Поредните номинации

* Щом имало шофьори, които можели да изпеят докрай „О, соле мио”

"Най-добър читателски коментар за 2010 г."

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ поредните номинации за конкурса на Т21 „Най-добър читателски коментар за 2010 г.”. Трите коментара излизат заедно (три в едно), не само защото са към един и същ материал - „Общината търси нов наемател за ресторант „При кмета”, но и защото някак много здраво си кореспондират един с друг. Нещо повече – създават една обща сладко-носталгична атмосфера по едни отминали времена; може би не чак толкова лоши, щом имало шофьори, които можели да изпеят докрай „О, соле мио” и щом в „най-простата” троянска механа на живо свирели световни парчета вместо чалга, а за надписана сметка отнемали сервитьорски права… Четете, удоволствието е изцяло ваше.

Т21

*****

Сега ножът и хлябът са в твои ръце

АКО С ОТВАРЯНЕТО НА КООП се предложат конкуретни цени и троянски гозби (дано са наясно какво трябва да правят), ще привлекат клиентелата на съседните си конкурентни ресторанти. Иване от „Евани” - сега ножът и хлябът са в твои ръце. Един съвет - никога не забравяй, че от клиентите ти в магазина до тези, които очакваш в заведението си, има огромна разлика. И както писа Чичо Гошо по-горе, в магазина идваме тези, които се нуждаем да ядем нещо, а в ресторанта ще идват тези, които имат хартисали пари! Или казано по-иначе, в магазина ти идваме по принуда, а в заведението ти – по желание! Очаквам да те видя как ще подсилиш желанието ми да дойда да видя какво предлагаш? Сега ще те разбера що за търговец си? Или и ти си набеден? Все пак, ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ! Това заведение за мен и за много други троянци е свързано с нашите младини.

Анонимен, 26 октомври 2010 г.

*****

Не ме упреквай, че това е социалистическо минало

БЕШЕ ЕМБЛЕМАТА (ресторант „КООП”, по-късно „България” – бел. Т21), защото освен механата под Пощата друго нямаше и тогавашните "по-разтуряни" младежи ходехме там. За разлика от сегашните "елитни" кръчми, където освен чалга друга музика не се чува. Там Валентин Манджуков с неговия оркестър свиреше най-популярните за онова време световни парчета, нотирани и записани нелегално от някоя плоча, внесена от Югославия от международен шофьор. Въпреки голямата цензура от ДС знаехме каква музика се слуша по света. Имахме начини да стигнем до тях. Та това заведение играеше и такава роля, освен че можехме и от време на време да изпием с "връзки" по една кока-кола, но истинска, а не като тези с подсладителите сега. Позволявахме си и някое аперитивче, но истинско, не производство на цар Киро или тези от с. Труд, които ни предлагат сега в троянските заведения.

И ДРУГО ОЩЕ ПО-САНТИМЕНТАЛНО - там някои си намериха половинките, колкото и абсурдно да звучи. Защото това заведение го ползвахме за общуване помежду си. Имахме други ценностни критерии дори и за секса, а не като този самохвалко по-горе, дето я чукал 12 пъти и обичал в сливиците й… и т.н. (авторката визира предишен коментатор, хвалещ се със сексуалните си подвизи – бел. Т21). Такъв вулгаризъм нямаше и държахме на добри взаимоотношения и уважения. Това личи и от семействата, които създадохме, и децата, които възпитахме. Сега се създават чалгаджийски деца от чалгаджийски родители и държавата ни стана такава.

СПИРАМ ДА ПИША ПОВЕЧЕ. Но на времето имаше и такива заведения - и да знаеш, че беше приятно да отидеш там и да те посрещне ОТЗ-то или управителят, да те обслужи професионално сервитьорът, който знаеше, че ако те излъже в сметката с една стотинка, веднага ще бъде уволнен по 127 МП (имаше и такова) и повече никога няма да бъде сервитьор. Така че имаме добри еснафбургски спомени. Дано и вие в близкото бъдеще имате поне едно заведение, което да е оставило спомени, за които да си напомняте с връстниците си. Не ме упреквай, че това е социалистическо минало - то е част от моя живот и нямам време да го променям, тъй като животът ми и младостта са отминали.

Леля Станка - баш троянка, 26 октомври 2010 г.

*****

Сега има кръчми, но няма дух

ЛЕЛЬО СТАНКЕ, че и "Рила" беше "култово" заведение, но в друг смисъл - там пиеше редовият пияч, и то пиеше здраво, задружно и от сърце. Имаше даже и оркестър, но той почти не се чуваше от гюрултията. И все нямаше места! Тази кръчма съм запомнил от едно от първите ми идвания в Троян, с няколко приятели слязохме от Амбарица и замръкнахме. Влязохме в "Рила" - фрашкано с народ, всички приказват на висок глас и не можеш приказката да си чуеш. И изведнъж от съседната маса се изправи един мъж, пийнал, рошав и изпя акапелно "О, соле мио" докрай. Всичко млъкна и накрая избухнахме в ръкопляскания. Този мъж се оказа шофьор, Илия, преди няколко години се спомина, но ще го помня докато съм жив. Сега има кръчми, но няма дух. И да сте чули някой да пее?

АЙ с-с-с-с...., 26 октомври 2010 г.

(коментарите са към материала „Общината търси нов наемател за ресторант „При кмета”)

Начало

Tweet