Симеон Винчев: За мен шахматът е начин на живот

* „Успехът ни наистина е голям и има страхотен отзвук в шахматните среди“, коментира капитанът на мъжкия отбор на България, спечелил  олимпийската титла по кореспондентен шахмат

Симеон Винчев

 Интервю

Съгражданинът ни Симеон Винчев (42 г.) бе капитан на българския национален отбор, който спечели олимпийската титла и златните медали на завършилата наскоро 19-та Олимпиада по кореспондентен шахмат. Това бе поводът за разговора ни с известния троянски шахматист, многократен шампион на България индивидуално и отборно и селекционер на националните ни отбори по кореспондентен шахмат от 2011 г. насам, основател на троянския шахматен клуб „Кресим“. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.
– Още веднъж честито! Олимпийско злато – звучи изключително авторитетно! Но нека все пак да уточним какъв е статутът на Олимпиадата по кореспондентен шахмат и изобщо какъв е статутът на кореспондентния шахмат?
– Благодаря. Кореспондентният шахмат е под юрисдикцията на ICCF (Международната федерация по кореспондентен шахмат), самостоятелно юридическо лице, основано през 1951 г. като дъщерна организация на FIDE (Международната федерация по шахмат). Основната задача на ICCF е да организира Световните първенства, Световните купи и Олимпиадите по кореспондентен шахмат за мъже и жени. Към момента нейни членове са 56 национални федерации по кореспондентен шахмат. От 2009 г. досега президент на ICCF e Ерик Рух от Франция. Всяка година година ICCF организира конгрес, където се раздават медалите и званията за предходната година и се обсъждат промените в правилниците. За наша чест досега България на два пъти беше домакин на тези конгреси – 2008 г. в Плевен и 2017 г. в Албена, по всеобщото мнение два от най-добре организираните конгреси досега.

– И нещо повече за златната за България 19-та Олимпиада, как стигнахте до титлата? И какво предстои за водения от теб български отбор?
– Олимпиадата по кореспондентен шахмат е най-важният и престижен отборен турнир по кореспондентен шахмат. В различните периоди два отбора доминират над всички останали. По времето на СССР отборът им е абсолютен хегемон, след разпада на СССР Русия остана водеща сила, но безспорно най-силният отбор е Германия с победи на  пет от последните седем Олимпиади. Олимпиадата се играе на два етапа – полуфинал, където играят всички желаещи и финал с класиралите се най-добри десет отбора и първите три от предходния финал. Когато започна полуфиналът на настоящата 19-та Олимпиада, току-що бях поел поста селекционер на националния отбор, а българският отбор по ред причини не се беше класирал за финал от Олимпиадата през1977 г. Успях да събера четиримата най-добри – Николай Нинов, Валентин Йотов, Красимир Бочев и моя милост, и безпроблемно преминахме през полуфинала, което само по себе си бе огромен успех.

Финалът започнахме като третия най-високо градиран отбор по коефицент Ело. Супер фаворитът Германия бе със средно Ело 2615, най-високо градирания отбор, играл някога на Олимпиада, втори по Ело коефицент бе отборът на Чешката република с 2512 и трети ние с 2511. По реда на дъските Николай Нинов на първа постигна 6.5 точки, на втора Валентин Йотов 6.5 точки, на трета Симеон Винчев с 6.5 точки и на четвърта Красимир Бочев с 7.5 точки. Резултатът от 27 точки ни направи недостижими на върха. След нас останаха Германия, Чешката република и Полша с по 26.5 точки, като по допълнителни показатели втори са немците, пред чехите и после поляците. Успехът ни наистина е голям и има страхотен отзвук в шахматните среди, постигнат бе с много  труд, огромно количество анализи и часове и дни в търсене на най-добрия ход. Огромно благодаря от мен на момчетата!

– Разкажи ни за твоя път в шахмата, за постигнатите успехи през годините и плановете занапред.
– За разлика от повечето шахматисти аз съм самоук. Никога не съм имал треньор. Научих правилата от родителите си и след това книги и много труд. В един момент липсата на време и професионалната ангажираност ме насочиха изцяло към кореспондентния шахмат, където съм многократен шампион на България индивидуално и отборно. Международен майстор съм от 2012 г., старши международен майстор от 2015 г., с две покрити норми за най-високото звание в шахмата гросмайстор  (въпрос на време е ICCF да ми присвои и тази титла). Международен съдия съм по практически и кореспондентен шахмат и един от тримата най-добри шахматни организатори в света. Член съм на УС на БФКШ и председател на контролния съвет на БФШ 1928. Член съм и на комисията по правилата на ICCF и главен съдия на току-що започналата Световна купа на ICCF.

Дълги години нашите играчи, постигаха сравнително добри резултати индивидуално, но националният отбор по ред причини (некачествен подбор, липса на комуникация и неправилен подход към състезанията) не постигаше резултати. Колкото и нескромно да звучи, под мое ръководство националният ни отбор по кореспондентен шахмат стана един от трите най-добри в света. Освен на Олимпиадата, ние сме единственият отбор в света, който победи Германия в мач на 20 дъски при среден Ело коефициент на отборите над 2350, което за двадесет дъски е твърде много. Мачът завърши наскоро и ги победихме с резултат 21 т. на 19 т. Последните 10 години във всеки един турнир националният отбор на България е сред първите три, което радва и показва, че вървим по правилния път. Надявам се водените от мен отбори да донесат още много слава и успехи на България.

В момента фокусът ми е върху три изключително силни турнира, в които участвам. Единият е финалът на 11-то Европейско отборно първенство, където съм селекционер, капитан и първа дъска на нашия национален отбор и моята лична цел е медал. Другите два турнира са „Кресим 10/ Троян 150“ и „Кресим 10/ Троян 150 Мастърс“, посветени на 10-годишнината на клуба в Троян и 150-та годишнина на нашия град. В първия играят 9 от най-добрите гросмайстори в света и е най-силния турнир в света, започнал през 2020 г.

– Как се развива троянският клуб (ШК „Кресим“), има ли интерес към шахмата в Троян?
– За моя огромна радост нашият клуб се развива прекрасно. Имаме една постоянна група от деца, трениращи с непрестанно желание. Работата с троянските деца ми доставя огромно удоволствие, тук искам и да благодаря на моя ученик Бранимир Бочев за неоценимата помощ, когато аз лично не мога да водя тренировките. Имаме страхотни деца, пред които, с много труд и упоритост ще имат запомнящо се бъдеще. През годините клубът организира няколко от най-силните турнири в България. През 2017 г. бяхме домакини и на Купа България по ускорен шахмат и блиц. През последните години организирахме три международни гросмайсторски турнира, спечелени от голямата надежда на българския шахмат Нургюл Салимова (2018 г., 2019 г.) и гросмайстор Вячеслав Тиличеев от Русия (2020 г.), други три турнира в Троян спечели Веселин Пантев. Тук искам да спомена неоценимата помощ на Община Троян в лицето на кмета Донка Михайлова, зам.-кмета  Розалина Русенова и отговорникът по спорта Тодор Комитов. Не е имало въпрос по организацията, на който да не е реагирано бързо и адекватно. Благодаря! Благодарение на всичко това Троян се превърна в любима дестинация на шахматистите, а общинският Информационно-културен център се доказа като най-доброто и гостоприемно място за шахмат в България.

Олимпийският шампион със семейството си

– И един по-общ въпрос. Шахматът е специален спорт, може би е и нещо повече от спорт, какво точно е шахматът? Кои са твоите идоли в шахмата?
– За мен лично шахматът е начин на живот. Огромна част от времето ми преминава в игра, тренировки, съдийство и организация  на различни турнири. Тук е моментът да благодаря на съпругата ми и двете ми прекрасни момичета, чиято подкрепа усещам постоянно. В различните си аспекти шахматът е и спорт, и изкуство, той дава един различен мироглед. Това е единственият спорт, където всеки може да победи всеки и всеки може да стигне до върха без значение на възраст, пол и религия. Възпитава в уважение към противника, търпение и спокойствие. В същото време шахматистът търси необходимата доза агресия и начин да „сметне“ и „види“ повече от противника, за да постигне победата, в определени варианти и позиции топ играчите в света успяват да пресметнат до 30-40 хода напред в играта. Лично мен шахматът ме научи да гледам много напред и в живота. Идоли в смисъла, който се влага в това понятие, нямам. От старото поколение играчът, чийто стил на игра харесвам най-много много, е Анатолий Карпов, с когото имах щастието да се запозная на един турнир приз 2017 г. в Албена.

– Да завършим с Троян. Малкият ни град дава ли възможности за големи постижения – в спорта пък и във всичко останало?
– Троян завинаги си остава моя град. Последните години заради професионалните ми ангажименти прекарвам доста време и в София, но Троян е моето място. За мен лично няма значение дали си от малък град като нашия или не. Този, който има таланта и влага всичко в това, което прави, успява.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |