
Чешки бележки: Кой е победителят и кой – победеният?!
* „Но във всеки случай – невероятно великодушно човешко поведение! След това вече с друго око гледах Дрезден и неговите жители”

Т21
*****ПРАЖКО ТУРИСТИЧЕСКО БЮРО ми предлага еднодневна екскурзия до Дрезден. Приемам – защото Дрезден е един от красивите не само в Германия градове, защото разстоянието от Прага до Дрезден е колкото от Троян до София и защото цената на екскурзията е… 14,80 лв. В нея са включени пътуването с автобус (отиване и връщане малко над 300 км) и екскурзовод в Дрезден. Този път няма да си позволя да правя сравнение между българските и чешките цени на автобусния транспорт. Нека уважаемият читател сам си направи сметката…
СТОЯХ ОКОЛО ЧАС пред изпълнителите и с много голямо внимание наблюдавах минаващите немци и тяхното поведение. Невероятно! У тези хора нямаше и помен от неприязън. А повечето от тях знаят за Втората световна война, за почти половинвековния социализъм, за убитите немци, които загиват при опита си за бягство от социалистическия „рай”. Гледах как тези хора минаваха покрай пеещите руснаци, покланяха се и пускаха по някоя пара. Гледах и не бих казал, че можех да си обясня картината – това добронамереност ли беше, някакъв спомен от младини ли беше, любов към изкуството ли, или човешко отношение към хора, опитващи се да си изкарат прехраната… Но във всеки случай – невероятно великодушно човешко поведение! След това вече с друго око гледах Дрезден и неговите жители.
В ЕДНА ОТ ПАУЗИТЕ УСПЯХ да разговарям с човек от групата изпълнители. Позволих си да го похваля, че всички те притежават прекрасни гласове и изпълняват едни от най-хубавите руски мелодии. Научих, че са музиканти професионалисти, дошли в Дрезден да изкарат някое евро и отново да се върнат в Русия. Да си призная – първоначално мислех, че изпълнителите са руски бежанци.
ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ ЗА ПРАГА се питах кой беше победителят във Втората световна война – този, дето така великодушно даваше милостиня, или онзи, който беше дошъл от хиляди километри тук, в Дрезден, да моли, макар и със средствата на изкуството, за тая милостиня?! Имах чувството за несправедливост и обида…
юни 2010 г., Терзийско – Прага – Дрезден и обратно
Кольо Петков
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
На въпроса за отношението - някои нации си вадят поука от глупостите, които са правили в миналото, а други се гордеят с тях.
В Германия наистина са изключително толерантни - няма значение дали това е комплекс от войната или по-високо еволюционно ниво. Руснаците пък обратно - колкото по-неадекватна на 21 век е държавната им политика, толкова по-арогантни и обидени го раздават (защото не ги бръснат за синя слива особено). А не беше така преди години.
На банана (или лимона) са му по-интересни снимките и материалите.
До горния-този материал е доста съдържателен, поучителен и е чудесен повод да се замислиш!!!Всъщност,ние да не сме по-различни от руснаците?Замислям се сериозно,като чета коментара на Николай!
Кой Николай ? Този който беше доносник на ДС? Или този който беше един от най-големите комунисти в Троян? По добре дайте статии за картофа. По са хубави.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)