Мислено по стъпките на Левски

* „Накрая, с изчерпани сили, подпомаган от любимата ми внучка Стефани, се довличам до колата. Топлината от парното ме съживява и отчетох още един ден, в който спечелих битката…“
 
От мястото на събитието
Стефан Генков с почетния плакет, 15 февруари 2020 г.
НА 15 ФЕВРУАРИ за 12-ти пореден път се проведе националния крос „По стъпките на Левски“, организиран от троянския Спортен клуб по ориентиране „Хемус“ (председател Мариян Данчев) и местния граждански Комитет „Васил Левски“ (председател адв. Венелин Ангелов) в партньорство с Община Троян, Троянския манастир „Успение Богородично“ и троянското СУ „Васил Левски“. Кросът е възпоменателен, провежда се около датата, на която едничкият син на България влезе в безсмъртието (19 февруари), и по неизменно и неслучайно трасе, по което неведнъж е вървял великият Апостол на свободата – стартът е в Троян, от мястото, където се е намирал ханът на сподвижника на Апостола Василчо Спасов, в който е основан Троянския революционен комитет, а финалът в Троянския манастир (с. Орешак, на 12 км), където Левски е имал верни приятели и съмишленици и е пребивавал неведнъж. 

НАД 180 БЯХА участниците тази година, от различни краища на страната, на различна възраст, пол, занятие и спортна подготовка Като сред тях отново бе и човекът на Т21 Стефан Генков-Лимона (73 г.) – спортният ни коментатор, баскетболният спец (играч и дългогодишен професионален треньор), доайенът и неколкократен участник в „По стъпките на Левски“ (помним спечеления му състезателен облог през 2017 г. с 30-тина години по-младия Николай Тодоров, тогава председател на Общинския съвет в Троян – бел. ред.). По-долу ви представяме неговия разказ от мястото на събитието – много личен и живописен както винаги, този път и с мъничко тъга. 
Т21

                                                                Когато си на дъното на пъкъла,
                                                                когато си най-болен, най-злочест,
                                                                от парещите въглени на мъката
                                                                сам направи си стълба и излез!

ТАЗИ ГОДИНА за традиционния национален крос „По стъпките на Левски“ започнах подготовка още в началото на лятото и в края на август се чувствах като в младежките си години. Но то не бяха натоварвания, не беше непосилен селски труд и естествено природата си знае работата, започна да си отмъщава. В началото  – болки в кръстната област, отначало слаби, после засилващи се и непоносими. Лекарствата, които вземах, ставаха все по-силни и по- силни. Скенер и... шок, диагнозата от страшна, по-страшна - рак!

С приятел минути преди старта
ЧЕТИРИ дни не бях на себе си, какви ли не мисли минаваха през главата ми. Това ли е краят? Слава богу, близки, приятели, познати не спряха да ми дават кураж, а аз съм спортист, боец по рождение и си казах: „На война, като на война!". Няма да описвам какво ми беше през това време, от „Остават ти още три месеца, ти се пътник!"  до окуражителните „Хиляди с ракови заболявания живеят с години пълноценен живот и дават нещо на света“. А аз, сигурен съм, имам още какво да дам. Преди седмица ми се обади главният организатор на кроса Венелин Иванов и пита: „На линия си нали?". Отговорих: „Да, но този път – мислено!".

Сред участниците
Организаторите, отляво – адв. Венелин Ангелов,
 Мариян Данчев и кметът Донка Михайлова
15 ФЕВРУАРИ, група от около 200 човека, млади и по-възрастни, са застанали на старт, готови да се понесат по-състезателното трасе, носещи в себе си идеите и величавия подвиг на най- светлия образ в българската история - дякона Левски. Като отприщена язовирна стена се изсипва на асфалта пред Художественото училище масата от участници. В началото тълпата е плътна, човек до човек, после бавно се разрежда и както буйната вода се успокоява по течението, така бягащите постепенно намират своето място в колоната. Започва изкачването към Цоневското, падналият през нощта дъжд е направил трасето хлъзгаво и опасно. Професионалните бегачи са с подходящи за случая обувки, но аматьорите виждаме бая зор в лепкавата кал. В края на изкачването колоната се е съвсем изтънила, но на равното през Дрянското малко се уплътнява и приема овациите на излезлите пред къщите обитатели на махалата.

Мислено по трасето
ПОДВИКВАНИЯТА са от „Къде са хукнали тия откачалки, не седнат да си пият пиенето , ами търчат по баирищата!“ до „Давайте, момчета, настъпи газта!“  и, това специално към моя милост, „Хей, старче, май яко гориш масло!“. Усмихвам се весело и натискам „газта“, ама двигателят стар, немощен. Със сетни сили стигам края на последното изкачване и се почва спускане към Калчевското. Тук трасето е още по-опасно, трябва много да се внимава, стават лоши падания. В един момент чувам силно топуркане зад гърба си, чувам и вик. Обръщам се и виждам младо девойче с изкривено от болка лице да стене в лепкавата кал, връщам се и му помагам да стане. „Как си, ще можеш ли да продължиш, боли ли много?“, питам. „Добре съм, ще се оправя", отговаря. Благодари ми и продължаваме бягането, а тя скоро изчезва в далечината. Вече на равното от Калчевското до покрайнините на Орешак е по-лесно, а после на шосето Троян - Орешак – съвсем леко, но… за подготвените и добре тренирани. На паркинга пред Манастира едва намирам място за паркиране и край на мисленото ми участие, вече съм в реалността. Слизам от колата и символично финиширам с вдигнати ръце, аплодиран от близки и приятели. А те са много, на всеки  метър. Следва обичайното: „Как си, за колко го бяга?“, „Ааа, добре, по-добре от миналата година!“ и т. н. Но приятелят Дочо Николов (военният комендант на Ловешка област – бел. ред.) е силно разочарован: „Яд ме е, умирам от яд, цяла година да тренирам и километър преди финала схващане на мускул!?“. Успокоявам го: „Нищо, догодина!“.

Стефан Генков получава плакета с надпис „На Стефан Генков – за неговия ентусиазъм, себераздаване и талантливо перо“
Доайенът награди победителите в малките групи
И КАКТО си му е редът, настъпва заключителната и официална част - награждаването на победителите. Кратка литературно-музикална програма, изнесена от ученици на местното училище, кратка , но много силна презентация за делото но Дякона, приветствена реч от игумена дядо Сионий. Награждаването започна с връчване на почетни плакети заслужили участници в кроса. С голямо умиление и признателност към всички организатори приех плакета с образа на Левски и надпис „На Стефан Генков – за неговия ентусиазъм, себераздаване и талантливо перо“ (е, чак пък талантливо???? – бел. авт.). Последва награждаване на победителите в различните възрастови групи. Отново ми беше засвидетелствано уважение с молба да поднеса наградите на най-малките. И тук за моя най-голяма радост имах удоволствие да поздравя като победител моя бивш ученик в Дебнево Преслав Пенков; поздравления и за учителя му по физическо Аксел, че го е подготвил толкова добре.

Победители, мъже и жени, 8 км – на 1-во място са братът и сестрата Борислав и Маринела Цекови
НАКРАЯ, с изчерпани сили, подпомаган от любимата ми внучка Стефани, се довличам до колата. Топлината от парното ме съживява и отчетох още един ден, в който спечелих битката с коварната болест, с увереността, че и утре ще срещна изгрева. Обръщам се към всички онкоболни: „Човешкият  организъм е такъв механизъм, че е в състояние да се възстанови и от най-тежкото състояние на упадък. Борете се, не се предавайте, тъй както спортистите се борят за победата, а пример за това е самият дякон Левски!“.

Стефан Генков  

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |