Чешки бележки: Кой е победителят и кой – победеният?!

* „Но във всеки случай – невероятно великодушно човешко поведение! След това вече с друго око гледах Дрезден и неговите жители”

Поредните пътни бележки на вечния пътешественик (и приятел на Т21) Кольо Петков. Бележките пак са „чешки” – тъй като за Кольо, както се знае, всички пътища водят към … Прага (и започват от родното с. Терзийско, Троянско). Но този път „Чешките бележки” са повече … немски, което обаче няма никаква връзка с актуалните футболни страсти, октопода Паул и доброто представяне на младия Бундестим на Мондиала в ЮАР. Става дума за други, много по-важни немски работи. Пък и Кольо е заклет футболен антифен.

Т21

*****

ПРАЖКО ТУРИСТИЧЕСКО БЮРО ми предлага еднодневна екскурзия до Дрезден. Приемам – защото Дрезден е един от красивите не само в Германия градове, защото разстоянието от Прага до Дрезден е колкото от Троян до София и защото цената на екскурзията е… 14,80 лв. В нея са включени пътуването с автобус (отиване и връщане малко над 300 км) и екскурзовод в Дрезден. Този път няма да си позволя да правя сравнение между българските и чешките цени на автобусния транспорт. Нека уважаемият читател сам си направи сметката…

ДРЕЗДЕН НАИСТИНА Е КРАСИВ ГРАД. Благодарение на добрия екскурзовод разглеждаме града и получаваме информация за историческите му и културни забележителности. Определени са около два часа за разглеждане на Дрезденската галерия, но тъй като аз вече съм имал възможност в предишни години, решавам да поскитам из улиците на града. За моя голяма изненада пред един от големите тукашни молове чувам изпълнение на живо на руски мелодии. Група от 5 души, облечени в униформите на белогвардейски офицери, изпълняват при инструментален съпровод известни руски песни като „Ей, ухнем”, „Калинка”, „Подмосковние вечера”, че дори и любимата песен на Сталин „Сулико”. Присъединявам се към голямата група слушатели – предимно немци. Изумява ме поведението на тези немци – те слушат с внимание и видимо уважение изпълненията, минават покрай отворения калъф на акордеона и там пускат своята лепта. Някои пускаха и банкноти (най-малката е 5 евро!).

СТОЯХ ОКОЛО ЧАС пред изпълнителите и с много голямо внимание наблюдавах минаващите немци и тяхното поведение. Невероятно! У тези хора нямаше и помен от неприязън. А повечето от тях знаят за Втората световна война, за почти половинвековния социализъм, за убитите немци, които загиват при опита си за бягство от социалистическия „рай”. Гледах как тези хора минаваха покрай пеещите руснаци, покланяха се и пускаха по някоя пара. Гледах и не бих казал, че можех да си обясня картината – това добронамереност ли беше, някакъв спомен от младини ли беше, любов към изкуството ли, или човешко отношение към хора, опитващи се да си изкарат прехраната… Но във всеки случай – невероятно великодушно човешко поведение! След това вече с друго око гледах Дрезден и неговите жители.

В ЕДНА ОТ ПАУЗИТЕ УСПЯХ да разговарям с човек от групата изпълнители. Позволих си да го похваля, че всички те притежават прекрасни гласове и изпълняват едни от най-хубавите руски мелодии. Научих, че са музиканти професионалисти, дошли в Дрезден да изкарат някое евро и отново да се върнат в Русия. Да си призная – първоначално мислех, че изпълнителите са руски бежанци.

ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ ЗА ПРАГА се питах кой беше победителят във Втората световна война – този, дето така великодушно даваше милостиня, или онзи, който беше дошъл от хиляди километри тук, в Дрезден, да моли, макар и със средствата на изкуството, за тая милостиня?! Имах чувството за несправедливост и обида…

юни 2010 г., Терзийско – Прага – Дрезден и обратно

Кольо Петков

Начало

Още по темата:

• Извадки от този и онзи живот  
• Елементарна аритметика и още нещо
  

Tweet