Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада

* Плацикахме тела в горещите минерални води, любувахме се на снега по близките върхове и дълго, дълго говорихме за България

Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който наскоро се завърна от дълго гостуване на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари). Т21

ЗВЪНИ МИ ОНЯ ДЕН Жоро от Канада и ми се кара: „Хей, старче, колко пъти съм ти обяснявал, че не съм Жоро Херингата, ами съм Жоро Сьомгата. Под достойнството ми е да ловя тази дребна рибчица херингата, а пък и нея тук я няма, тя е океански дребосък. Сьомгата, братче, сьомгата е моята стихия, ония ти му парчета... като мен големи... и е пълно в тия чисти реки и езера”. И все в тоя дух - половин час. Успявам само да вметна: „Приятелю, знам, много добре знам, че не си Херингата, знам и че не си Жоро, ами си П.П., ама нали не искаше да те идентифицирам напълно, пък си и... литературен герой, така да се каже. И аз бях Лимона, ама вече ми викат Канадеца - това е...”. А той се смее и продължава: „Срещнах китайката, как й беше името, Цин Чин ли, не помня, с която се състезавахте кой първи ще качи върха над Банф - поздравява те!”. И… идвам на темата за този парк.

БАНФ Е ПЪРВИЯТ Национален парк на Канада, разположен на 130 километра от Калгари, сред Скалистите планини. Тези уникални планински възвишения се намират в Югозападна Албърта на границата с Британска Колумбия. Самият град Банф е изненадващо стилно място, като се има в предвид в каква пустош е бил построен. Хотел „Феърмонт Банф Спрингс” се извисява с кралско великолепие южно от градската река Боу. Близо 4 милиона туристи годишно посещават града и околностите. В рамките на парка могат да се забавляват с пешеходен туризъм или придвижване с гондолите (на лифта) до един от 10-те върха, достигащи 3000 м надморска височина, с риболов, каране на лодка в езерата, возене с ледоход по заледените глетчери, къпане в открития минерален басейн в подножието на върховете при температура на водата 40 градуса, а на въздуха и до минус толкова. Тук се намира и най-дългата пещерна система в цяла Канада, наречена Касългард. И още, и още...

БЕШЕ ПРЕКРАСЕН майски ден и след като разгледахме центъра на града, погазихме в реката, посетихме музея на индианците (за това ще разкажа друг път), снимахме се пред великолепния хотел. По централната улица е магазин до магазин, най-вече за сувенири и подаръци - от за един долар до за хиляди. И всички с емблемата на града, провинция Албърта или Канада. Капанче до капанче, ресторанти, хотелчета и всеки купува, храни се, пие нещо, нещо дъвчи... Как няма да просперира този град, как няма да е така хубав и подреден, като всеки посетител е доволен, всеки оставя пари, а отивайки си, разказва на близки и приятели колко е било хубаво тук и пак идва, и други идват и идват...

ПОСЛЕ СЕ КАЧИХМЕ НА ЛИФТА и поехме към върха. Супермодерно съоръжение, с надеждна сигурност, но „гренфа Стивън” (т.е. моя милост - дядо Стефчо) си умираше от страх и едва поглеждаше невероятно красивата гледка под нас и десетките туристи, щурмуващи пеша върха. От крайната станция по идеално скована от дърво тясна пътека се стигаше до върха, в подножието на който се намираха всички други височини. И тук, както спомена по-горе моят приятел Жоро Херингата, в състезанието ни за покоряване на върха се намеси неочаквано една 40-годишна китайка и изненадващо ми отне първото място. Леко раздразнен й рекох на български: „Откъде се пръкна бе, жълтуранке, грабна ми златния медал!”. Жоро ме слуша и умира от смях, а тя на английски: „Какво, какво?”; после, разбрала от превода на Жоро, дълго се извинява и... станахме приятели.

НА СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА срещаме Джулия Заркоф, българката шампионка на провинция Албърта по латино и стандартни танци, за която писах в предишен мой материал, придружена от майка си. Те качваха върха пеша. Уговорихме се да се срещнем след час в минералния басейн. И наистина след час седем човека българи плацикахме тела в горещите минерални води, любувахме се на снега по близките върхове и дълго, дълго говорихме за България. После отново надолу, а след това за Калгари, към обичайния ритъм на ежедневието.

23 юни 2012 г., Троян

Стефан Генков

Още по темата:

6 коментара:

Анонимен каза...

В чужбина е хубаво, подредено, чисто, спокойно но.....скучно. Затова и се връщаме в България. Друго си е нашто-правиш си квото си щеш, никой копче не може да ти каже. Мяташ боклуци наляво и надясно, спираш си колата дето си щеш, не се съобразяваш с никого и с никаква институция, когато влезеш да искаш нещо от администрация то тя те смачква и трябва да си и благодарен че още си жив. За най дребната административна услуга се бориш като лъв и....изобщо не е скучно. Банки, ВиК, ЕРП, държава ти съдират по 3 кожи от гърба, спират и пускат ти тока, дерат те с лихви и данъци, за болници да не говорим-влизаш здрав, плащаш като за безнадежно болен и ако изобщо излезеш се кефиш, че си се отървал.Сега понеже са се загрижили за здравето ти не ти дават да пушиш по кръчми. Че кво е това да идеш да удариш 3 по 100 със салатка и да не можеш спокойно да дръпнеш една безбандеролна/другите са скъпи/ цигарка? Заплати имаме колкото да изкараш една седмица, за пенсии да не говорим-като си купят лекарствата за 50 лв. с оставащите до 142/минималната/ не могат и да те погребат. Мъкъ, мъка, ама си е наша и затова си се прибираме тук. Както се пееше в една троянска песен:Помня аз троян когата малко бе градче, с къщи полусхлупени и кал до колене....нашите бащи горките трудиха се с пот, а вечер в кръчмичките задимени псуваха си робския живот.Хубаво си е в чужбина, но е скучно.

Анонимен каза...

Фамозен пост първи , поздравления :)

Анонимен каза...

Нямаме си вече и супермаркет/уж за малко/, ала си имаме нависнали саксии с по едно мушкато на моста на пазара, детските площадки са с необмислени модели пързалки и люлки, необезопасени и опасни. Моста в центъра, при киното, е с опасно загънати краища на ламаринената обшивка, и така заплашват отново детската, а и не само, безопасност. Децата са подложени на непрекъснатото "не", "не там", "пази се от това, и от онова", пълна лудница. Къде са отговорните хора, кога ще започнем да мислим с мозъците си, а не с краката? И само тези неща ли са?

Анонимен каза...

ако някой има възможност да види какво са направили комшиите в Пирот.град колкото Троян в един от най-бедните сръбски региони.центъра малък но чист и подреден.шадраваните работят улиците без кръпки.как все другите имат възмможности и пари а ние все нямаме?Дори сега имат мото събори е пълно с рокери и цяло палатково градче,а ние откакто почина Стършела и рокерски събор нямаме.

Анонимен каза...

Морето ни беше прекрасно!Загубихме го....
Имахме прекрасни планини - и те вървят по тоя път....
Останаха само в спомените ми,но,слава богу,
няма как да ги видите....

Анонимен каза...

Браво, чичо Стефане!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |