Спомени за Цанко Лалев – големия строител (2)

* „Такъв  беше  Цанко Лалев – с министрите министър, с директорите директор, с ръководството ръководител, с техниците техник, с  работниците работник. Не се срамуваше от никаква работа“

Пенка Панамска
Троянци
 
Скорошният Димитровден, 26 октомври, празникът на строителите, бе повод да си спомним за един от най-големите или по-точно най-големият троянски строител – Цанко Лалев (1933-2004), емблемата на бранша в нашия край, построил толкова, колкото никой друг тук. А за големия строител, дългогодишен директор на Общостроителното предприятие (ОСП) в Троян, разказва дясната му ръка през годините – счетоводителката Пенка Панамска, която започва работа под негово ръководство през 1969 г., малко след като се дипломира в Стопанската академия в Свищов. И оттогава и до днес е счетоводител (зам.-главен и главен) на ръководените и създадени от Цанко Лалев и дъщеря му инж. Лилия Цанкова, която поема по стъпките на баща си, фирми – ОСП, „Строител 93“, ЕТ „Строител - Цанко Лалев“, ЕТ „Строител - Цанко Лалев и Лилия Цанкова“, „Строител Троян“ ООД. Т21

(продължение)

В ЛЕСИДРЕН  построихме една уникална, единствена по рода си в нашата област сграда – Творческият дом на Съюза на българските филмови дейци. Инвеститор ни беше  Министерският съвет, от страната на филмовите дейци инвеститор беше режисьорът Въло Радев, под прякото ръководство на Людмила Живкова, дъщерята на  Тодор Живков. Домът имаше два киносалона със 75 места, шест камини, четири фоайета, четири входа, десетина творчески  кабинета и офиси и много апартаменти и единични стаи. Обзавеждането беше от Швеция - шикозно, красиво, с кристални полилеи, уникални испански плочки фаянс и теракота, специално осветление с много красиви абажури. Това е огромна база за творчество и развитие на нашите кинаджии. Жалко, че днес не се стопанисва достатъчно добре.

Цанко Лалев (1933-2004)

ДА ПРОДЪЛЖА за Ловеч. Тогава имаше удръжки от заплатите „Самооблагане”. На всеки служител от заплатата му удържахме процент, която сума превеждахме на Окръжния народен съвет (ОНС) - Ловеч. Една малка част от нея оставаше и за Троян. И когато обявиха, че през юни 1986 г. Дипломатическия корпус на България ще бъде на гости  на Ловешка област, на нас беше възложена голяма и отговорна задача - в Ловеч да построим Завод за темперован чугун (ЗТЧ). И го построихме – за една година. После след него построихме и други по-малки обекти в Ловеч.

АМИ СТРАЖИЦА. Всички знаем за страшното земетресение в района на Стражица, Попово, селата Чапаево, Асеново, Мирово и други още села през 1986 г. Хиляди хора останаха без покриви и подслон. Къщите им бяха сринати до основи. Въпросът за снабдяването на хората с някакъв  покрив беше основната и кардинална програм  на държавата. Почти всички строителни комбинати (СМК-та)  трябваше да помагат. И ние също. Дойде заповед отгоре – искаха ни  колкото можем да предоставим фургони за земетръсната зона. Дадохме 10 броя. После издадоха заповед на Цанко Лалев да построим там, в Чапаево и Асеново, двуфамилни къщи за партийните секретари, за кметовете и учителите. Тогава шефът командирова за година и половина заместника си инж. Тонимир Гечев, който да отговаря за строителството. Гечев  беше постоянно там, но и нашите строителни работници същ бяха там. И те спяха във  фургоните, работеха от сутрин до вечер. Представете си коя фабрика тогава командироваше работниците си за такъв период и толкова далеч  да работят. Никоя друга. Само ние. Така построихме 10 двуфамилни  къщи в Стражица и селата – с много труд, много организация, голямо снабдяване с материали, малки производствени строителни машини, тежка строителна техника; за материалите - купувахме ги от фабриките в Стражица, Горна Оряховица, Велико  Търново и от Троян. Непрекъснато изпращахме електрожени, оксижени, електрически резачки, генератори, канго, хилти също, ел. помпи, перфоратори, къртачи, щилки, водни помпи за изпомпване на дъждовна и снежна вода и какво ли не. Построихме ги. Уникална организация, уникална координация, уникална техническа разработка, уникална дисциплина. И представете си, земетресението беше 1986 г., когато бе и посещението в Ловешко на Дипломатическия корпус и едновременно с това строяхме и ЗТЧ - Ловеч, и обектите в Лесидрен, Тетевен и Ябланица. Бяхме се разпрострели надлъж и нашир не само в Ловешка, ами и във Великотърновска област.
            
В КРАЯ на 1980 г. предприятието ни отчете построените от нас 926 апартамента само в мегакомплекса „Лъгът“. За сравнение за всичките 30 години пазарна  икономика в Троян са построени само около 300 апартамента. И нашите работници разбираха отговорността, която носят от целия този невиждан дотогава размах на уникалното строителство и работеха без спиране – далеч от семействата си, работата беше по- важна от всичко друго. Отношението на Цанко Лалев с работниците беше пословично искрено и честно. Виждате на какво разстояние ги изпращаше да работят извън семействата си, това нямаше как да стане, ако я нямаше тази искреност и честност на директора ни. Нашата фабрика и тогава, и  днес ням портал, няма ограда, няма входна врата и пазачи.

АКО РАБОТНИЦИТЕ не го слушаха, ако не искаха да работят с ентусиазъм и ако не даваха качествено строителство, Цанко Лалев нямаше да се справи с наистина грандиозните задачи. А някои от работниците бяха от малцинствата, но го слушаха и уважаваха. Той умееше на всички с простички думи да обясни колко са важни, колко са значими и отговорни за работата си. И им помагаше с всичко, с което можеше. Ако някой  от работниците отидеше при директора ни с някаква молба, той винаги откликваше. Това беше гаранция, че работникът ще отвърне със същото. Беше взаимно – уважение за уважение. Например – един от работниците не може да намери место в детските градини за детето си. Отива при директора и той  веднага, на момента намираше решение. Друг отива и се оплаква, че дъщеря му е се е дипломирала за учителка, но няма място за нея да работи; и пак се намираше решение, макар най-напред да е в някое село и после в града. Тогава по магазините нямаше достатъчно телевизори, за нафтовите печки за отопление чакахме по 3 години, нямаше перални, радиоапарати и какво ли не – всички отиваха при директора с разни молби и той свършваше работата. Ами апартаментите?!

ДИРЕКТОРЪТ
знаеше  много добре, че неговите работници трябва да имат жилища. И за това строяхме жилищни блокове за работниците ни. Нямаше работник, на който  да не е даден служебен апартамент, а после си ги и изкупиха. Цанко така: „Искаш ли  работникът да ти работи честно, в срок и качествено, трябва да му подсигуриш битовите условия на него и семейството му. Не  можеш да го караш с автобуса из цяла Ловешка и Великотърновска област да работи от сутрин до вечер, да го караш да спи във фургони и да не му подсигуриш условия за  живота на него и семейството му”. Казваше го правеше. Пример: Строим жилищните блокове „Строител”, №№ 1, 2, 3, 4 за нашите работници. Обажда му се по телефона председателят но Общинския съвет Пенко Даскалов (тогава  не съществуваше понятието „кмет”, смятано бе за капиталистическа отживелица): „Цанко, искам от твоите блокове „Строител” да ми дадеш осем апартамента за  мои служители”. Той  веднага  му  отговаря: „Др. Даскалов, не мога да ти  дам нито един апартамент. Нямам свободни. Те са за моите  работници. Аз строителната си програма изпълнявам с тези хора, а не с твоите чантаджии, те да си строят жилища”. Такъв  беше  Цанко Лалев – с министрите министър, с директорите директор, с ръководството ръководител, с техниците техник, с  работниците работник. Не се срамуваше от никаква работа.

ГОЛЯМ празник беше Денят на строителя, тогава го празнувахме на 11 юли. Правехме го в ресторант „Лисичите дупки”, защото е широко, има голяма поляна и е извън града. Цанко Лалев сяда на масата задължително при работниците (Васил Ранков с групата си пеят и свирят), черпи се с тях, чукат се с чашите за здраве, после ги прегръща, пее с тях  песни, смее се, радва им се; и работниците го боготворят, прегръщат го, и те му се радват и става луд купон. На другия ден всички са на работа и го слушат безрезервно. Отсъстващи – няма!

И НИЕ, всички служители, го слушахме. На много от нас трудовият им стаж е изцяло при него. И после в частните му фирми също. Например, личният му шофьор Пламен Калчев от войнишкия портал до пенсионирането си е тук, и до днес; Пенчо Ангелов, техническият ни ръководител, Траян Найденов, Иван  Цветанов Николов, Цеко Дулев, Минко Дъковски до смъртта си, Стефан Аврамов също, електротехниците братята Тодор и Стойко Георгиеви, моя милост и колко още други от нас тук се пенсионирахме. Цанко Лалев имаше и заместници – инж. Иван Главлешки, инж. Порязов за кратко време (за жалост почина много млад), инж. Иван Доневски, инж. Банко Банков и най-младия инж. Тонимир Гечев. Всички работеха всеотдайно, с  вещина и разбиране. Техническите ръководители от 70 до 75 човека също с усърдие изпълняваха строителната програма. Имахме си бетонов възел, варов възел (с 10 варници, в които гасяхме негасенатата вар), арматурен двор, помощно стопанство и всякакви работилници – железарска, тенекеджийска, ВиК, дърводелска, работилница „Мозаечни стъпала”, техническа, ремонтна за малоценни и малотрайни предмети и оборудване, авторемонтна. Каквото беше необходимо, ако го нямаше по предприятията, работилниците го правеха. Имахме огромен автопарк от всякакви камиони - бордови, самосвали, „Краз“-ове, „Камаз“-и, „Зил“-ове, имахме кранове и кулокранове, мостови кранове - всичко необходимо можехме да си произведем. По обектите ползвахме тежките строителни машини и бетонпомпите на ловешкото предприятие „Механизация и автотранспорт”, което беше към СМК - Ловеч.                  

На трибуната е Цанко Лалев

ЗА ТОЗИ всеотдаен труд Цанко Лалев беше награждаван неведнъж. Всички от Министерството на строежите го забелязваха, почитаха и се вслушваха в съветите му. През 1965 г. Министерството го отличи с „Орден на труда златен”, после го наградиха с медал „Червено  знаме на труда”, след това през 1981 г. с „Орден на трудовата слава“. За постигнатите успехи с Указ №2050 от 7 юли 1983 г. му беше присъдено най-високото трудово отличие в онези години – званието „Герой  на  социалистическия труд”. От 1990 г. Цанко Лалев продължи да строи, само че в частния сектор (за което ще разкаже неговата дъщеря, колега и партньор инж. Лилия Цанкова).

м. октомври 2021 г., Троян

Пенка Панамска

Начало

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |