Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”

* „Щом дикторът произнесеше името на поредния българин, дванадесет мощни български гласа стряскаха множеството с възгласите си: „Давай, Марто! Хайде, Васко! Гааз, Иване!”
Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари).

ОТ БЛИЗО МЕСЕЦ с Илия Василковски - другият земляк, троянец, пребиваващ в момента тук (Калгари, Канада), се подготвяме за Световното по биатлон с троянско и българско участие. И ето днес, 12 февруари, в 9:20 ч., заедно с Боби от Кюстендил, който е и наш гид, сме в Кенмоор, градче на 120 км от Калгари, разположено в подножието на Скалистите планини. Голям късмет извадих тази година със зимата. В България - планини от сняг, рекордни минусови температури, а в Канада слънце пече, топло и само тук в планината условия, подходящи за ски.

СЛЕД ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ЧАЙ
, тръгваме да търсим нашите и да намерим удобни места за наблюдаване на състезанията. Неизминали и стотина метра, дочул българска реч ни заговорва мъж на наша възраст. Представя се - Георги Фъртунов, бивш национал по биатлон, участник в две зимни олимпиади, тук е като треньор на националния отбор на Хърватска. Оказва се отличен събеседник, познаващ много троянски скиори; той ни запознава обстойно с обстановката, участниците, състава на нашия отбор. Информира ни, че троянският състезател (явно става дума за национала Владимир Илиев – бел. Т21), за който бяхме пристигнали с Илия, е с друга гарнитура някъде из Европа.

НАПРАВИХМЕ СИ СНИМКА - аз, Илия и Георги Фъртунов - пред пилона с българския флаг, а аз не устоях на изкушението да търся прогнозни резултати и попитах треньора как вижда представянето на нашите и на „неговите” в предстоящите стартове. Отговори ми дословно така: „От моите гърчави крави очаквам само едно - да завършат, но българчетата ще бъдат между... 20-то и 30-то място!”. И макар да избързвам със събитията, ще кажа, че опитният специалист позна. След това Фъртунов ни заведе до щаба на нашите и отиде да готви своите.

СКОРО ПРИСТИГНАХА и българските състезатели заедно с треньора си Боби Панков. Зарадваха се много, че ще имат нашата подкрепа, а междувременно групата ни нарасна до 12 човека. Сред тях и Венцислав Илиев – българин, завеждащ Организационния отдел в Международната федерация (отново повод за българска гордост), който пожела успех на бегачите ни. Уговорихме се за снимки и интервюта след финала, оставихме момчетата да се подготвят и се насочихме към трибуната на старта. Жените вече бяха стартирали, но те не ни представляваха интерес; все пак наблюдавайки ги, добихме представа къде по трасето е най-интересно и къде най-отблизо можем да подкрепяме нашите.

АКРЕДИТАЦИЯТА ми от в. „Троян 21” даваше достъп до всички допустими за журналисти места, така че нямаше проблем да видя всичко най-интересно, а от офиса на състезанието ми предоставиха стартови листове, брошури и агитационни материали.

НАСТЪПИ И ЧАСЪТ на старта на 10 км спринт мъже. Първи от нашите с № 20 стартира Мартин Богданов, с № 22 - Васил Чорбаджиев, и с № 43 - Иван Златев. Щом дикторът произнесеше името на поредния българин, дванадесет мощни български гласа стряскаха множеството с възгласите си: „Давай, Марто! Хайде, Васко! Гааз, Иване!”. Неописуемо чувство, върховна радост да развяваш българския трибагреник и да дереш гърло: „ДАВАЙТЕ, МОМЧЕТА!”. Местим се ту на пистата и от 2-3 метра викаме запалянковското „Дай, дай, дай!”, ту на трибуната пред стрелбището и пак: „Дай, дай, дай! Браво, браво!”; нищо, че още от първите стрелби и времената, показвани на екраните, да стана видно, че българите няма да са между първите – 26-ти, 29-ти, 40-ти, според прогнозата. Достойно представяне сред 57 участници от 37 държави, и то какви сили в биатлона - Русия, САЩ, Германия, Канада, Скандинавските страни.

СЛЕД ФИНАЛА се снимаме цялата българска група, а Боби (Шерифа) от Велинград кани всички на обяд в бара на хотела, в който е отседнал отборът ни. Над два часа сред смях и весели истории. „Знаеш ли този, познаваш ли оня?”, питат емигрантите, обаждат се временно пребиваващите, отговарят току-що дошлите. И се намират..., и се оказват с много общи познати, и... времето лети, летии… На нашата група й е време за тръгване; Шерифа кани и за вечеря, но ние не можем, остават само те с отбора. На сбогуване Боби Панков предава поздрави чрез мен и Т21 на троянците Цветан Цочев-Куршума, Цочо Терзиев, Иван и Тачо Беломъжеви. Ние от своя страна пожелаваме успех на биатлонистите ни в бъдещите стартове и поемаме обратно към Калгари.

19 февруари 2012 г., Калгари – Кенмоор

Стефан Генков
Снимки: Васко Карамфилов

Още по темата:

13 коментара:

Анонимен каза...

Поздравления към автора!Нека и други троянци, които живеят в чужбина да разказват своите преживявания. Ние трябва да се подкрепяме, независимо кой къде живее - нали е само работа и сън, а родното място, приятелите и близките са смисъла на живота ни. Българите в чужбина събират енергията, която при нас се изпари и могат да се върнат за да променят и съхранят прекрасното ни чувство да кажем - Аз съм троянец!

Анонимен каза...

Троянци които живеят в чужбина вече не са Троянци а са обикновени дезертиори и да си пишат в местните форуми

Анонимен каза...

2–ри, принудени дезертьори сме! Ние дезертирахме, за да може вие да имате отчасти работа–строителна, ел.техническа и мн.др. най–различни. Малко или много допринасяме с "дезертьорските" си пресни парички в пликче, които вие чакате по стоянките и местата, от където отивате и ги вземате, заедно с чантичките подаръчета. Мъже и синове, всеки по два декара и половина, превърнали се в хленчещи мъници, облечени във фирмени маратонки и екипи, клечащи по кафенета и кръчми, живеещи по този начин, също принудени, де от безработица, де от мизерните заплати. Колко операции и лечение сме направили с тези пари, колко живота са спасени на близки хора? Никога не сме казали за вас, които останахте в България, че сте слаби и мързеливи, и чакате на готово, или на допълнението на вашите заплати от нашите дезертьорски. Принудени бяхме да "дезертираме" за да можете и вие, и ние да оцелеем. Не се отнасяйте към нас така, имайте малко уважение.
В крайна сметка, наистина можем да дадем нещо на този град и като идея. Аз имам една, и ако някой, иска да я споделя, ще го направя. Хората в нормалните държави, с нормални правителства, отдавна са открили начините, ние още се търсим, самите себе си–кои сме, какви сме, къде сме, какъв ни е манталитета и културата на отношения ни? Така ще минат много години, а ние ще сме пак тук!

Анонимен каза...

Прав/а/ си ,3-и,тези,които емигрираха,са наистина мъчениците на България!Те са принудени да изкарват и за себе си и за бащи и майки,а и за други,които остават в къщи!Такава е съдбата на емигранта.Лошото е,че все повече стават "вътрешните" емигранти,които живеят в свой,вътрешен свят,който няма много общо със света на ГЕРБ,на Борисов,Акимов,Златев и Фандъкова,на Цветанов и Маргините,на братя Галеви и Трактора,на Гоце и Станишев,на Сидеров и Яне Янев,на всички знайни и незнайни герои,които направиха живота ни непоносим!Те все повече не разбират света,в който сме принудени да живеем,но са принудени да го живеят,все повече са принудени да се затварят
в себе си,търсейки там това,което не намират наоколо - вяра,морал,съвест,надежда,истина!България все повече заприличва на призрачен кораб,който се носи безцелно по вълните,от време на време някой събира сили и се отдалечава с плуване,а останалите лежат безсилни по палубата!И над всичко това се носи нещо като музика - чалгата на невидимият "Борисов бенд",който се излъчва от всикки говорители,даже и от корабният хпадипник,в който нама нищо!И въпреки,че гюрултията се увеличава,"парчето" все повече заприличва на Реквием....

Василев каза...

С удоволствие чета репортажите на г-н Генков ,миналата година от Чикаго ,а сега и от Канада.Мисля ,че е нелепо да се нарича дезертьор!Той просто е един грижовен дядо помагащ за някой и друг месец в отглеждането на внуците си.

Анонимен каза...

Чудесен разказ за българина,за българското и вичко хубаво останало в нас.Чета и препрочитам и се наслаждавам на непренудения разказ.

Анонимен каза...

Изгнаннико,емигранте,хубави думи (№3),сподели идеята си,може някой да я чуе,може някой управник да я реализира.

Анонимен каза...

Скъпи хора, икономически емигрант съм, принуден от състоянието на икономиката и липсата на работа, а и ниските заплати, които на практика са загуба на време. Не се чувствам нито изгнанник, нито мъченик, времената са други. Да споделя и това, което видях. Посетих плаж, който беше на кметството, малък със спасител, но явно не се почистваше всеки ден. Сутринта към 9 часа, дойдоха млади хора, облечени в специално облекло, рекламиращо "Кока Кола" и бира"Амстел". Отвориха специално построени шатри, в които имаше хладилници с лед и от споменатите фирми безалкохолно, бира и минерална вода. Раздаваха пликчета и чантички. За всяко пликче, пълно с фасове, и за всяка чантичка с други употребявани опаковки и боклуци, захвърлени по плажа, хората получаваха по една бира, кока кола, или минерална вода по желание. За половин час плажа "светна". Не остана и следа от фас, хартийка, употребена опаковка. Беше весело, имаше хубава музика. Така с НЕ много средства, се изчисти плажа, направи се реклама, хората се повеселиха, а и седяхме на чистия вече пясък. Нищо, че сме"дезертьори", както ни нарече пишещия по–горе, ние сме, и ще си останем българи, и не ни е безразлична съдбата на страната ни. Макар и да можехме да се върнем и включим с работа и опит, но се съмнявам как ще ни приемете. Ако е по начена на пишещия по–горе, трудно ще стане. Малко сме като от два стола, на земята. Но, времето ще покаже!

Анонимен каза...

Нормално е 8-ми,нормално е. В миналата ни родина,почистването на дадено място се използва за политически ПР, а след срещата на авджиите организирана от минак в парк Капинчо,остана само мизерия...
Пожелавам Ви успех и щастие което тук няма да имаме/имате никога. Тъжно но фактите са неоспорими!

Анонимен каза...

Господин Генков,треньоре мой,благодаря ти,че ми напомняш,че сам българин в тази чужда страна в която ме изпрати неволята преди много,много години.Работа,пари,пак работа,ама българското плачи в мене.Ще изкарам за пенсия и идвам да си я харча у нас,ако доживея до нея.

Анонимен каза...

Ще доживееш, приятелю, ще доживееш! Не съжалявай, че си заминал! Много добре си направил! Годините минават бързо, а живота е кратък, не е за губене в празни и безплодни писанки, и "борба" с вятърни мелници!

Анонимен каза...

Поздравления за всички тези, които са успяли да се реализират по какъвто и било начин извън нашата страна и Троян. Аз съм един от многото млади хора в Троян които сме безработни, а има толкова много пенсионери, които работят и не позволяват на младите хора да се реализират в специалностите, които са завършили. Много пенсионери заемат длъжности, които не отговорят на образованието им. Също така има много хора със средно образование, които заемат длъжности на които трябва да работят висшисти, които са учили с години и са се лишавали от много неща само и само да имат образование с което един ден да си изкарват прехраната. Нашата държава никога няма да се оправи докато е в сила шуробаджанащината. Така, че никой не трябва да упреква младите хора, които бягат от България. За голямо съжаление нашата държава не предлага нищо хубаво за младите хора. Нашият град е малък и още по-трудно се намира работа за хора които нямат "връзки". В Троян, ако имаш необходимите "връзки и пари" може да работиш всичко което си пожелаеш. Ако нямаш ще стоиш без работа някоя и друга година и ще се насочиш към един от двата терминала на аерогара София.

Анонимен каза...

Младо момче, нещата не са така от сега, така са от много, много години. Такова е политическото устройство. Може да си много кадърен, но ако не си от техния "гьол", не си нищо, просто ще си в твоя "гьол", на умния, но без връзки, без хитростта и безочието, безкруполността и нахалството. Ще стоиш в твоя "гьол", умен и способен, но на равно с останалите роби, работещ и гладуващ. За тебе никога няма да достигат благата, които и ти си създал, те ще бъдат в джоба на другия до тебе който е по–нахален, и умее да "продаде кадърността си", макар да е кръгъл глупак. Какво мога да ти кажа, само не се отчайвай.Каквото можеш да направиш, направи го. Каквато и да е работата, не се срамувай да я работиш. Умният човек, винаги може да се преквалифицира. В земеделието имаме големи възможности, а не се използват още. Много земя стои необработвана, и пустееща. Разбира се трябват и средства, но може да се почне и от малкото, от собствената малка овощна градина. Да се насочиш към някой от двата терминала, също е изход, и то добър, стига да имаш желанието и упоритостта да издържиш. Излез, работи, и след това ще имаш избор, да се върнеш, или да останеш в чуждата държава. Мисля си, че ще останеш навън, даже ще съжаляваш, че си закъснял с няколко години. Не вярвам някъде по света пенсионери да заемат важни и възлови работни места, или ако ги има, те губят пенсиите си, докато работят. При нас законите обслужват все още номенклатурата от преди, и техните наследници! Жалко е, но е факт! Действайте, и смело на някъде, но в никакъв случай да чакате и да се отчайвате от действителното положение. Младите хора имат годините напред, имат избор, и сили.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |