Мичо Генковски |
Ползвам дадената от Инициативния комитет за издигане паметник на Васил Левски в Троян възможност за мнение. Възхищавам се и се прекланям пред упорития стремеж на членовете на Комитета да реализират тази несъмнено родолюбива идея. Поздравление. Думата ми обаче е за нещо друго.
В ТОЗИ СМИСЪЛ три града са заслужили правото да издигнат монументи в памет на великия българин – родното му Карлово, центърът на националната революция Ловеч и столицата на страната ни София. Когато една личност започне да се „тиражира“ чрез различни или по-скоро приличащи си паметни знаци из градовете, те неизбежно се превръщат от уникалност в площадна конфекция. Типичен пример и недавнашен спомен за такъв площаден ефект бяха множеството паметници на Ленин. Видя се, че с толкова много паметници Владимир Илич не стана нито по-велик, нито по-обичан. Съвсем закономерно в определен момент той просто напусна пожълтелите страници на историята и се прибра в гардероба на вехториите и забравата. Явно признателността и почитта към пролетарския вожд се оказа прекалена и дори досадна. Нали историята учи – поучете се!
ДА ИЗДИГНЕШ паметник на Левски несъмнено е високо патриотична идея. Такава идея обаче не бива да бъде самоцел. Всяка скулптурна интерпретация на образа на Апостола трябва да говори за величие, да поражда гордост, възхищение, признателност. Предложените за избор макети от проведения конкурс по-скоро не предизвикват подобно усещане. В единия макет българският герой е стъпил върху някаква форма, която само вече всеизвестния Ицо Хазарта може да определи каква точно е. На другия макет Апостола е пакетиран в някаква цилиндрична форма и човек се пита асоциация за какво е това внушение; въображението явно не ми достига, за да го определя... Не впечатляват особено и другите проекти.
Проектите за паметник на Левски в Троян на четиримата участници в конкурса, отляво – Борис Борисов, Иван Чолаков (два), Стефан Стоянов и Цветослав Христов |
Бел. авт. С изразеното мнение изобщо не поставям под съмнение дарованието и творческите възможности на нито един от авторите участвали в конкурса. Желая им вдъхновение за нови творчески изяви. Чест прави на Чапкънов, че се отказа от творческата задача да пресъздаде образа на Левски. Той явно е осъзнал, че вече е излязъл от най-плодотворната творческа възраст. Наистина темата „Левски“ е трудна за всеки творец.
- Ще допуснем ли далаверата с... Левски? (2007 г.)
- Троян се поклони на едничкия син на България (2019 г.)
- Чапа в Троян, ще прави Левски
- Скандалната глава на Радой Ралин в Троянския музей
- За паметника на Левски и паметниците в Троян
- Чапкънов: Кой ли не тръгна да прави Левски, но това не е лесна работа
- Чапа работи усилено по троянския Левски (2020 г.)
- На Петковден – за паметника на Васил Левски в Троян
- За паметника на Левски в Троян (2021 г.)
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)