл. 219, вх. А, ап. 5, ет. 2

15. Олекотена завивка, размери 200 см х 150 см от „Калинел” ЕООД
– печели Стефан Мичев, Троян, ул. „Христо Ботев” 146А

17. Годишен абонамент за в. „Троян 21” (Т21) – печели Стефан Н. Дочев, с. Балканец, тел. 0884/576100

18. Годишен абонамент за в. „Троян 21” (Т21)
– печели Доротея Красимирова Маринова, Троян, жк „Лъгът” бл. 17, вх. Д, ет. 4, ап. 10

19. Годишен абонамент за в. „Троян 21” (Т21) – печели Диана Ив. Кичукова, Троян, ул. „Ген. Карцов” 78

* Бел. ред. Каним всички спечелили да посетят редакцията на Т21 (ул. „Любен Каравелов” 64), за да си получат талончетата; някои от наградите също ще се получат в редакцията. С тези талончета, подпечатани от Т21, ще можете удостоверите, че сте спечелили от томболата на Т21. На талончетата има и съответните телефони и адреси за връзка, когато това е необходимо. За повече информация можете да ни потърсите на редакционния телефон 0670/6-06-93 или на GSM 0878/872642 (Д. Млазгова) и 0878/727445 (Г. Маринов). Още веднъж – честито на печелившите!

Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение

* „Това, че нямам планиран хонорар, не ме тревожи, не ми създава дискомфорт, не намаля усърдието ми… Виждам несъмнената 
полза за всички”

Лично мнение

Авторката инж. Иванка Църова е преподавател в паралелката по хотелиерство и ресторантьорство в троянското СОУ „Васил Левски”, кулинарен спец и многократен ръководител на журито за кулинарните конкурси на Празника на сливата.

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ в града ни се случват много неща. Част от тях - от Фестивала на сливата. Чуват се и много коментари. Едни положителни, други не толкова. Какво си мисля за всичко – случващото се и очаквания резултат от тази активност. Празникът на сливата (и сливовата) го има от доста години. Всеки път градът ни се пълни с хора, дошли специално за този самобитен, наш си празник. Приятели, роднини са ни идвали на гости специално по този повод. Ще споделя наблюденията си, по-конкретно от миналата година.

СЕДМИЦА ПРЕДИ Празника на сливата (2011 г.) ми се обади една приятелка - да запазя за нея и компанията й 7 места в хотел. Останаха 3 дни (с 2 нощувки). Като направя сметка, тези 7 човека са платили, да речем, по 50 лева на ден за нощувките си. Похарчили са по 20-тина лева на ден за храна, напитки и дребни сувенири. Двама от компанията – семейство, след посещение на изложбата в Орешак, взеха решение да си поръчат мебели от местни производители. Дали са го направили, не зная. Но от всеки 20-тина, които разглеждат, един поне, поръчва нещо. Дори да не е точна цифрата, това все пак е начинът някой да си поръча и закупи нещо от нас – като предварително научи, че ни има на света и после разгледа какво произвеждаме.

КАТО НАПРАВИМ равносметка, какво се получава? 7 човека ще оставят по около 70 лева дневно на местните предприемачи, което прави 490 лв. на всяка нощувка. Тези пари ще послужи за формиране на заплати – на хората, които са им доставили стоките и услугите, които са им изпекли хляба и усмихнато и любезно са ги обслужили в магазините и заведенията. Отделно, ако след разглеждането на мебелите гостите са си поръчали нещо, тогава и мебелистите ще имат изгода и печалба. И тъй нататък… 

СТИГА ЗА ПРЕДИШНИ празници. Да се замислим за сега. Пиша това в неделя вечерта (23 септември). В други неделни дни троянският център е пуст. Днес видях много хора  разхождащи се, разглеждащи магазинчетата, пийващи кафе или хапващи сливов пай в някое от заведенията. Няма как да знам, дали всички са гости за Фестивала на сливата, но най-вероятно голяма част от тях - да. И абсолютно сигурно е, че ще оставят пари в тукашните хотели, ресторанти, магазини, музеи… Миналата година моите приятели оставиха за два дни близо 1000 лв. Без да се правят статистически предположения или точни математически изчисления, за всеки е ясно какъв е порядъкът на общата сума, която ще оставят гостите на Троян сега – мисля си, че ще е значително повече от инвестираното. Споменът им за това, колко приятно са прекарали – също. А такъв спомен би ги накарал догодина отново да дойдат, да поканят и приятели, да планират повече средства за пребиваването си тук… 

РАЗБИРА СЕ, тук скептиците ще ми опонират. За всичко. Че времето не е избрано подходящо (финалните дни на Фестивала, 28-29 септември, са работни). Че това или онова можело да се направи по-добре. Че няма предвидено нещо си, което на тях им се струва крайно необходимо. Че въпреки значителните средства, предвидени за промоутърска дейност, не е планирано отразяването в местни медии (да припомним – според проекта, финансиран по ОП „Регионално развитие”, сумата за промоутърска, т.е. рекламна дейност на Българския фестивал на сливата в Троян е 111 700 лв., за изпълнител на тази дейност бе избрана плевенската фирма ЕТ „Иван Тодоров 98”; а дали са реализирани 5000 афиша, 5000 дипляни, 120 предварителни публикации в 3 местни/регионални медии, 150 публикации в 5 национални вестника/сайта и 300 съобщения в 5 радиа, заложени в проекта и  в подписания договор за изпълнение, това ще кажат проверяващите органи – бел. Т21). И изобщо няма планирани никакви, или почти никакви средства за местни общности и организации. 

МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ още много недостатъци. И аз намирам „кусури”, ако погледна чисто технически на дейностите (имам самочувствие, че поназнайвам едно-друго за туризма във всичките му аспекти). Но предпочитам да помагам за успешното протичане на фестивала. Напълно осъзнато, при това с удоволствие. Това, че нямам планиран хонорар, не ме тревожи, не ми създава дискомфорт, не намаля усърдието ми, или професионалното ми самочувствие. Виждам несъмнената полза за всички, не само за хотелиерите и ресторантьорите. За всички, които искат градът ни да се развива, децата ни да се връщат тук, с желание и нови възможности.

АКО НЕЩО НЕ МИ ХАРЕСА
много-много, се сещам за първите стъпки на децата, те не винаги са уверени. Желанието да вървят ги кара да стават, когато са паднали. Всяко първо нещо е трудно. Вместо да съдим Фестивала прощапулник, нека му подадем ръка. И както е казал древният философ - поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.

инж. Иванка Църова

Можело значи! (2)

* От моста в Мондешкото до моста при „Машстрой” – светна, продължава и нагоре, до Пачовия мост * Кольо Кацаров: „Положението бе нетърпимо, но бях убеден, че начини и ресурс ще се намерят”

ВИЖТЕ снимката. Сигурно мнозина няма да повярват, че това е троянската река – защото от десетилетия сме свикнали да я виждаме обрасла с храсталаци, че и цели дървета, като в бразилска джунгла. Или по-точно като в градско гето. Нагледали сме се и на палиативни мерки, както би се изразил един общински съветник – разни мургави и други бригади с брадви и търнокопи „поубиват” храсталака и замазват положението за месец-два, докато джунглата избуи наново. И добре че имахме късмет през тези години и десетилетия, защото едно сериозно наводнение би могло да съсипе Троян.

НИЕ ПЪК, от местните медии, сме се наслушали на управленски оправдания – кметски, съветнически и други – как проблемът не можел да се реши генерално, понеже това (речното прочистване) било държавна отговорност, а държавата не давала пари и т.н. Дотук с припомнянията, и ни извинете за емоциите. Сега към фактите.

ОТ ОКОЛО ДВЕ СЕДМИЦИ мощна верижна техника (на същата фирма, „Юнг проект” ООД, София, която по спечелен европроект гради подпорната стена и коригира речното корито от „Троян Плаза” до Енергото) работи в участъка от моста в Мондешкото до моста при „Машстрой”. И в този участък на „джунглата” е сложено край – речното корито и двата бряга са абсолютно чисти, както трябва да бъде във всяко селище, броящо се за град. Още повече пък с туристически амбиции и в страна от Европейския съюз. Всичко това струва на Община Троян 18 000 лв., една напълно приемлива сума. Сега работата тече под пълна пара и нагоре, от моста при „Машстрой” до Пачовия мост (при „Елма”), което ще коства на общинския бюджет още 15 000 лв.

И АКО НАПРАВИМ равносметката – за 33 000 лв. коритото на троянската река в най-невралгичния отсек (от моста в Мондешкото до моста при „Елма”) ще бъде основно почистено и на опасността от наводнения ще бъде турен край, а този градски участък ще добие нормален градски вид. Можело значи! И то бързо и без много пари. Тук е мястото да поздравим човека, на когото е главната заслуга – ресорния зам.-кмет Кольо Кацаров. „Положението бе нетърпимо, но бях убеден, че с малко повече усилия начини и ресурс ще се намерят, получих и пълна подкрепа в лицето на кмета”, коментира пред Т21 г-н Кацаров.

НАПРАВЕНОТО не е малко, но да не забравяме, че троянската река в най-централната й част – от Пачовия мост нагоре до моста при полицията - също плаче за решителна намеса. Плаче за вгражданяване и цивилизоване. Особено по десния бряг, и особено в района на най-красивия, най-историческия, най-големия, най-натоварения и емблематичен Марковски мост; същия мост, под който гледката е унизителна. Дано скоро имаме повод и за там да напишем „Можело значи!”.

Т21

Още по темата:

Справедливост за Йордан Опиц!

* „Проблемът с г-н Опиц е принципен. Затова не може да махнем с ръка и да го загърбим. Това как ще приключи разрешаването на този проблем засяга всички нас”

Авторката, Ценка Мак, приятел и сътрудник на Т21, е лекар по образование и е прекарала години в Обединеното Кралство. В момента със семейството си живее в България.

ДВЕ ПОДОБНИ по характер събития, отразени от медиите в България и Великобритания през м. септември. В България беше арестуван и вкаран в затвора 68-годишният художник иконописец Йордан Опиц, за да излежи присъдата от 5 години; затова, че е застрелял един от нахлулите с взлом крадци в кооперацията, където живее . Застреляният престъпник е бил задържан и освобождаван общо 92 пъти от полицията. Преди това кооперацията на г-н Опиц е била обект на атаки от страна на крадци многократно.

СХОДНО СЪБИТИЕ, но с обратно развитие на събитията, се случи и във Великобритания, където полицията освободи след разпит г-н и г-жа Фери. Те бяха задържани за разпит в продължение на три дни след взлом на крадци в техния дом; тогава семейството ранило в главата единият от крадците, който бил заловен. В печата и на двете страни се изписа доста за този тип ситуации - когато на подсъдимата скамейка се оказва не престъпникът, а неговата жертва. Тук е мястото да се спомене, чe подобно на г-н Опиц през 1999 г. във Великобритания бе осъден фермерът Тони Мартин, който стрелял по крадци влезли с взлом в имота му. Единият от бандитите починал, а другият бил ранен. Тони Мартин беше осъден и лежа в затвора 3 години. Раненият крадец, докато Тони Мартин излежаваше присъдата, си беше хванат в друга кражба. След този случай вестник The Sunday Telegraph  години наред провеждаше кампания „Правото да защитиш себе си” за разширяване законните правата на хората, когато се налага да се защитават при нахлуване с взлом в техните домове. В резултат на кампанията и в резултат на това, че консерваторите дойдоха на власт, атмосферата на Острова се промени. Което обяснява освобождаването след разпита на семейство Фери, вместо задържането им и отвеждане в съда.

АРЕСТУВАНЕТО миналата седмица на Йордан Опиц предизвика горещи дебати. Формира се група във Фейсбук в негова подкрепа, откриха се петиции, където гражданите могат да се подпишат в защита на г-н Опиц. Йордан Опиц подаде молба за помилване до президентството, но вицепрезидентът, бивш правосъден министър и висш магистрат Маргарита Попова отговори, че няма да слуша улицата да й диктува какво да прави, а ще разгледа този случай като всички останали. Не знам как да коментирам изказването на г-жа Попова, тъй като тя говори така, все едно че  България е известна със справедливостта си и принципите си в съдебната система. А България е известна точно  с обратното. Всички тези събития се отразиха в пресата (в. „24 часа” и в. „Труд”).

68-ГОДИШНИЯТ
художник го прибраха в затвора. А в това време съдът оневини признатите за виновни Марио Николов и всички останали подсъдими по случая САПАРД. Пак по същото време репортери на „24 часа” снимаха на улицата 48-годишният бизнесмен Емилио Младенов-Хени от с. Доспей, с влязла в сила присъда за отвличане и побой. Въпросният бизнесмен над 200 денонощия отлага килията с операции на крака. А сутринта, когато полицията прибра от дома му в София иконописеца Йордан Опиц и го закара в затвора, Хени бе забелязан ведро да си пие кафето в бензиностанция „Диана” в Самоков.

ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ децата тръгнаха на училище и улисани в грижи много от нас не са и обърнали много внимание на това, което става наоколо. Животът тук е тежко бреме и човек няма време да се тормози за околните, да се тревожи за техните съдби. Такова е колелото на живота. И ще продължава да бъде такова, докато ситуации като тази идват, вдигат пушек и отминават, оставяйки незабелязани до следващото гръмване на сензационната новина в печата. Истината е, че  случаят с Йордан Опиц засяга всички нас. За разлика от Великобритания престъпността и беззаконията у нас са изразени в много по-голяма степен. „За последните 5 години има обявени над 250 000 неразкрити обира. А реалният брой на обирите е към трикратно по-голям. Жилищата или вилите на повечето мои познати са обирани. И като резултат над 90% от хората искат сериозно да се разширят пределите на неизбежната отбрана”, казва проф. Иван Тодоров в материал за „24 часа”. 

ПРОБЛЕМЪТ с г-н Опиц е принципен. Затова не може да махнем с ръка и да го загърбим. Това как ще приключи разрешаването на този проблем засяга всички нас. Безспорно има много опити да отвлекат нашето внимание от ИСТИНСКИЯ ПРОБЛЕМ - че живеем в атмосфера на беззаконие, че престъпниците се разхождат на свобода и остават ненаказани, за да продължат по същия начин. Затова, че законите и съдебната система не само не защитават гражданите, но не им позволяват да защитят правото си на живот и правото си на частна собственост. Докога жертвите на престъпление ще седят на съдебната скамейка, а престъпниците ще бъдат пускани на свобода? ( Тук може да се напомни за други подобни случаи, като този с учителя по физика, осъден условно.) Кой е отговорен за това, че наркозависим престъпник с 92 задържания от полицията се разхожда на свобода и продължава да тероризира гражданите.

ЧОВЕК СЕ РАЖДА с правото на живот. А правото на живот означава, че човек има право да защитава този живот. Когато се роди бебе, майката го защитава. Всички знаем до каква степен на себеотрицание водят майчината любов и инстинкти. Майката е готова на всичко, за да защити рожбата си. Правото на живот е свято и правото на човек да защити живота си е свято. Влизането с взлом в частната собственост е заплаха за всеки човек. Когато има заплаха, човек реагира и има право да защити себе си и собствеността си. Независимо дали тази собственост се нарича „живот” или „частна собственост”. Още от Магна Харта тръгва развитието на обществото в посока на правото човек да защитава дома си и семейството си. От там идва изразът „Моят дом е моята крепост”.

КОГАТО ЧОВЕК се роди той е под закрилата на родителите си. Когато порасне по същия начин човек очаква правото му на живот да бъде защитено от държавата, от правителството на страната в която живее. Ако приемем, че е нормално човек да бъде осъден затова, че в неговата частна собственост някой друг е проникнал с взлом, това означава да приемем, че нито животът на този човек си струва да бъде защитен, нито неговата собственост. Това е обезценяване на човешкия живот. И всичко опира до този въпрос - има ли стойност човешкият живот в България или не.

АКО СЛЕДВАМЕ ЛОГИКАТА, използвана при осъждането на г-н Опиц и приложена на ниво държави, то тогава излиза, че армията на всяка страна няма право да защити страната си. Истината е, че щом някой се опита да прекоси границата тайно и незаконно, по него се пускат кучета и се стреля на месо независимо от мотивите на нарушителя. Ако съседни на нас страни нахлуят, например с „благородното” намерение да си пооткраднат малко жито, няма ли да отвърнем на нашествието с куршуми? Разум няма в законите ни. Тук става въпрос не само за помилване на г-н Опиц, но и за изискване на следващ етап на промени в законодателната система – за да бъде защитена неприкосновеността на частната собственост и правото ни на живот. 

Ценка Мак

  • Който желае да подкрепи молбата на г-н Опиц за помилване да подпише петицията: http://www.peticiq.com/opic_justice
  • Също така може да се пише до президента с мобла да помилва г-н Опиц ( отнема само 2 минути) на: http://www.president.bg/contacts.php   

П.П. В четвъртък  
(4 октомври) от 18:30 ч. на площад „Св. Неделя” пред Духовната академия в София ще се състои митинг в подкрепа на осъдения художник Йордан Опиц. Митингът ще протестира срещу ширещата се престъпност и ще настоява за преразглеждане на делото на Опиц и преустройство на правораздавателната система.

Бележка на редакцията

Във вторник (25 септември) в предаването Референдум по БНТ юристът Борислав Цеков - който през 2001 г. се залепи за Царя и влезе в Парламента, после се  отцепи в Новото време, но като не потръгна, се присламчи към вечния нагаждач Гиньо Ганев и цяла петилетка бе омбудсмански секретар, а по-после си намери друго топло местенце и оглави, и до сега, енигматичния Институт за модерна политика, възвеличал на последните президентски избори „надпартийната” кандидатура на Меглена Кунева – обясни колко справедлива била присъдата срещу иконописеца Йордан Опиц. И как щом триинстинционният български съд е решил така, така трябва - Опиц в затвора, понеже си позволил да защити с оръжие неприкосновеността на жилището си. Няма да спорим с Цеков и цековци, но ще си позволим да ги попитаме защо българският съд не прати зад решетките кънкьора Максим Стависки, който пиян като кютюк зад волана на джипа си уби едно момче и прати в кома едно момиче, което и до днес е на ръба между живота и смъртта. Защо двойният убиец Стависки е на свобода?! А убилият при самозащита Опиц – в затвора?! 

И един факт – Елена Авдева, председателката на съдебния състав, който прати за 5 години зад решетките Йордан Опиц, е член на съдебния състав, помилвал с условна присъда от 2,5 години Максим Стависки; любопитно, нали?! Сещаме се как в Грузия решили проблема с корумпираните пътни полицаи – уволнили ги всичките до един, назначили нови и нещата потръгнали. Дали грузинците не ни подсказват изход за (от) българското правосъдие?!

Т21

50 години Музей на занаятите - Троян

50 ГОДИНИ (1962/2012)

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) – Троян





Програма за честване на 50-годишния юбилей 
на Музея на занаятите – Троян

14 октомври 2012 г. (неделя)
12:30 ч. Откриване на изложба „Музей и памет”- посветена на 50-годишнината на музея

18 октомври 2012 г. (четвъртък)
12:00 ч. Откриване на музеен (градски) Арт парк
12:15 ч. Поздрав към участниците в конференцията от Вокална студия „Усмивка” при НЧ „Наука - 1870 г.” - Троян
12:30 ч. Приветствено слово на кмета на община Троян г-жа Донка Михайлова
12:35 ч. Приветствие на директора на Музея на занаятите – Троян г-жа Елеонора Авджиева
12:45 ч. Откриване на експозиция „Троянски живописци” в сградата на бившия турски конак
13:10 ч. Откриване на научна конференция „Музеят и градът”, зала „Форум” на НЧ „Наука – 1870 г.”; встъпително слово на научния ръководител на конференцията проф. д.н. Лозанка Пейчева.
18:15 ч. Празнична вечер в салона на НЧ „Наука – 1870 г.”

19 октомври 2012 г. (петък)
9:30 ч. Научна конференция „Музеят и градът”

И дето щеш го ти пусни

Чети, за да се смеем двама
на баш културата голяма!

 ЛИНА БОРДЖИЕВА – преподавателка по литература в троянската Художествена гимназия, авторка на няколко поетични книги и поетеса с име (отгоре на това член на Съюза на българските писатели) – ни изпрати поредната си актуална стихотворна закачка. Този път под перото й е попаднало сливовото нещо (т.нар. Фестивал на сливата), който се случва тия дни в Троян (21-29 септември). Лина е насмешливо-иронично-саркастична, но и добродушно-щадяща към въпросното сливово нещо. Четете, заслужава си. 
Т21
 
Здравей, приятелю Генади!
Не знам за теб, но ме извади
извън хармонията тая
безкрайна сливова омая
из китния ни град Троян.
От сливи и от фолк аман!
Чети, за да се смеем двама
на баш културата голяма!
И дето щеш ти го пусни
и името ми напиши
под текста. Аз не се срамувам,
че в региона съществувам.
Ако ли ти това не можеш
и нещо в текста те тревожи,
то дай го на жена си Нели
от смях да се поразтрепери.
Пийни си слива със салата
и мятай се за сън в кревата!
А мойта муза веч кандиса,
чак лирата ми замириса,
защото здраво ме из-бива
на „култ”, на „ура”, и на „слива”.

***

ИСТОРИЯ СЛИВ(Н)ОТРОЯНСКАЯ

Рано рани ми стопана –
да си напълни казана
с каша димяща, шуплива
от ферментирала слива.
Хукна след него жената
(да си намери белята).
В кухнята тя се завтече –
още нощя му се врече
да го нахрани, насити
с дъхави утринни пити.
Че много трудец положи
докато сливата сложи
в делви, бурета, бадъни,
каци и други такъми –
кротичко да ферментира
и алкохол да събира.
Щом през тръбичката текне,
околия цяла ще екне
от пирове страшни троянски
и песни баш най-пиянски.
Леко е днес махмурлия
нашият стар ракиджия:
леко натежва главата,
ще му се: бам във кревата.
Ама нали е свещена
кашата дъхава, ценна,
как ритуал да зареже,
с лека ръка да отреже
стихията на дестилата?
Няма ни капка в мазата.
Огънец кротък си стъкна,
всичките дупки затъкна
с глина и пепел стопана
и заклеча край казана.
Тихичко каша завира.
Как ракиджия примира!
Тоз ритуал по висене
край чучура, знаеш, свещен е.
Щом потече Същината,
ще се отпусне душата.
Течност ще има от слива –
морен стопан да опива,
сърце широко да пее
и като цар да живее.
Ето я – баш на вратата,
поруменяла, жената
носи любов на мъжа си –
пуска я тя чрез гласа си:
„Давай бе, мъжо, софрата!
Сядай до мене – горката!
Питки опекох, кюфтета
и най-отбрани мезета,
да си налеем ракия!...”
поетът:
       нататък – все тия.

Лина Борджиева

Двете снимки от Фестивала на сливата са дело на председателя на 
троянското фотографско дружество "На фокус" Тони Петров

От същия автор:

Бойко Борисов в Ловеч

* Премиерът: „За това сме ние, за да строим” * Диана Ковачева: „За три месеца откриваме четвърти обект” * Габриела Христова: "Създадени са отлични условия за работа" * Водосвет отслужи Ловчанският 
владика Гавриил

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Бойко Борисов, министърът на правосъдието Диана Ковачева и на образованието Сергей Игнатов откриха днес, 26 септември, обновената сграда на Административен съд Ловеч. Те бяха посрещнати от областния управител на Ловеч Ваня Събчева, кметът на общината Минчо Казанджиев и председателят на Общинския съвет Корнелия Маринова. Домакин на събитието бе шефката на Административен съд - Ловеч Габриела Христова, която в словото си изрази искрени благодарности към правителството и подчерта, че „в сградата са създадени отлични условия за работа и обслужване на гражданите”. Сред присъстващите бе и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев.

ТАКАВА ПРИДОБИВКА повишава самочувствието и доверието, създава ни възможност да осигурим на гражданите достъпно, ефективно и качествено правораздаване, каза още г-жа Христова. Ловешката съдийка не пропусна да благодари на Министерство на правосъдието, предоставило безвъзмездно сградата и осигурило средствата за ремонта и открои ролята на председателя на Върховния административен съд Георги Колев за съдействието през целия период на дейностите.

„ЗА ТРИ МЕСЕЦА откриваме четвърти обект и съм щастлива, че това се случва в Ловеч”, обяви министър Диана Ковачева, като подчерта, че това е дело на усилията на много хора. Преди пет години, когато бяха създадени 28-те административни съдилища, всички те бяха без дом. Днес можем да кажем, че голяма част от тези съдилища вече не очакват благоразположението на колегите си, каза още г-жа Ковачева. „В условията на най-тежката финансова криза в света ние отделяме повече пари и строим повече, отколкото за 20 години преди нас. Пет години назад, когато се отчитаха милиарди излишъци, не бяха направени сгради. За това сме ние, за да строим”, обърна се към всички присъстващи премиерът Бойко Борисов и пожела на съдиите в Ловеч ползотворна работа.

СЛЕД КАТО Борисов и Ковачева прерязаха лентата, официалните лица разгледаха сградата, реконструирана, както вече стана ясно, с пари на Министерството на правосъдието – 1.7 млн. лв. Новото съдилище, което се намира в центъра на Ловеч, разполага с три заседателни съдебни зали, зали за съвещания, конферентна зала, библиотека, кабинети за съдиите и съдебната администрация. Изградена е система за охрана, която отговаря на всички изисквания на Европейския съюз - контрол на достъпа, видеонаблюдение, СОТ и пожарно известяване. 

ВОДОСВЕТ при откриването отслужи Негово високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. Това пък бе повод министър-председателят да подчертае, че ГЕРБ вече е дал 100 000 лв. за довършването на новия катедрален храм в Ловеч и са заделени още средства. „Когато стигнете до тях, парите ще ви бъдат предоставени, но Ловеч трябва да има завършен катедрален храм”, категоричен бе Бойко Борисов. По-късно премиерът посети и Езиковата гимназия в Ловеч, където наскоро с предоставени от правителството 1 млн. лв. започна изграждането на нова мултифункционална спортна зала.

Елка Баръмова, Ловеч

Още по темата:

Лайнарщината на ловците

* Камарища боклуци затрупаха Къпинчо след съботната веселба по случай 115-годишнината на ЛРД – Троян * „Г-н Акимов, оправете си бакиите!”

ПОХВАЛИХМЕ ловците и риболовците от Ловно-рибарско дружество (ЛРД) – Троян за чудесната организация на празненството за 115-годишнината на дружеството, състояло се в събота, 22 септември, в местността Къпинчо над Троян, любимото място за разходка на наши и гости, чудния естествен троянски парк. Похвалите, мисля, бяха справедливи (ще ги прочетете отделно, има ги и в печатното ни издание от днес, 26 септември - бел. Г.М.). Но ми се ще кажа друго и, убеден съм, също справедливо.

  ВЧЕРА (25 септември, вторник) получихме разтревожен сигнал, че територията на авджийския купон на Къпинчо е превърната в сметище; но не успяхме да отидем и да видим. Тази сутрин (в 9:30 ч., 26 септември) известен троянец, собственик на един от най-добрите хотели в района, ни се обади за същото, с огромно възмущение. Веднага се качихме на Къпинчо и се оказа, че действителността е по-зловеща от казаното по телефона.

ЗАТОВА ПРИЗОВАВАМ председателя на ЛРД – Троян, който в момента е и председател на Общинския съвет – Троян: „Г-н Акимов, оправете си бакиите!”. И питам – ще има ли наказани за това огромно изсиране на метеното. Обещавам, че ще продължа да следя случая и ще ви информирам взети ли са мерки, кой е виновникът, потърсена ли му е отговорност и каква. Надявам се от ЛРД – Троян да дадат и официално изявление за сътвореното безобразие!

Генадий Маринов

По-долу - още снимки на лайнарщината, останала след ловджийското празненство. Фотографиите бяха направени на 26 септември, цели 4 дни 
след събитието.

СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ!

In memoriam

Няма го Васката, Васил Книжаря, вечно усмихнатия и неприлично щедър собственик на малката ъглова книжарничка на Главната в Троян.

Изгубихме един голям приятел! Един изключително фин, точен и духовен човек. Един от тези хора, които правят живота по-истински и по-поносим. Един много хубав човек!

Почивай в мир, приятелю!
От екипа на Т21

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |