Троянският Гергьовден

* Честваме Гергьовден на много лично място – пред паметника на падналите във войните за Майка България троянци, което придава допълнителна сила и смисъл на празника ни * Полк. Тихомир Чавдаров: „Българската армия остава символ на устойчивост, чест и професионализъм“

Празнично

ГОЛЯМ празник, Гергьовден, вторият Великден по народното определение, 6 май. Денят на светеца воин св. Георги Победоносец, избран неслучайно за празник българската армия – уникалната българска армия, не губила никога бойно знаме в битка. Троянци честваме Гергьовден на много лично място – пред паметника на падналите във войните за Майка България земляци (сега в градинката при Вила „Ванна“, но при откриването си през 1938 г. бил насред площада, после преместен по в ъгъла, за да не смущава с величието си новата „народна“ власт, но това е отделна, макар и много важна тема – бел. ред.) и по-новия паметник в съседство, на великия български военачалник ген. Владимир Вазов, героя от Дойран през Първата световна война, където железният 34-ти пехотен Троянски полк има своя немалък дан за победата. Което – мястото – придава допълнителна сила и смисъл на троянския Гергьовден.  

И ТАЗИ година бе така, голям празник. С духовия оркестър, военните маршове на живо и шпалира от прелестните троянски мажоретки, венците на признателност и минутата поклон към падналите за Троян и България, знамената на България, Троян и Обединена Европа, военния караул пред двата паметника, взвода военни от троянското поделение (Военния географски център, военно формирование 24430), публиката – немногобройна, но някак окрилена, сред нея и от първите хора на Троян начело с кмета. Разбира се, традиционната реч на командира на троянското поделение.

„МНОГО са местата и битките, които пазят спомена за саможертвата на българските войни. Но Троян и околните села заемат особено място в тази памет, защото няма дом, който да не е дал син, баща или брат на Отечеството. Над 270 достойни мъже на Троян загиват по бойните полета на Дойран, Червената стена, завоя на Черна, Криволак, Калатепе“, каза на микрофона водещата на празничната церемония Тереза Георгиева от общинската администрация. Припомни и съдбата на паметника от 1938 г., като го нарече „нашия морален дълг – пред историята, пред героите, пред бъдещето“, след което даде думата на полк. Тихомир Чавдаров.

ЕТО и част от гергьовденското слово на командира, който от м. август миналата година е начело на троянското поделение: „Днес честваме един от най-силните, обединяващи и светли празници в националния и духовния ни календар – Гергьвден. Ден, в който се прекланяме пред св. Георги Победоносец, символ на смелостта, непоколебимата решителност да отстояваш доброто от страха и мрака. Днес е и ден на храбростта, в който отдаваме почит към българските войни, които със своята решимост, себеотрицание и вярност към родината са защитавали и продължават да защитават това, което ни прави народ и държава – нашата свобода, нашия суверенитет и нашето достойнство. Отдаваме заслужено признание и почит на онези, които с чест са служили и служат на родината, със сърце, отговорност и достойнство.“.

ПОЛК. ЧАВДАРОВ погледна и към днешния тревожен ден и намекна за заплахите, но без да ги назове конкретно: „Днес, когато светът ни е променлив и нестабилен, когато разбираме, че сигурността ни не е даденост, а непрекъснато усилие, е по-важно от всякога да помним, че истинската сила не се крие само в оръжията, а в духа, идеала и обичта към България. От епичните битки за национално освобождение и обединение, през сраженията за запазване на териториалната цялост на страната ни до съвременните мисии под флага на България и нашите съюзници българската армия остава символ на устойчивост, чест и професионализъм… Нека сме обединени и градивни в името на утрешния ден.“.

 

Бележка на редактора

 

Нещо ми липсваше

НЕЩО ми липсваше на този наш троянски Гергьовден. Нека го кажа по-ясно – нямаше я храбростта. А е ден на храбростта, и имаме право да го празнуваме, защото сме били храбри, някога. Сега? Сега на крачка от нас се води война и един смел народ се бори за живота и свободата си. И един кървав агресор безчинства, избива жени и деца, руши не само домове, руши правила, устои, ред, ценности, заплашва не само Украйна, а и всички нас, цяла Европа. И ние мълчим – съмишленически или от страх, което и да е от двете, е позорно.

ПИТАМ се, нима точно на Гергьовден, българския воински празник, празника на храбростта, не бе задължително да се спомене за тази заплаха, която чука и на нашата врата. Нашите командири няма как да не знаят, че рашисткият агресор обяви и България за вражеска страна?! И какво е това – да те заплашват, а ти да си кротуваш като гергьовско агне? Май е обратното на храбростта. Питам се и още нещо – нима не му бе тук и сега мястото и за поне капка съчувствие към избивания украински народ? Обикновено ако си храбър, имаш сърце. И да не забравяме – ако се страхуваше, ген. Иван Колев, кавалеристът, нямаше да опердаши така здраво врага (руснаците) през 1916 г. край Добрич и днес Добруджа нямаше да е българска!

6 май 2025 г., Гергьовден, Троян

Генадий Маринов 

 

Т21

Начало
 

Още по темата: 

• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Гергьовден в Троян (2011 г.)
• Троянският Гергьовден (2013 г.) 
• Честит Гергьовден! (2014 г.)
• На Гергьовден в Троян - винаги е хубаво (2015 г.)
• Троянският Гергьовден (2017 г.)  
• Троянският Гергьовден (2018 г.)
• Троянският Гергьовден (2019 г.) 
• Троянският Гергьовден – обичаен в необичайно време (2022 г.) 
• На Гергьовден с „Весели и в боя“ (2023 г.) 
• Троянският Гергьовден – вторият Великден 
• Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден (2024 г.)
  

• Кратко и величествено
• Весели и в боя – не, изобщо не се майтапя!
• Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран 
• На Гергьовден с „Весели и в боя“

Tweet