Вятърна мелница на Момина могила

* „При един много силен, ураганен вятър перките се счупили и били отнесени в подножието на върха. Почти едногодишният труд на хората от махалата за един миг бил съсипан. По какви причини не са решили да възстановят мелницата, не е ясно“

 Уникално

Полк. инж. Лъчезар Марковски

Група земляци от Марковската махала на с. Белиш, по инициатива и под ръководството на бившия шеф на троянското поделение (Военния географски институт) полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски, имат щура донкохитовска идея – да възстановят някогашната вятърна мелница, извисявала се на един ветровит баир край махалата, единствената в района. Щура не означава лоша, напротив – ако идеята се осъществи, ползите (имиджови, туристически, исторически) ще са безспорни. По-долу полк. Марковски разказва за вятърната мелница и инициативата за възстановяването й.

Авторът е троянец (р. 1962 г.), завършил е Военното училище в Шумен и 33 години е служил в системата на Министерството на отбраната. Четири години е ръководил Военния географски институт в Троян. Има множество военни награди. Семеен с две деца и една внучка. И както казахме – родовите му корени (по бащина линия) са от Марковската махала, където през 20-те години на миналия век са се въртели перките на единствената в Троянско вятърна мелница. Т21

НА СЕВЕРОИЗТОК от Троян се намира начупена верига от разлати хълмове, най-източният край на която завършва с най-високия от тях – връх Турчинова могила, след 1990 г. преименуван на Момина могила. Има различни предания, свързани с наименованието му, затова не се наемам да посоча кое е най-достоверното, но е сигурно, че името датира още от времето преди да дойдат заселници по тези места. Тъй като това е най-високият връх в региона (надморска височина 714 м), от него се открива невероятна гледка към Средна Стара планина с нейните първенци, върховете Ботев, Вежен и Купена, и Национален парк „Централен Балкан“.

Мястото, където се е издигала вятърната мелница, Момина могила

В ПОДНОЖИЕТО на Момина могила се намира мах. Марковска. Тя води началото си от края на 18. – началото на 19. век (около 1800 г.), като първият заселник там е дядо Марко, изселник от днешна Република Северна Македония. През всичките години махалата е била българска твърдина и до днес е запазила данни и артефакти за своята местна автентичност. В махалата е кипял живот. Хората са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство, но някои от тях, доста предприемчиви, са били дюлгери, занаятчии и търговци.

ИМЕННО предприемчивостта е в основата на това, че през пролетта на 1921 г. дядо Колю Марковски решава да построи вятърна мелница на най-високия връх, извисяващ се североизточно от махала Марковска – Турчинова могила. Това негово решение има предистория. Дядо Колю  Марковски е бил дюлгерин. По цяло лято той дюлгерувал в близки и далечни краища на България. Едно лято участвал при строежа на вятърна мелница край морето и именно тогава се зародила идеята за построяването на вятърна мелница на най-високия връх до неговата родна махала.

ДЯДО КОЛЮ започнал с набавяне на необходимите строителни материали, което се оказало много трудоемка работа – достъпът до върха е труден, тъй като изкачването е по много стръмен склон. Началото било поставено през пролетта на 1921 година. Разбира се, дядо Колю не е строил сам вятърната мелница, по същество това е невъзможно. Помагали са му много хора от махалата – с труд, с пари или и с двете. Сред тях трябва да споменем Стойно Лалев Попов, Лалю Маринов Марковски, Пенко Маринов Марковски, Лалю Мирчев Марковски, Дочо Мирчев Марковски. Коравите балканджии не се огънали пред трудностите и в късната есен на 1921 г., т. е. преди 104 години, вятърната мелница била построена и готова да мели зърното на отрудените хора от съседните села и махали. Оказва се, че тя е единствената мелница в региона, задвижвана по този начин. Съвсем естествено, с основната работа на мелничар се заел дядо Колю Марковски. Той с удоволствие си вършел работата, а хората го благославяли за стореното добро дело.

ПРИ ЕДИН много силен, ураганен вятър перките се счупили и били отнесени в подножието на върха. Почти едногодишният труд на хората от махалата за един миг бил съсипан. По какви причини не са решили да възстановят мелницата, не е ясно. Към момента непокътната е само част от каменните й основи.

ПРЕЗ 2006 Г. ентусиасти от с. Патрешко и махала Марковска основахме сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) с наименование „Сдружение Кота 714 – Момина могила“. Съгласно чл. 5, т. 7 и чл. 7 от Устава на сдружението целта и предмета на основната му дейност е „Реализиране на активна позиция по отношение проблемите за съхранение и пропагандиране на богатото ни културно историческо наследство“. 

ЖЕЛАНИЕТО на Сдружението е да възстанови вятърната мелница, да облагороди пространството около нея, а достъпът да се осъществи по еко пътека. Наясно сме, че това ще бъде едно трудно начинание, но се надяваме чрез доброволен труд от страна на членовете на сдружението, спонсорство, дарения от физически и юридически лица, членски внос, средства, отпуснати от държавни и общински структури по проекти и програми при условия и по ред, определен от ЗЮЛНЦ и други специализирани закони, да успеем. 

Полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски 
Снимки: личен архив на автора  

Начало
 

Още по темата: 

• Новият шеф на Поделението встъпи в длъжност (2015 г.) 

Tweet