Даниела: Или се раждаш със сърце, или се раждаш без сърце (1)

* „В България има закон за защита на животните, който е перфектен и ако се спазваше от хората и от институциите, досега не би трябвало да има нито едно животно по улиците“
Интервю
Даниела на протест в София срещу злоупотребите със животни
Съгражданката ни Даниела Дочева – позната на троянци като Дуца и на всички с фейсбук псевдонима си Tangra Planinska – стана емблема на една гореща национална кауза. Кауза, тест за човечност и за цивилизованост – спасяването на бездомните кучета и изобщо за решаването на проблема с бездомните кучета. Че проблемът е голям и ситуацията с бездомните кучета у нас е ненормална и далеч от онова, което е по белия свят, е факт. Но че виновни са не те, кучетата, а ние, хората – също е факт. И това е голямата битка на Дуца, това ни казва тя в пространното интервю по темата, дадено специално за Т21.

И още малко за тази необикновена троянка. Както тя се самоопредели, съвсем накратко: „Стара хулиганка, алпинист, републикански шампион, участник в много експедиции на 7- и 8-хилядници, от 23 години хижар на Беклемето. Познавам Беклемето идеално, гоня бракониери и спасявам кучета“. Ще добавим, че в момента г-жа Дочева е управител на вилата на Община Троян на Беклемето и повечето време е там горе, на върха на Троянската планина, или в уникалната си лятна къща в подножието й и по-рядко в града.

– Откъде заобича кучетата?
– Или се раждаш със сърце, или се раждаш без сърце. Така съм, откакто се помня. Вкъщи сме гледали прибирани от пътя кучета и котки, бухал, фазан, катерици, зайци – всякакви животни, които са в беда. Сега благодарение на фейсбук нещата стават по-лесни, по-популярни.

С един от четириногите си приятели, Беклемето
– Ти стана емблема на тази кауза за спасяване на бездомните кучета. Къде е проблемът, защо ги има в България? Може ли да ги няма?
– Може да ги няма. Проблемът е единствено човекът. Най-лесно е да се излива злоба и ярост върху тези, които нямат вина – беззащитните животни по улицата. А тези животни са наше дело, те не са паднали отгоре, а са дошли отнякъде, от нашата безотговорност най-вече.

В България има закон за защита на животните от 2008 г., който е перфектен и ако се спазваше от хората и от институциите, досега не би трябвало да има нито едно животно по улиците, както е в цивилизованите държави. Известно е, че българинът гледа да се измъкне и не обича да спазва закони, и когато няма кой да го контролира, естествено че не се напъва да спазва. По изискване, две седмици след придобиване на куче си длъжен да минеш през ветеринарна клиника, да му бъде издаден паспорт, да бъде обслужено медицински, да му бъде поставен чип. Наблягам на чипа, защото това значи кучето да получи идентификационен номер, който се вкарва в национална система, и ако след време животното е изхвърлено на улицата, излизат всички данни за собственика. Знаеш кой го е изхвърлил и оттам насетне, ако институциите си вършат работата, този човек подлежи на огромни глоби.

Пак в София на протест: „Стига беззаконие и жестокост!“
В Закона за ветеринарномедицинска дейност ясно е разписано, че ако не си животновъден обект, нямаш право да извършваш развъдна дейност. Ако евентуално си заплодиш кучето, ти си длъжен да платиш в Общината такса от 300 лева и също така – да намериш домове на поколението. Да си чувал за такъв случай!? Можеш да направиш проверка дали по тоя закон има внесени в Общината дори 300 лева, не повече.

– Това ми звучи като от друг свят. Значи, този закон е само на хартия. Кой трябва да контролира изпълнението му?
– Основни контролни органи са Областна дирекция по безопасност на храните и отдел „Екология“ в Общините. Много пъти съм водила разговори с тях. При такива като мен, които спасяват животни и всъщност вършат работата на институциите, всичките тия институции ще се изсипят на проверка след жалба на някого си, защото в един момент се задръстваш с животни и той решава, че това му пречи. Тогава действат. 

– Значи те атакуват този, който е спасил животното, а не който е създал проблема?
– Да. И затова искам да се каже ясно, че причината е човекът, нашият манталитет, неспазването на закона.

– И все пак, от 2008-ма насам не се ли е създал поне някакъв мъничък ред?
– Никакъв ред не се е създал, единствено има програми, които стоят по чекмеджетата. Единствената действаща по общините програма е Национална програма „Кастрирай и върни“, която е решила проблема в много държави по света. Но тука отново е побългарена и не се спазва, както трябва, защото тя също е от много години и ако работеше, вече нямаше да има нито едно улично куче.

– В Троян кастрират ли кучета?
– В Троян има кастрационен център (до бетоновия възел). Няма приют и никога не е имало, това трябва да се разбере. Задачите на този център са: взема кучето, кастрира го, държи го 14 дни и го връща на мястото му, както е по закон.

– Вършат ли си работата? Дай малко информация за центъра – кой е шеф, колко човека са, има ли ветеринарен лекар, как се финансира?
– Те си вършат прекрасно работата, единствено забележка имам към качеството на кастрация, но то не зависи само от тях. Определението за кастрация е „премахване на детеродните органи“, но тук се връзват тръбите, не се премахва нищо и затова много често виждаме кастрирани кучета разгонени, та някои и родили даже.

Центърът го финансира Общината. Задължително има ветеринар, който е сключил договор с нея. Призивът ми е: да не се обаждат хората там, мислейки, че е приют, защото така карат центъра да нарушава закона и да изхвърля извън населените места кучета, които няма къде да прибере. А кучетата извън населените места създават нови проблеми. Там няма храна и когато някой изхвърли още 2-3, те започват да се събират и става гладна глутница.

Новият дом в чужбина на един троянски бездомник
– Ти всъщност решаваш този проблем. Знам, че едно от любимите места за изхвърляне е Беклемето?
– Да, оставят ги по отбивките. Да не говорим, че като ме научи веднъж, Ганьо Балкански съвсем целенасочено кара кучето си там, защото знае, че аз ще го прибера. Има и много други хора със сърце, които стават обект на такива атаки – изхвърлят пред къщите им животното си, отървават се от проблема и го натрисат на теб. Чудиш се какво да правиш, в един момент се задръстваш – това са средства, нерви, търсене на дом. За да намериш дом на едно куче, то трябва да бъде ваксинирано, чипирано, много често първо трябва да бъде излекувано.

– Ти действаш като една институция, и то без подкрепа, без субсидия. Това е голям разход, ти даваш от своите пари?
– Да, това са моите пари. Слава богу, много хора от България ми помагат. Има значение, че говоря – хората научиха и започнаха да оставят по нещо, като идват горе при мен, кой чувал с храна, кой 20-тина лева. Преди една година започнаха да помагат и хора от Троян. Специални благодарности към Владо Симеонов с пилешкия цех, който редовно ми подсигурява храна. Марин Радевски ми даде средства за издаване на благотворителен календар. Младен Мондешки миналата година отдели място (долу в „Хемус“) да подготвя четири бебета да тръгнат за Германия, което също е голяма помощ, когато вече нямаш място, а подготвянето изисква време.

– А сама ли си? Това е много работа.
– Абсолютно сама действам и най-лошото е, че хората се научават, а аз не мога да им обясня, че не съм по-различна от тях.

– Те смятат, че си длъжна?
– Да, и като видят куче, не да се обаждат на мен и да смятат, че са свършили някаква работа. Както аз мога, така всеки един може, стига да иска.

– Общината как гледа на твоята дейност?
– Много пъти съм се опитвала да водя разговори с еколожката на Общината, не стигаме до никакво разбиране. Единствените ми благодарности са към кмета Донка Михайлова, която знае, че съм задръстила хижата с кучета – аз там живея и няма къде другаде да ги прибирам, докато им подсигуря дом, докато ги излекувам, кастрирам, ваксинирам.

Спасената Ния с новия си стопанин в Англия
– Колко кучета има сега горе?
– Десет, като две скоро заминават – едното за Англия, другото за Холандия. Остават осем постоянни, стари, които са неосиновями. Искам да обърна внимание и на друго много важно нещо – възпитанието на децата. В закона пише за образователни програми. Това тука го няма. Всички сме виждали, когато някое дете минава и иска да погали куче, как майката ще му откъсне ръката да не го пипа, защото животното ще го ухапе или ще го зарази. Това е абсолютно недопустимо, защото едно дете се ражда с любов в сърцето и от нас зависи как ще израсне то.

– Нека да сме по-щадящи към такива майки. Прекалено много бездомни кучета има, има ухапани хора – това създава страх.
– Не съм съгласна. Нека се провери в Бърза помощ колко хора са ухапани от бездомни кучета и колко – от домашни кучета. Бездомното куче не е опасно, то се опитва единствено да се защити.

– Но съгласна ли си, че не е нормално да има бездомни кучета?
– Аз съм човекът, който най-малко иска това, то ми коства много нерви заради мъката, която виждам и тая брутална напоследък жестокост, която ескалира. В Щатите престъпление срещу животни се води федерално престъпление. Доказано е, че всеки един сериен убиец е започвал с животни, но в един момент това не му е достатъчно. Злобата на хората често се излива върху животното, което няма никаква вина и никакъв избор. Искам някой за секунди да се постави на негово място – то трябва да оцелява в студ, в пек, в дъжд, ритници, камъни, тояги. Агресията поражда агресия.

– Какво ми казваш – че не са лоши кучетата, лоши са хората? И ако кучето стане лошо, то е заради лошите хора?
– Да, то е заради отношението на хората. Както когато едно куче нахапе някого, не е виновно кучето, а стопанинът му. Винаги човекът е отговорен. Нали затова говорим, че уж сме разумни същества. Макар че аз не мога да разбера колко сме разумни, щом има такава човешка изобретателност в жестокостта, каквато едно животно не може да покаже. Животно ще нападне, ако е гладно, ако трябва да защити себе си или малките си – дотам. Оня малкия, когото обявиха за агресивен – да се мъчи да оцелява до седмия си месец, ако пет човека са го хранили, петдесет са го сритали, има белег от огромна рана на бедрото от удар с остър предмет и да искаме той да стои и да чака, без да се защитава.

Рекси
Една кучешка история

* „Затова заради теб и хилядите като теб ще продължавам да се боря и да спасявам, защото вие си имате само нас…“

Днес от този свят си отиде Рекси. Той се появи в живота ми, за да ме научи на благородство и прошка, на каквато са способни само животните! Живял 5 години в клетка и 3 години на метър синджир, без колиба, рядко храна и вода. Когато го взех, десет дни не осъзнаваше, че е свободен, стоеше на едно място и се въртеше в кръг, както е правил години наред. Бързо започна да имитира Тангра (друго от спасените кучета) и за два месеца стана едно щастливо куче. Въпреки преживяното Рекси беше най-милото куче. Тичай на воля, мило момче. Благодаря ти, че те имах в живота си, но аз нямам твоето всеопрощаващо сърце. Затова заради теб и хилядите като теб ще продължавам да се боря и да спасявам, защото вие си имате само нас, непримиримите с жестокостта към животните.

2017 г., Беклемето
Даниела Дочева (Tangra Planinska), във фейсбук

– Кога ще започнем да го изпълняваме този закон? Ти увлече в каузата си много хора. Не всички те подкрепят пряко и материално, но много хора се замислиха и това е важно. Не трябва ли да се замислят и управленците?
– Аз не виждам светлина в тунела.

– Но нали говорим за закононарушение?
– Аз затова призовавам хората: когато видят проблем с куче, да не тръгват срещу кучето, защото то нито ще разбере, нито има някаква вина, че е там, където е. Да изискват от институциите!

Интервю на Генадий Маринов

1 Коментара:

Троенец каза...

Каква еколожка,пълен т... .!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |