ГЕРБ спечели, ПП втори и… идат нови избори?

* Борисов с 25,46% (620 хил. гласа), Кирил и Асен с 20,31% (494 хил. гласа), трети е Доган, Костя четвърти, Корнелия пета, шести Христо Иванов, влиза и Янев, Слави е аут * „Желаните коалиции са невъзможни,

 а възможните са нежелани“

 

ПИ2022 Резултати Актуализиран

 

ЯСНИ са вече окончателните резултати (при 100% обработени протоколи на СИК) от поредните четвърти и трети извънредни парламентарни избори за последната година и половина, състояли се на 2 октомври 2022 г. (предишните три парламентарни избори бяха на 4 април, 11 юли и 14 ноември 2021 г.).

ПЕЧЕЛИ ги ГЕРБ на Бойко Борисов с 25,33% (635 хил. гласа), следвани от „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев с 20,20% (506 хил. гласа), трети са ДПС на Доган и Мустафа Карадайъ с 13,76% (345 хил. гласа). Останалите четири партии, които минават 4-процентната бариера и влизат в предстоящото да се конституира 48-мо Народно събрание, са – на четвърто място е „Възраждане“ на Костадин Костадинов с 10,17% (255 хил. гласа), пета е БСП на Корнелия Нинова с 9,30% (233 хил. гласа), следвана от „Демократична България“ на Христо Иванов с 7,44% (186 хил. гласа) и новосъздадената партия „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев с 4,62% (116 хил. гласа). Извън остава присъстващата в предишните три парламента и дори водеща в единия от тях партия „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и Тошко Йорданов с 3,83% (96 хил. гласа). Ясно е и разпределението на 240-те депутатски места (окончателни данни): ГЕРБ (67), ПП (53), ДПС (36), „Възр.“ (27), БСП (25), ДБ (20) и БВ (12).

КАКВО се крие зад цифрите? Най-общо казано – особен оптимизъм няма и, което не е изненадващо и бе в повечето от предварителните прогнози, тези избори няма да донесат желаната политическа/правителствена стабилност и най-вероятно ще се окажат крачка към следващите (предсрочни парламентарни избори). Или както находчиво го формулира социоложката Боряна Димитрова: „Желаните коалиции са невъзможни, а възможните са нежелани“. Което не е трудно за разтълкуване – и двата противостоящи си партийни центъра (ГЕРБ и ПП) много трудно биха могли да сформират управленско мнозинство. ГЕРБ има един евентуален съюзник в лицето на ДПС, но той не стига; дори с прикоткването на новата и с неособено ясна физиономия парламентарна „сила“ БВ на Стефан Янев, която бе определена от мнозина наблюдатели като „твърде сговорчива“, сметката не излиза. При ПП ситуацията е сходна – коалиционната формула от предишния парламент е невъзможна, но дори да се състои, този път не формира мнозинство (ПП, ДБ и БСП), невъзможна е и ако към тях се присъедини БВ.

ИМА вариант за широка коалиция – ПП с ДПС и/или ГЕРБ, но това звучи нереалистично и напълно безпринципно, тъй като и по време на кампанията, и в нощта след изборите Кирил Петков и Асен Василев ясно препотвърдиха, че не е възможна колаборация и съвместно управление с ДПС и ГЕРБ и че непреодолимите разделителни линии са ценностни (икономически и антикорупционни) и нищо не би могло да ги заличи, включително заявената проевропейска и пронатовска позиция.

ОСТАВА един имагинерен вариант за съставяне на редовно правителство – т. нар. експертен или целеви кабинет, получаващ подкрепа от различни посоки в името на решаване на най-неотложните задачи (преодоляването на кризисните зимни месеци; нормативната/законовата подготовка за бъдещото ни приемане в еврозоната и за получаването на европейските милиарди за следващия програмен период). Но подобно нещо тук и сега звучи абсурдно, въпреки съществуващото изкушение у някои, видимо и с „невъоръжено око“, от съучастие при усвояването на споменатите европейски милиарди. Или както коментира политологът проф. Евгений Дайнов – подобно правителство е „на никого и на всички“, и при нашите условия не би могло да проработи, резултатите му ще като на злополучния кабинет Орешарски. Остава възможността за поредното служебно правителство, дирижирано от президента Румен Радев, поредните „гълъбови“ управленски мъки и нови парламентарни избори през пролетта на 2023 г. или дори по-рано.

ОБОБЩЕНО – и тези четвърти за последната година и половина парламентарни избори не разсякоха българския политически гордиев възел, дори може да се окаже, че са задълбочили политическата (ни) криза. Но има и нещо хубаво, даже много хубаво, което бе отчетено от наблюдателите – спукаха се рашистките балони, насаждани ни обилно предизборно от различни страни, че България има колебания в своята ориентация към Европейския съюз и НАТО. И пак ще цитираме проф. Дайнов: „Демократичният свят си задаваше въпроса дали България иска да го напусне и да кривне към Москва – тези избори дадоха категоричен отговор. Решиха основния въпрос – къде сме“. Тоест, тези избори разсеяха мъглата и показаха, че в голямото си мнозинство българите са за европейския път на България. И още нещо, което и занапред неизбежно ще е във фокуса на партийно-политическите действия – че България подкрепя Украйна в битката и с рашисткия агресор и Путин.

ИЗБОРНАТА АКТИВНОСТ – тя, по предварителни данни, се очертава да е по-ниска от на предходните и задълбочава тенденцията към неучастие. По данни от ЦИК към 16:00 ч. в изборния ден е била 25,58% и при всички случай окончателната ще е под 40% (40,23% на предходните парламентарни избори на 2 октомври 2021 г.).

Т21

Бел. ред. Резултатите от гласуването в област Ловеч и община Троян очаквайте в отделен материал.

 

Начало

Tweet