Радан Кънев: Няма по-независима среда в обществото от малкия бизнес

* „Това е една много неустойчива ситуация – когато работодателят получава същите или даже по-малко пари от работниците си. И показва много голям риск, даже криза на малкия бизнес и крие голяма опасност за българската икономика в перспектива“
Европейско
Пред сградата на Европейския парламент в Страсбург, 11 февруари 2020 г.
СРЕЩАТА с евродепутата Радан Кънев от групата на Европейската народна партия (ЕНП) и представител на дясната „Демократична България“ на национално ниво бе в Европейския парламент в Страсбург – по време на редовната парламентарна сесия на 10-13 февруари (в чийто фокус бяха т. нар. „зелена сделка“ и многогодишната финансова рамка на съюза, но и регулацията на малкия бизнес). Тя бе в рамките на серията подобни срещи, общо пет, с наши евродепутати от целия политически спектър, организирани за гостуващата група български журналисти, в която имаше и представител на Т21 (моя милост). И тъй като основният акцент на г-н Кънев бе върху малкия бизнес – една важна европейска тема, но с особена актуалност и значимост за България, в т. ч. и за нашия малък Троян, вниманието ми бе именно върху казаното от него; и още – защото бе казано ясно, без заобикалки и в блестящ стил.

КРАТКО пояснение. Посещението ми на Европейския парламент бе в рамките на поредната групова визита на български журналисти в Страсбург – по покана и с финансовата подкрепа на Европейския парламент (не на определен евродепутат или парламентарна група, а на институцията като цяло). В групата имаше журналисти от различни градове на България, включително трима колеги от Ловеч. А цялостната логистика и организация на пътуването и уредените срещи бяха дело на Калина Върбанова от представителството на ЕП в София, една изключително фина, точна и защо да не го кажа, красива дама, която напълно заслужи моите и на всички от групата благодарности и без която пътуването ни нямаше да е това, което беше.

ПО-ДОЛУ ви представям становището на Радан Кънев по проблемите на малкия бизнес, споделено пред журналистическата ни група на срещата в едно от кафенетата на Европарламента в Страсбург (11 февруари).

Генадий Маринов

Радан Кънев говори за проблемите на малкия бизнес
НАМАЛЯВАНЕ НА РЕГУЛАЦИИТЕ

ОТНОСНО дебата за малките и средните предприятия в Европейския парламент – тук се коментират две основни посоки, които, смятам, са много интересни и важни за българския бизнес. Едната посока са европейските норми, които да намаляват, ограничават и дори да забраняват тежки национални регулации върху малкия и средния бизнес, това, което на европейски жаргон наричаме „reducing red tape“ („намаляване на червената лента“, преносно – намаляване на бюрокрацията – бел. ред.), т. е. намаляване на регулациите за бизнеса. Предстои комисията да предложи директива, с която да забранява определени видове регулации на малкия бизнес, да изисква неговото по-опростено в сравнение с големия бизнес финансиране. Една много разумна и правилна политика, защото всички знаем, че в България изискванията за работа на една квартална кръчма и на „Лукойл Нефтохим“ са горе-долу едни и същи. И ако за „Лукойл“ очевидно има възможност да ги покрие с армията си от служители, счетоводители, експерти, то малкият бизнес в България наистина отделя изключително много време, рекордно много в европейски мащаб време, за да изпълнява административните изисквания. Така че тук нашият интерес, интересът на българския бизнес, е тази европейска политика да бъде подкрепена.

НАМАЛЯВАНЕ НА ДДС ЗА МАЛКИЯ БИЗНЕС

ИМА ЕДНА втора насока на този дебат и аз се включих активно с мое изказване – и това е възможността правилата за ДДС на малкия бизнес да бъдат унифицирани и опростени. Моето конкретно предложение във вчерашния дебат (10 февруари) беше да се мисли за общ европейски праг за задължителната регистрация по ДДС. Тоест, не както е в България сега – 50 хил. лв., а в Англия, която до вчера бе член на ЕС, да е 500 хил. паунда, говоря за праговете, под които един бизнес, ако това е годишният му оборот, да се регистрира по ДДС. Аз предложих прагът да бъде 100 хил. евро – минимален унифициран европейски праг. С други думи – ако една държава иска, тя може да вдигне прага на 200 хил., 250 хил. евро, но никоя държава да няма право да задължава своя бизнес да се регистрира на нива под 100 хил. евро. В България, знаете, сега нивото е 23 хил. евро (50 хил. лв.) годишен оборот и това практически означава, че всеки, който не укрива доходи, влиза в ДДС. Това е много неизгодно за наистина малкия бизнес и е основна точка в протестите на българските ресторантьори – защото поради изключително високия дял на работните заплати във формирането на крайната цена при тях, ДДС изключително тежко удря този тип бизнес; и отделно, поставя го в неблагоприятно, неконкурентоспособно положение към бизнеса в съседните държави, например Румъния и Гърция, където условията за регистрация по ДДС в този бранш са различни. И всъщност често пъти коментираме как някои цени в някои по-богати държави са по-ниски, отколкото в България – това се дължи именно на по-изгодния режим за ДДС, наложен в тези държави. И от гледна точка на интересите на българския малък бизнес един такъв общ европейски праг би бил много добро решение.

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ЗАЩИТИ СВОЯ МАЛЪК БИЗНЕС

ДРУГОТО ми предложение е да има обща ставка за ДДС за туристическите и ресторантьорските услуги. Защото сега ставките са твърде различни в ЕС, варират от 0% до 23%, като усреднената европейска ставка за ресторантьорските услуги е 9-10% и аз смятам, че е разумно тази ставка да се приеме като обща. Фактът, че в България ставката е 20%, поставя българския бизнес в неравностойно положение. Но искам да подчертая, че това са много трудни дебати, всяко данъчно хармонизиране/унифициране в рамките на ЕС се сблъсква с много и различни интереси – не можем да очакваме подобно, макар и добро решение да бъде взето от днес за утре. Надявам се обаче, че ще имаме единна национална позиция по тези въпроси и така България ще защити интересите на своя малък бизнес и ще постигнем успех.

„Троян 21“: Специални поздравления за битката ви за малкия бизнес! Малкият бизнес е гръбнакът на всяка икономика, и на най-голямата. Но защо при нас сякаш се прави напук и се удря точно малкия бизнес, който трябва да се поощрява, а и нормативно е най-лесно да се подкрепи? Кой играе тази игра срещу малкия бизнес в България? 

НАИСТИНА малкият бизнес е гръбнакът на всяка икономика. А същевременно процентът, който българският малък бизнес дава и като национално добавена стойност, и особено като заетост – 65% от добавената стойност и 75% от заетостта в България, е необичайно висок дори за европейските нива, за Европа, където на малкия бизнес се гледа много добре и се насърчава по всякакви възможни начини. Тоест, колкото е да е важен малкият бизнес по принцип, българският малък бизнес е по-важен за България, отколкото малкият бизнес за Европа като цяло, и то много по-важен.

ГОЛЯМА ОПАСНОСТ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

СЪЩЕВРЕМЕННО ако видим реалните печалби и реалните доходи, стигаме до изключително тъжния извод, че в България собственикът на малък бизнес често не достига средната работна заплата – т. е. по-неизгодно е да развиваш малък бизнес, отколкото просто да работиш, ако, да кажем, имаш висше образование. Което е изключително голям проблем, защото непрекъснато се наблюдават хора, които търсят възможности да напуснат бизнеса си, да го продадат, да го зарежат дори, за да започнат работа на заплата или, в най-лошия за държавата ни случай, да започнат работа на заплата в чужбина, а не в България. Това е една много неустойчива ситуация – когато работодателят получава същите или даже по-малко пари от работниците си. И показва много голям риск, дори криза на малкия бизнес и крие голяма опасност за българската икономика в перспектива.

НЕНАВИСТ НА ВЛАСТТА КЪМ НЕЗАВИСИМИТЕ ХОРА

СЕГА на въпроса ви защо е така. Обяснения много и всичките са нелицеприятни. Едното е, че в България по принцип все още властва един авторитарен властнически манталитет, наследен от комунистическите времена, кой знае, може и османските времена. И това е манталитетът на една скрита и понякога явна ненавист на властта към независимите хора. А няма по-независима среда в едно общество от малкия бизнес, особено от семейния предприемач – защото това дава независимост и сила на цялото семейство. Така че една власт, която е свикнала да печели избори чрез зависимостта на хората, гледа винаги с лошо око на тези, които не са зависими.

ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЕКЕТ

НА ВТОРО място – не можем да подценим дребния административен рекет. В България администрацията е излишно голяма и зле платена едновременно. Същевременно в голямата си част е назначена на партиен принцип. Това й дава голяма мотивация тя да издевателства с оглед на материални облаги върху тези, които са най-лесни. Ако продължа с примера с може би най-голямото предприятие в България – „Лукойл Нефтохим“, ясно е, че един инспектор от НАП не може да влезе там и да се опита да получи плик с пари, равни на месечната му заплата, и да си тръгне. Но във всеки ресторант може и го прави. И по този начин една голяма част от българската администрация получава допълнителни доходи чрез системни непрекъснати и често излишни проверки на малкия бизнес. Не трябва да подминаваме и една обща административна некомпетентност – една голяма част от контролните режими, които са наложени на малкия бизнес, са излишни и не биха съществували в една опростена дигитализирана среда, каквато съществува в повечето европейски държави. Защо трябва да отида на 20 гишета, при положение че всичко това мога да го свърша за един час на компютъра?!

„Ловеч днес“: Кога се предвижда да се въведат тези общоевропейски регулации, които да ограничават националните държави по отношение на малкия бизнес, за което говорихте? Някакъв времеви хоризонт?

ВТОРИЯТ ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ НА ЕК

НАРЕД с пакета за зелените сделки, пакетът за насърчаване на малкия бизнес и адаптацията му към дигиталния свят в 21. век е вторият основен приоритет на Европейската комисия (Комисията фон дер Лайен). Така че можем да очакваме конкретни предложения за регламент и директиви в рамките на 2020 г. През юни, юли - септември конкретните предложения може да са готови и в зависимост от скоростта, с която ЕП намери консенсус и необходимото мнозинство, и ги приеме, те да се превърнат в законодателство.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |