Една аржентинка в родното Старо село

* Преди 55 години Милкана Бочева и съпругът й Тодор заедно с децата си тръгват от Троян за Аржентина, уж за малко… * Приятелката от детинство Дана Грошева организира посрещането * Д-р Ценка Тодорова: „Тук ми викат „американката”, но България е
 част от моя живот”
Корени
Ценка и Милкана, с. Старо село, м. септември 2013 г.
ДОБРИ СИНИ очи, безкрайна усмивка, чудесен български без грам акцент и много, много умиление и радост от допира с родния край. Такава бе 85-годишната Милкана Бочева на срещата в нейна чест, организирана в селския ресторант от приятелката от детинство Дана Грошева. Милкана – нашенка, родена и израснала в с. Старо село, после създала семейство и работила в Троян, а преди 55 години, само на 30, заминала за Аржентина, уж за малко, пък то станало за постоянно…

Посрещането бе по български - с хляб и сол
Цветя за аржентинските българки
Прегръдки, целувки, сълзи...
С МАЙКА СИ бе и д-р Ценка Тодорова, която е едва 2-годишна, когато родителите й тръгват през океана; и съзнателният й живот, семейството, професионалната кариера – всичко е там, в Аржентина. „От тръгването ни за Аржентина имам само един неясен спомен – къщата на баба ми Дона, майката на майка ми”, сподели д-р Тодорова. И  продължи, също на чудесен български, учен от мама и тате вкъщи и поддържан през годините, че се усеща като рожба на две родини. Връща се за пръв път в България през 1974 г., след това заедно с Милкана идват още няколко пъти, като последния, не толкова отдавна, семейната група е в разширен състав – с тях е и единият от синовете на инж. Вячеслав Тодоров, по-големия брат на Ценка, който живее в столицата Буенос Айрес.

„ТУК МИ ВИКАТ „американката”, но България е част от моя живот и аз съм част от нея, връзката е най-силната – кръвна. В Аржентина пък е семейството ми, съпругът, двете деца, работата”, бе откровението на аржентинската лекарка с български корени. Попитахме я всички жени в рода ли са толкова хубави. Д-р Тодорова не отговори, а ни подаде няколко снимки – на 19-годишната си дъщеря Дона, кръстена на българската си прабаба, същинска принцеса, събрала по чудесен начин южните гени на баща си италианец и мамините български; и на баткото Емилияно, наследил сините очи на баба Милкана. Дона от 5-годишна танцува български танци и е сред активистките в тамошното българско сдружение.

Говори приятелката от детинство Дана Грошева (вдясно)
Д-р Ценка Тодорова разказва за здравеопазването в Аржентина
Наздраве с троянска сливова
МНОГО ТОПЛА и истинска, без всякакви официалности, превземки и дистанция бе срещата в староселското ресторантче. Разбира се, в центъра бяха двете гостенки, но преди да им дадат думата, организаторката на събитието Дана Грошева, също много развълнувана, направи кратко встъпление – географско (за Аржентина) и в личен план, за дългогодишното си приятелство с Милкана. След това започна разказът на двете аржентински българки.

„ОЖЕНИХ СЕ и работех в Троян като шивачка, там се родиха децата. Съпругът ми Тодор, той се спомина преди няколко години, бе от с. Тепава, Ловешко, а свекърът ми Вълчо бе работил 18 години в Аржентина, в Буенос Айрес, после си дошъл. Неговите приятели ни поканиха на гости и тръгнахме като туристи, беше 1958 г. Пътувахме с влак до Генуа в Италия, после до Португалия и оттам 25 дни с кораб през Рио де Жанейро до Буенос Айрес. Уж да си тръгнем този месец, другия месец, накрая ни извадиха емигрантски документи и така останахме. Но се заселихме не в столицата, а в град Комодоро в Патагония – на 2000 км от Буенос Айрес и на още 2000 км от „края на света” Огнена земя. Тодор започна работа в нефтената компания „Шел”, аз пък се заех с шивачество и създадох собствена фирма, имах 7 работнички…”, върна лентата половин век назад Милкана. Като разказът й бе „накъсван” от въпроси, прегръдки, сълзи…

Хубавата Дона (в средата) танцува български танци в Аржентина
Дона с мама и тате, Комодоро, Аржентина
Д-р Ценка Тодорова разговаря със земляци от Старо село
НЕ ПО-МАЛКО интересно за всички бе казаното от д-р Ценка Тодорова. И, разбираемо, най-много бяха въпросите за медицинското обслужване в Аржентина. „Винаги съм работила в държавното здравеопазване. Там си не да станеш богат, а да помагаш на хората, аз избрах тази възможност, да служа на хората, а не да гоня парите в частния сектор. В района на Комодоро да си общопрактикуващ лекар не е лесно – разстоянията между селищата са огромни, много се пътува, често разчиташ единствено на себе си. Имам специализация и 35 години стаж, като последните три поех и административните ангажименти на областен здравен шеф. Сега съм пред пенсиониране, което в този район става по-рано (за жените – на 58 години)”, сподели чаровната аржентинска лекарка. И нещо любопитно – на една от жените неочаквано й прилоша и се наложи д-р Тодорова да оказва медицинска помощ, направи го някак неусетно бързо и с изключително внимание.

КАК ЗАВЪРШИ срещата в ресторанта на Старо село? Както и започна – много топло, с много чувство. Научихме, че няколко дни по-късно Милкана гостувала на приятелката си Дана Грошева (една забележителна жена, която заслужава специално внимание – бел. Г.М.) и двете заедно отишли да пасат козите. Както в детските години…

Генадий Маринов  

Още снимки от събитието:

3 коментара:

Анонимен каза...

Само човек,които е избягал от комунизма като тази жена,може да разбере какво чувства тя след толкова години да се върне.

Анонимен каза...

А как ли се чувства човек избягал от псевдодемокрацията наложена ни през 89 година? Щастлив!

Анонимен каза...

А как ли се чувства човек избягал от псевдодемокрацията наложена ни през 89 година? Щастлив!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |