Троянец хвърли ръкавицата на Хари Потър

 * Доц. д-р Петър Голийски, завеждащ секция „Арменистика и кавказология" в Софийския университет и автор на 4-5 дебели научни книги и десетки статии, издаде първия си роман за деца * „Елизабет и тайната на Живата вода" е определяна като първото
българско детско фентъзи

доц. д-р Петър Голийски

Прощъпулник

УЧЕНИЯТ стана писател, всъщност всеки учен (хуманитарист) трябва да е и писател, това е идеалното положение. В случая е точно така – нашият земляк Петър Голийски (р. 1976 г., Троян), доцент и доктор на Софийския университет, ръководител на секция „Арменистика и кавказология“ в катедра „Класически Изток“, автор на 4-5 дебели научни книги и на десетки статии, преводач на средновековни текстове от староарменски и староперсийски, е с перо, което не може да не забележиш. И новото му писателско амплоа, за което дава заявка с детския роман „Елизабет и тайната на Живата вода“*, определян от познавачите като първото българско детско фентъзи, не изненадва. Не изненадва и „скритият“ културологичен пласт в текста плюс амбициозната (културна) задача за заявяване на родната българска и балканска митология в противовес на шестващата в литературата и киното по света и у нас чужбинска (западна) такава. Един вид – хвърля ръкавицата на Хари Потър и останалите.

ЛУКСОЗНОТО томче (240 стр.) с прекрасната корица е полиграфско дело на голямото издателство „Егмонт“ и вече е в разпространителската мрежа. И една любопитна подробност за малчуганската таргет група: главната героиня Елизабет си има реален прототип – 9-годишната Бети, софиянка, остроумница, палавница, любимка и „стара“ приятелка на автора, дъщеричка на негова колежка.  

„ИДЕЯТА дойде в резултат от отвращението ми от клиширания келто-скандинавски фентъзи реквизит – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и прочее твари, каквито никога не е имало в нашите народни вярвания. Когато започвах „Елизабет и тайната на живата вода“, бях твърдо решил в нея да няма нито един фолклорен или митологичен мотив западно от Виена. Източно от тази въображаема линия не съм се ограничавал по никакъв начин – в книгата съм използвал директно или адаптирал не само български мотиви, но и черногорски, румънски, полски, арменски, средноазиатски. Що се отнася до най-древния и отдавна забравен език „емегир улиата“ в романа за Елизабет, за думите от него прибегнах до шумерския език, който е най-древният писмен език на земята и за последно са го говорили преди 4000 години. Всъщност самото име „емегир улиата“ на шумерски означава просто „стар език“, коментира доц. Голийски.

А НА ВЪПРОСА каква следа оставя в живота му излизането на първата му книга за деца, писателят учен отговори така: „За следа не мога да говоря. Щастлив съм от мисълта, че съм доставил радост на едно дете, което много обичам. Надявам се другите деца, които ще прочетат историята на Елизабет, да я харесат. Иначе, ако трябва да обединя в едно изречение посланието ми към малките читатели, то е „Няма успех без усилие и труд и няма любов без вярност и жертвоготовност“. За Т21 доц. Голийски сподели още, че пише продължение, по-точно продължения на фентъзито за Елизабет.

Генадий Маринов

* Първата глава от книгата – четете ТУК

Начало

 Още по темата:

• Престижно отличие за троянеца д-р Петър Голийски
• Две нови книги на троянеца доц. д-р Петър Голийски
  

Tweet