Големият художник в малкия град

Пламен Петров
* Галеристката Мариела: „Пламен е намерил формулата на успеха и това си личи отвсякъде“
  * Приятелката Донка: „В моя дом на едно много специално място имам картина на Пламен“ * Биляна: „Голямо богатство и удоволствие е да бъдеш до него, окрилява
 и дава подем“

Отзвуци

„ГОЛЕМИЯТ художник в малкия град“, написах в книгата за впечатления от изложбата на Пламен Петров в троянската галерия „Серякова къща“ на откриването й в събота, 12 септември. И то, струва ми се, казва същината – че изкуство може да се прави и извън контекста (културния), навсякъде, нещо повече, може дори сам да си създаваш контекст/среда (нямам предвид единствено Пламеновия хотел „Каза Арт“, превърнал се в произведение на изкуството и територия на изкуството, а в по-общ духовен смисъл). Може, който го може, като Пламен. И настоящата изложба, 70 картини и пластики, първата му самостоятелна в родния Троян, озаглавена някак обобщаващо и едновременно въпросително „Да намериш пътя“, го доказва, и си заслужава да се види, което може да стане до 10 октомври. Моят съвет е да го направите – заради багрите, фантазията, творческата смелост, самочувствието, но без надменност, финеса, заради всичко. Сега за откриването, с думите на участниците, документално.

От изложбата в галерия „Серякова къща“, Троян
„АКО ЗАВИСЕШЕ от Пламен, нямаше да има такова официално откриване – той е над тези неща, и може би правилно. Аз ще се съобразя, защото неговите картини доста пълно го показват – колко колоритен, различен, позитивен и пълен с енергия е този човек. И може би те най-вече показват, че той ги създава/рисува като на игра и с огромна радост. Той е намерил формулата на успеха и това си личи отвсякъде. Благодаря ти, Пламене, че избра за тази своя изложба Серяковата къща“, бяха встъпителните думи на галеристката Мариела Шошкова, кратки, но категорични.

Галеристката Мариела: „Той ги създава/рисува като на игра и с огромна радост
СЛЕД ТОВА думата бе дадена на кмета Донка Михайлова, но не като на кмет, а като на добър приятел и почитател на автора. Която започна някак аналитично: „В моя дом на едно много специално място имам картина на Пламен, от серията с къщите, от този му период. Всяка сутрин, излизайки от вкъщи, поглеждам тази картина – и се усмихвам, и се зареждам с настроение. Мисля, че това е смисълът на изкуството – когато картината ти дава една усмивка повече, значи тя ти дава много. Много се радвам, че Биляна и Пламен са част от нас, защото в малкия провинциален град те дават едно усещане за различност, дават ни предизвикателство, дават ни, ако щете, и чувство за космополитизъм“. И завърши (полу)шеговито: „Знам колко много Пламен се обича, но и всички ние го обичаме. И когато се редите да купувате картините му, спазвайте социалната дистанция“.

Приятелката Донка: В малкия провинциален град те дават едно усещане за различност
СЛЕДВАЩИЯТ оратор бе авторът, много кратък, но с пояснението защо (е кратък): „Аз не знам какво да кажа. Но ето едно нещо – когато в Германия Биляна правеше вернисажите на мои изложби, всички искаха да си говорят с мен и ме питаха какво, що, как. Аз, разбира се, казвах по едно изречение, след което тя говореше/превеждаше половин час. И се чудех какво чак толкова „сложно“ нещо съм казал, че не може да се преведе (кратко). Затова най-добре тя да каже нещо, тя умее да говори, аз рисувам“.

Биляна, художникът и една от внучките
И ПОСЛЕДНО (но не по значение) думата взе Биляна – съпругата, съмишленичката, ценителката, вдъхновителката: „За мен е голямо удоволствие да посрещнем тук всички негови приятели, близки, почитатели. И да открием заедно с всички вас неговата изложба в неговия роден Троян, за което аз от много години го моля. Пламен е един колоритен човек, голяма личност. Той не е само творец, но и изключителен съпруг, баща, дядо. А в картините му се наблюдават метаморфозите на неговото развитие и то върви, според мен, във все по-детска насока – донякъде е повлияно от неговия колоритен вътрешен свят, със сигурност е повлияно и от внуците му, от малкия Пламен. Той е един експериментатор, многолик творец, който не спира да пленява и да търси. Голямо богатство и удоволствие е да бъдеш до него, окрилява и дава подем“.

От изложбата в галерия „Серякова къща“, Троян
Сред публиката на вернисажа, галерия „Серякова къща“, 12 септември 2020 г.
ЗА МНОГОТО гости, въпреки маските и противоепидемичните ограничения, е излишно да казвам, сред тях разпознахме и един бивш просветен министър (Владимир Атанасов), това между другото.

Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |