Троянската аржентинка д-р Ценка Генова с награда за съхраняване на българското

* Райна Манджукова, директор на ИАБЧ: „Когато посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“

По света и у нас

Райна Манджукова (вдясно) връчва наградата на ИАБЧ на д-р Ценка Генова, 12 юни 2026 г.

НАШАТА землячка д-р Ценка Генова – която от десетилетия живее в Аржентина, в 120-хилядния Комодоро Ривадавия в подстъпите към „Края на света“ (архипелага Огнена земя), населен с много емигранти, сред тях и около 2000 българи, и е натурализирана аржентинка, но пази много ревниво българските си корени и връзките с родния Троян, с тукашните си роднини и приятели – получи заслужено признание от Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ), наградата Позлатена сребърна значка на ИАБЧ. 

 

Д-р Ценка Генова след награждаването

Връчи й я лично директорът на агенцията Райна Манджукова (която също има връзка с нашия град, снаха е в троянския род Манджукови – бел. ред.) на тържествена церемония на събитието „Първа среща с България“, състояла се на 12 юни. „Отличието е присъдено за дългогодишния й принос към съхраняването и разпространението на българската култура и традиции, за утвърждаването на положителния образ на България в международната културна среда, както и по повод нейния 70-годишен юбилей“, четем в страницата на агенцията във фейсбук.

***

ДА ПРИПОМНИМ. През 2013 г. д-р Ценка Генова заедно с майка си Милкана Бочева, вече покойница, тогава на 85, посетиха България и разбира се Троян. Бяхме поканени (Т21) – от най-голямата приятелка на Милкана от детските години и след това, незабравимата Дана Грошева, вечна й памет – на срещата с приятели и близки в родното Старо село, Троянско. Там се запознахме и разговаряхме надълго с двете български аржентинки, и бяхме впечатлени – от преодолялото десетилетията и хилядите километри българско самосъзнание, от любовта към България и Троян, от любопитството и ангажираността със случващото се тук и съхранения чудесен български (виж „Една аржентинка в родното Старо село“ в бр. 37 на Т21 от м. септември 2013 г. – бел. ред.). Научихме, че Милкана, която в онези години работи като шивачка в Троян и съпругът й Тодор, родом от с. Тепава, Ловешко, заминават за Аржентина през 1958 г. Тя е едва на 30, с 2-годишната Ценка на ръце и по-големия й брат Вячеслав. Отиват в Комодоро Ривадавия, където преди години е живял Вълчо, свекърът на Милкана и дядо на Ценка, по покана на негови тамошни приятели. Уж за малко, но остават. И там организират живота си, Милкана основава собствена шивашка фирма, Тодор работи в нефтената компания „Шел“. Ценка завършва медицина, става участъков лекар, след това главен лекар и областен здравен шеф, жени се за момче от голямата италианска колония в Комодоро Ривадавия и се раждат дъщеря им Дона (кръстена на прабаба си Дона от Старо село) и баткото Емилияно. Вячеслав завършва инженерни науки и живее в столицата Буенос Айрес.

Д-р Генова с майка си Милкана в Старо село, 2013 г.

Ценка и Дона с президента Плевнелиев, Буенос Айрес, 2016 г.

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ Ценка, Милкана, по-късно и Дона са сред активистите на българската общност в Патагония и Аржентина. Участват и организират български чествания и други събития, включват се във фолклорни фестивали, играят български народни танци, празнуват националните ни празници и поддържат връзки с български институции, неведнъж пътуват до България (д-р Генова си идва за пръв път през далечната 1974 г. и оттогава го прави редовно). „От тръгването ни за Аржентина имам само един неясен спомен – къщата на баба ми Дона, майката на майка ми. Тук ми викат „американката”, но България е част от моя живот и аз съм част от нея, връзката е най-силната – кръвна. В Аржентина пък е семейството ми, съпругът, двете деца, работата”“, бе откровението на онази среща в Старо село преди десетина години. През 2016 г. д-р Ценка Генова и дъщеря й Дона бяха сред поканените на официалната вечеря в Буенос Айрес, дадена от гостуващия в Аржентина тогавашен български президент Росен Плевнелиев, участваха и в поднасянето на венец пред паметника на Васил Левски в парка Баракас де Белграно в аржентинската столица. През 2025 г. сградата на Българското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия, ръководено дълги години от нашата д-р Генова, бе обявена от тамошните местни власти за „обект на историческото и културно наследство“. 

***

„КОГАТО посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“. Тя и цялото ѝ семейство са посветили живота си на съхраняването на българския език, култура и традиции“, каза при връчването на наградата г-жа Манджукова, припомняйки, че д-р Ценка Генова е родом от Троян и заминава за Аржентина със семейството си, когато е още дете.

 

 

Бележка на редактора

 

Поздравления за снощната (15 юли) победа на Аржентина над Англия на полуфиналите на Световното първенство по футбол 2026. Бях за нашите (Англия, Европа), но аржентинците начело с великия Лео Меси бяха по-добрите и заслужено спечелиха. Знам, че д-р Ценка Генова и семейството й са големи фенове на Меси – заради футболния му гений и харизма и заради примера, който дава с поведението си на и извън терена, но има и една по-лична причина, той е с италиански корени, както и съпругът на д-р Генова. Желая успех на финала!

  

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Една аржентинка в Старо село (2013 г.)
• Троянка посрещна президента Плевнелиев в Аржентина (2016 г.) 
• В едно изречение (41) – за сградата на българското дружество (2024 г.) 

Tweet