И ми се готви, и ми се говори, та две не виждам

* „А ако някой си мисли, че готвенето на един обикновен боб е фасулска работа – ами не е!“ * „Това се получи заради щипката любов и споменът за дядо (от Шипково), а всъщност то е едно и също“

Нина Василева

Взето назаем

Вярвате ли, че един боб може да те разплаче, от хубост. Ама не какъв да е боб, а шипковски, по рецептата на „дядо ми Любен“. И не по-малко важното – описан/опоетизиран от Нина (Василева), прекрасната българка и наполовина нашенка (другата половина е драгалевска), която от години живее сред пясъците, богатствата и океанската шир на далечен Катар, но не престава да обича, даже напротив, заобичва още повече своето българско, сред него и нейното/нашето Шипково, Троянско, маминото родно място. Същата Нина, която вече на два пъти ни разплака със сладкодумните си разкази за това пусто Шипково – веднъж, от мъка, за приказните истории на старите и пустеещи шипковски къщи (виж „Не знам как да я нарека тази снимка“ – бел. ред.), и после, от смях, за селския сбор, съвпаднал по време с друго голямо светско събитие, сватбата на принц Хари и любимата му Маркъл в Лондон (виж „Кралската сватба и сборът в Шипково“ – бел. ред.). И сега пак, за трети път, този път от умиление, с една толкова фина, красива и умна носталгия. Четете, заслужава си, препоръчваме. Т21

ДВА-ТРИ дена бях болна и не ми се ядеше особено, а за готвене да не говорим. Болеше ме гърлото и по-големият проблем беше, че не можех да говоря, но най-големият беше, че не спрях, но просто не ми се разбираше особено. И ето, мина ми и ми се готви, и ми се говори, та две не виждам.

И, РАЗБИРА СЕ, ми се доготви нещо вкусно, полезно и феноменално, то зер след два дни диета си трябва нещо по така. Само да не си помислите, че съм опекла вол или пък съм направила патица по пекински с портокали, всъщност не знам дали това не са две различни патици, както и да е, нито гъши дроб или стриди, нито бургиньон или филе миньон с гъби, ама от онова специалното, дето обича да го поръчва Чичо Манчо. Не! Сготвих нещо още по-феноменално – троянски, даже по-точно шипковски, боб! Постен боб! Боб, бе! Е, няма такова вкусно нещо, казвам ви. И не, не е от глада. Ама един такъв хубав, ама маслен, ама не се разварява, ама с една хубава суха червена чушка, с чубрица и джоджен... и всичко това от България. А ако някой си мисли, че готвенето на един обикновен боб е фасулска работа – ами не е!

АЗ МНОГО боб съм изяла през живота си и един винаги се открояваше. Този, който готвеше дядо ми Любен. Никога и никой не можа да повтори това. До днес. Вероятно защото ми се искаше да съм малка и знам как оздравявах тогава под грижите на всички възрастни у нас и най-вече на баба и дядо. През цялото време ми минаваха спомени през главата, а ютюб по някое време случайно (никаква представа нямам как ми пуска следваща песен и как я избира) ми пусна Орлин Горанов и Кристина Димитрова с „Детски спомен“ и просто всичко се подреди...

ТОГАВА видях и бурканчето с джоджен... Джоджен! Мама ми го е пратила и не знам от кого е, не знам и сърцето на него дали е за мен, но явно това е, когато човек сложи щипка любов на ястието! Поне за това ястие беше. За други ще си покаже, предполагам за всяко ястие е различна, но това се получи заради щипката любов и споменът за дядо, а всъщност то е едно и също.

УВЕРЯВАМ ви, че навън, в чужбина, можем да оцелеем без много неща, но по-хубаво се живее, по-сърцато и някак необяснимо чудновато и мило, когато човек си вкара малко родна контрабанда, ама това не са само някое вкусно суджуче или буркан безценна лютеничка, а също – боб от Шипково, сухи червени чушки от къде ли не, защото тази година всички колеги ми донесоха, чубрица и джоджен с любов. Обаче да ви кажа, не е заради самото ядене, заради друго е, което не може да се пипне...

АКО в допълнение има още нещо родно, понякога се получават чудеса! Някак си нещо, дето трудно се описва какво прави на душицата. Родно, като например календарът от Митра (Златкова). Толкова много ми хареса, а аз харесвам много малко и специфични неща, които са предназначени да популяризират фолклора ни и това толкова ми хареса, че реших да си ги кача всички песни и снимки тук (във фейсбук) през съответните месеци. И днес ми се стори подходящ повод. На гърба на всеки лист има по една народна песен. За януари и февруари е тази:

Облагали са се момче и момиче,
заедно да спават, нищо да не прават.
Момче си залага конче за петстотин,
момиче залага гердан за илядо.
Момче си заспава
като вакло агне в мека детелина,
момиче кръпниче сън го не олавя.
- Момче, обърни се,
с ръка прегърни ме през тънката снага,
с уста целуни ме по алени бузи.
Пусти опустели
конче за петстотин,
гердан за илядо!

ХУБАВО е! Меню като за Мишлен, че и отгоре!

29 януари 2024 г., Доха

Нина Василева, във фейсбук

Начало

Още от същия автор:

• Не знам как да я нарека тази снимка (2017 г.)
• Кралската сватба и сборът в Шипково (2018 г.) 
• Нина Василева: Световното в Катар – перфектно качество... (2022 г.)
• Или пък да взема баба на йога? (2023 г.)
  

Tweet