Спомени за Цанко Лалев – големия строител (1)

* Той умееше да създава организация, с която в най-кратки срокове завършваше строителните обекти * Няма друг строител в областта ни, който с такава енергия, с такава жар и с такъв творчески и физически ентусиазъм да е успял да преобрази облика на градовете и селата ни

Пенка Панамска

Троянци

 

Димитровден, 26 октомври, празникът на строителите, е повод да си спомним за един от най-големите или по-точно най-големият троянски строител – Цанко Лалев (1933-2004), емблемата на бранша в нашия край, построил толкова, колкото никой друг тук. А за големия строител, дългогодишен директор на Общостроителното предприятие (ОСП) в Троян, разказва дясната му ръка през годините – счетоводителката Пенка Панамска, която започва работа под негово ръководство през 1969 г., малко след като се дипломира в Стопанската академия в Свищов. И оттогава и до днес е счетоводител (зам.-главен и главен) на ръководените и създадени от Цанко Лалев и дъщеря му инж. Лилия Цанкова, която поема по стъпките на баща си, фирми – ОСП, „Строител 93“, ЕТ „Строител - Цанко Лалев“, ЕТ „Строител - Цанко Лалев и Лилия Цанкова“, „Строител Троян“ ООД. Т21

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, времето лети с шеметна скорост. Всяка чукната секунда назад не се връща. Добре, че са историците, които от време на време ни напомнят за хора и събития, които са минали, но са оставили дълбока диря в  битието ни, в живота ни  в  Ловешка област. Сега ще се опитам да ви върна към времето от 1963-та до 2004 г., когато един пословично трудолюбив директор строител отдаде живота и силите си да направи града ни, а и областта ни по-добро и красиво място за живеене, за труд, за творчество, за развитие. Това е съгражданинът ни Цанко Лалев Цанков, директорът на Общостроителното предприятие (ОСП) в Троян.
               

Цанко Лалев (1933-2004)

ЦАНКО ЛАЛЕВ беше не можеше да диша без скелето, то даваше кислород на кръвта му. Той не можеше без тухлата, така както битката не може без барутния пушек. За него строежът също беше фронт и бойна линия, тук нямаше куршуми, окопи и мини, но делникът му натежаваше от умора и непосилен труд. Това беше неговата честита участ, която той сам си беше избрал. Това бяха неговите дни и години, през които косите му побеляха, тялото му се преведе, а сърцето му пулсираше с тревогите, мъките и удовлетворението от работата. Много закони той научи в строителството: на труда и другарството, на всеотдайността в работата, на дипломацията и вежливостта, на човешката мъдрост и топлина. И най-великия закон – да остави следа след себе си, голяма, огромна следа не само в родния Троян.
               
ВСЕКИ един от нас, който се изкачи на Къпинчо, обходи с очи панорамата на града ни надлъж и нашир, наслади се до насита на цялата прелест и красота, си спомня с удоволствие, че тази красота се дължи именно на директора на ОСП - Троян Цанко Лалев. Той остави след себе си следа, която никой с нищо не може да заличи – нито  ветровете на годините, нито късата памет, нито новите поколения, защото неговите стъпки бяха стъпки на човечността и обичта към строителството и към хората. Няма друг строител в областта ни, който с такава енергия, с такава жар и с такъв творчески и физически ентусиазъм да е успял да преобрази облика на градовете и селата ни.

ЗА  НЕГОВОТО строителство в града ни всички знаят. Като започнем със заводското строителство – ами всичките троянски заводи, няма да ги изброявам, са построени от него. Никое друго строително предприятие от България не е  работило в Троян. Ами за жилищното строителство. Същата работа – големите троянски комплекси „Младост”, „Христо Смирненски” и най-големият „Лъгът” са негово дело. Всичките едропанелни жилищни сгради, всички жилищни блокове в града – също. Беше разгърнал уникално строителство надлъж и на шир.

АМИ ВИЛНОТО строителство – тогава беше на мода гражданите да си строим вили. Окръжният комитет на БКП беше забранил да се продават строителни материали на граждани. Но как така Цанко Лалев ще остави гражданите без бетон, без арматура, без варов разтвор, без строителни материали! Въпреки забраната той разрешаваше да продаваме на гражданите. Дори назначихме и фактуристка. И много ясно е, че за това си „своеволие” той беше наказван, режеха му по една трета от заплатата. Това се случваше по един или два пъти всяка година. Когато от Ловеч дойдат на обследване и го питат защо нарушава заповедта, той казваше: „Аз не мога да оставя гражданите без да им давам строителни материали. Те имат нужда. Това е моят град и аз го обичам, а хората обожавам! А вие ме глобявайте, счетоводството да изпълнява заповедите ви, но аз ще продължавам да продавам строителни материали”.

ТАКЪВ беше Цанко Лалев. Той умееше да създава организация, с която в най-кратки срокове завършваше строителните обекти. Пословичен беше лозунгът на зам.-министъра на строежите Георги Маринов, когато строяхме завод „Лесопласт” и Цанко ни накара да напишем с големи  букви този лозунг: „Петилетката за три  години!”. Такива бяха сроковете. Всяка сутрин още от 5:00 ч. той беше в офиса си и ръководеше строителството. Тогава нямаше смартфони. Имаше само радиотелефони, на които той звънеше и се научаваше за проблемите по обектите. Понеже нашите строителни обекти бяха из цялата Ловешка област, директорът уреди от Министерството н строежите да закупим автобус, купихме един съветски „Лиаз” и с него и с „Латвия”-та, която имахме, возехме работниците.
              
ЦАНКО ЛАЛЕВ се беше впримчил здраво, всеотдайно и навеки в работата си. Бетонпомпите ежедневно и ежечасно бълваха бетон по строителните площадки и скелетата, кофражите се пълнеха, понякога и вечер до късно. Спиране нямаше. Трябваше да изпълняваме петилетките. Забавяне не можеше въобще да се допуска. Пусковите срокове се спазваха най-стриктно. Разплащателните ни сметки в БНБ бяха заемни и чак  след предаването на обектите с Акт 16 и въвеждането им в експлоатация БНБ ни ги нулираха.

ВЕРОЯТНО, драги читатели, мнозина от вас не знаят, че през социализма нямаше понятието „частна собственост”. Имаше само държавна, кооперативна и лична. Промишлеността и строителство бяха държавна собственост. И като започнах със строителната програма, искам да отворя една скоба. Освен строителството в Троян и околните  села дейността на ОПС - Троян  се простираше в общините Тетевен и Ябланица, в Лесидрен.

ЦЯЛОТО строителство в Тетевен беше наше. Всеки вторник и петък директорът със своя екип пътуваше с латвията по тези места. В Тетевен той построи жилищния комплекс „Пеновото“ с 700 апартамента, завод  „Елпром Тетевен“, завод  „Иван Туйков”, завод „Пенка Михайлова”, тетевенския Хлебозавод, помощното стопанство на ОСП - Тетевен, Болницата и Поликлиниката в Тетевен,  общежитието  на Строителния техникум. В с. Рибарица построихме четири почивни станции на заводи от Плевен, Велико Търново и Ловеч.

ДА ПРЕМИНЕМ към Ябланица. Скъпи читателю, когато пътуваш с автобуса за София и преминеш през Ябланица, моля те още от началото на града погледни надясно покрай пътя. Има няколко блока - родните ни строителни панелки, казват се жилищен комплекс „Златна Панега”, това строителство е наше. А от лявата страна на пътя постройките са на фабрика „Детски свят”, там се произвеждаха детски играчки, и тази фабрика е построена от нас. Когато стигнеш на площада в Ябланица, моля погледни високо в планината на изток – там ще видиш една кокетна постройка, това е Туристическият дом на Ябланица, излизайки от града, последните  няколко сгради в ляво на пътя, боядисани в червен  цвят, са  сградите и  цеховете на завод „Ген.  Васил  Марков” – и това е наше дело. Надясно високо в планината има едно уникално строителство – Помпената станция на Ябланица, която снабдява града и всички села в района с прясна вода, пак ние сме го построили, дори нашият водопроводчик Траян Иванов си спомни с удивление как са работили на този обект. Има още една фабрика в този район, която не се вижда от пътя - фабрика „Мрамор и  гранит”, там също има два цеха, построени от нас. А когато пътуваш по магистралата за София, след Ябланица има едно село в лявата страна, казва се Джурово. В края на Джурово има голяма  постройка, отличаваща се от всички останали – цех за елоксация на седалките на автобусния завод „Чавдар” в Ботевград, и този цех е построен от  нас.

На поредния строеж, вляво – Цанко Лалев

СЕГА да се преместим в село  Лесидрен.  И там сме първенци в строителството – построихме завод „Елпром Лесидрен“. Спомням си, когато  започнахме да го строим, в селото нямаше електропровод, нямаше и изграден трафопост. На съвещанието с партийния секретар, кмета, директора на бъдещия завод и другите местни първенци те се затюхкаха как ще го строим този завод без електропреносна мрежа. Цанко Лалев се засмя и и  каза: „Какво се чудите? За два дни ще иззидаме  трафопоста - фасулска работа, после моите хора от Електрообединението в София ще ни дадат трансформатора и цялото оборудване и моите специалисти електротехници Тошко и Стойко ще ги монтират“. Всички се удивиха на  изказването му. И сега като си спомня как той тогава преодоляваше всички спънки, се удивлявам. Например днес да се построи един трафопост в Троян, първо трябва да се преведат 50 000 лв. на електродоставчика ЧЕЗ, само за да приемат молбата за изграждане на трафопост и после е всичко останало и не знам колко още пари и колко време трябва, за да се построи.
           
(следва)

м. октомври 2021 г., Троян

Пенка Панамска

Начало

Tweet