Спомен за Акифа

На 28 февруари 2022 г. почина Димитър Ангелов-Акифа. За паметливите троянци и обичащите баскетболната игра Акифа ще си остане един от най-тачените баскетболисти, играли с емблемата на „Чавдар“ (Троян).

Димитър Ангелов-Акифа (1953-2022)
In memoriam
 
ЗАПАЛЕН е за баскетбола и оформен като баскетболист от Иван (Атю) Милиджийски и е от поколението на Кафа, Тафю, Рашо, Милко Вачев и други попълнения от мъжкия отбор на „Чавдар“. Забелязан е от софийски отбори и е привлечен в редиците на „Славия“ (София), отбор в елитната ни баскетболна група. През 1974 г., когато бях треньор на мъжкия отбор на Троян, проведох среща с Акифа в залата на Овча купел, където тренираше и играеше мачовете си отборът на „Славия“. Получих уверението му, че след приключване на военната си служба, въпреки желанието на ръководството на „Славия“ да го задържи, ще се върне и играе за „Чавдар“. Не липсваха и оферти от други софийски отбори, но той спази обещанието си и още през есенния сезон облече екипа на родния клуб и така… десет години. Беше капитан на отбора, сериозен и отговорен, с авторитет сред съотборниците си, поемащ отговорност, стабилен и постоянен реализатор от крилото (позиция 4, както е модерно да се нарича сега). С една дума – истински лидер!

СПОМНЯМ си и една  случка. На летен подготвителен лагер сме в Обзор. Макар и преди около 40 години учебно-тренировъчният процес, смея да твърдя, се извършваше на по-високо ниво, с подготвителен летен лагер, следван от планински на Беклемето, специализирана подготовка в зала и чак тогава идваше основният състезателен цикъл. Та, на морето сме, края на август, тренираме яко, редувам двуразови с триразови тренировки; както се казва – вадех им душичките с натоварвания, бях млад и в повечето тренировки се включвах и аз, особено в кросовете. Естествено имаше и ден за разтоварване – тогава се разрешаваше и дискотека и сбирки с местните младежи, пък и  полякините и рускините се облизваха около нашите юнаци.

В ЕДНА такава вечер, някъде преди полунощ, двамата с Акифа бяхме останали на по биричка в ресторанта, където се хранехме, платих вечерята и тръгнахме към брега да прибираме останалите. Знаехме, че са на „Фрегатата“, малко корабче, превърнато в дискотека. Още непристигнали и гледаме – тарапана, глъч и блъскане. Един от нашите се търкулва по стълбата и зарива нос в пясъка. Впускаме се, разпръскваме тълпата, а от пясъка се надига Пацо (лека му пръст и на него).

 – Какво става? – питам разтревожен.
 – Не знам, тренер, изведнъж ме заблъскаха и заритаха.

МЕСТНИЯТ тартор на обзорските гларуси, който се имаше с Акифа, му обясни проблема. Оказа се, че както винаги в основата на спречквания между младежи е жена. Пацо поканил една полякиня на танц, но местен, който я бил „заковал“ преди него, се изрепчил, тогава станало боричкане, а някой от нашите се присегнал в тълпата и скъсал ухото на местния. Всички останали с впечатлението, че виновникът е Пацо и той го отнесъл. В ролята на преговарящ Акифа напълно потуши конфликта и купонът продължи. Реших да останем още малко и се насочихме към една крайна маса, където седеше Американеца и не помня кой от отбора. Още със сядането Акифа му вика:

 – Ти беше нали, ти изкара боя на Пацо?
 – Акифе, не можах да издържа, как ще пречат на Пацо да танцува с полякинчето, присегнах се и му дръпнах ушенцето, не предполагах, че ще рукне толкова кръв.

На другия ден приятелството между местните „гларуси“ и троянските „дългучи“, както бяхме известни в селото, беше подновено и все едно нищо не бе се случило, като основната заслуга за това беше на Акифа. Много мога да разказвам още за него, но ще спомена само още една случка.

ПРЕЗ 1984 Г. заболях от перикардит, рядко сърдечно заболяване, лежах два месеца по болници, а след това половин година в отпуск по болест. Сезонът тъкмо започваше и трябваше да се определи мой заместник като треньор на мъжкия отбор. Управителният съвет на клуба се събра да умува. Тогава треньори под път и над път, всеки се натискаше да бъде на „кормилото“, авторитетна и престижна длъжност. Като главен треньор в дружеството моето мнение беше решаващо. Без колебание посочих Акифа. И не сбърках – половин година Акифа беше начело на отбора като треньор и играч. Трябва да подчертая дебело – справи се отлично! А „Чавдар“ тогава беше силен отбор – все в челната тройка на Северната Б група, състояща се от 12 равностойни отбора.

ЗАВЪРШВАМ с думите: Почивай в мир, Акифе! Лека ти пръст, приятелите, съотборниците ще те помним завинаги!

Стефан Генков, треньор по баскетбол

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |