Ехото от Балкана над равното поле на Срема

* „Кулминацията е незабравима – изключително изпълнение на сръбска песен от Ани Ненова, аплодираща публика на крака, а аз вече не криех сълзите си...  На общата вечеря бяхме едно цяло“
 
Веселина Попова
 Троян - Митровица
Авторката Веселина Попова е основател (1991 г.) и неизменен председател на гражданското сдружение „Комитет за побратимявнане“, Троян. Има личен принос за множество троянски международни контакти и приятелства. За побратимяването ни с двата френски града Виньо на Сена (Vigneux sur Seine) и Перн ле Фонтен (Pernes les Fontaines) получи Националния орден за заслуги на Франция, разписан от президента Франсоа Оланд (2016 г.). Г-жа Попова е в основата и на връзката с новите ни приятели от Сремска Митровица, Сърбия. Т21

По пътя, Сърбия
ВМЕСТО УВОД. Да тръгнеш по отдавна отъпкана пътека, но запустяла и почти заличена от ветровете на исторически събития и превратности в съвремието, бе преживяване, изпълнено с особени емоции и неочаквани изненади.

Посрещането
ПРЕДЛОЖЕТИЕТО. Все още нямах пълна представа за новите ни партньори от сдружение „Литературна общност Сремска Митровица” от едноименния сръбски град. Дейността му е доста различна от тази на Комитета за побратимяване в Троян. Не познавах от близо троянското Дружество на писателите, когато приехме поканата на Миряна Маркович за съвместна дейност. Бях чувала недотам приятната фраза, че „най-добрият бугарин е муртвиьот бугарин”, но пък духът на Бранислав Нушич и чарът на актьора Любиша Самарджич ми повлия да приемем това ново приятелство. От страна на сърбите заваляха инициативи – включване на творба на троянски поет в годишния им сборник за 2018 г., участие на ученици от Троян във Фестивал на детската поезия, все в посока на основната дейност на сдружението им. Знам, че първите мостове към сближаване със Сърбия в миналото са градени на литературна основа (Любен Каравелов е превеждан на сръбски, „Крива ли е съдбата“). Ние си поставихме за цел да тръгнем към общите корени на двата народа. С благодарност към Иван Чакъров, директора на Националното изложение - Орешак, за съпричастността към дейността на Комитета за побратимяване, поканихме двама занаятчии от Сремска Митровица за участие в изложението на Международния фестивал на занаятите, Орешак 2019. Сближаването ни тръгна в желаната посока, създаване на граждански контакти.

И  последва предложение Троян да бъде представен в Митровица. Ами сега?! Финансовият ресурс от минимален членски внос по 5 лв. месечно на членовете на Комитет за побратимяване, останали верни на основната цел на сдружението – „контакти с други народи за опознаване, партньорство и приятелство”, отдавна е изчерпан. Признавам си, че с тайната  надежда за „кметско рамо” помолих кмета Донка Михайлова за среща с  делегацията от Сремска Митровица, гостуваща на Комитета за побратимяване за Празника на сливата. Въпреки плътната програма в деня за откриване на фестивала, отделено бе време и за нас. Предложението бе прието, но условно, защото Троян е пред избори…

ПОДГОТОВКАТА. В началото на м. ноември получихме потвърждение от г-жа Михайлова, че обещанието за превоз ще бъде изпълнено. Домакините от Сремска Митровица определиха дати 6 и 7 декември, групата можела да е до 40 човека. Да, но когато ходиш, прави сметка и че ще ти дойдат… Пари нема, действайте! Познато. Членовете на Комитета за побратимяване оценявахме отговорността, с която се задължаваме. Решението бе взето –  групата ни ще е от 30 човека и ще представим Троян с керамика, троянска сливова и фолклор.  Времето - отчайващо кратко за една желана добра подготовка. Въоръжихме се с воля, вяра и отръскан джоб. Закупихме необходимия брой  бутилки отлежала „Троянска сливова ракия“ и  потеглихме – седем от членовете  на Комитета с  керамиците Николай Йовков и Радина Таракчиева и част от Фолклорен ансамбъл „Траяна” – в 4:00 ч. на 6 декември към равна Войводина. С нас бе и зам.-кметът на община Троян Розалина Русенов и Мариана Николова от общинската администрация.
  
Сръбски поздрав с „Хубава си, моя горо“
НА ПЪТ КЪМ БЛИЗКИ  ПРИЯТЕЛИ. Организацията на пътуването предварително е уточнена. Главен комендант - Пламена Димитрова, с всички необходими документи за  граничните власти, с право да решава евентуални административни въпроси, да контактува с  шофьорите, да планира почивки и разрешава  проблеми. Автобусът от фирма „Нешев” е удобен, пътуването комфортно  и спокойно. Магистралата, по която се движим, е като в реклама – чиста, права, безкрайна… Наближаваме града с час по-рано от предвиденото. Димитър Калински поддържа телефонна връзка. Метри преди Митровица ни чакат две коли и ни предвождат до хотела. А там други посрещачи, някои познати, други съвсем нови. Миряна ме дарява с трите „въздушни” целувки, наложили се вече и у нас. „Какви са тези чуждици – казвам и аз. – Ние българите, когато обичаме някого, го прегръщаме. Затова се казва „братска преградка.  Всички се разсмиват, но по-късно наблюдавам, че вече си разменят прегръдки.  Настанени сме в два хотела. Почиваме, освежаваме се и следваме плана си.

Откриването на керамичната изложба
Сред посетителите на изложбата
Зам.-кметът Розалина Русенова и Веселина Попова на откриването
Радина поздравява домакините
Щандът на Николай Йовков
Щандът на Радина Таракчиева
ИЗЛОЖБАТА. Към 17:00 ч.  сме пред галерия „Лазар Возаревич”. Масивна стара сграда. Влизаме. Посрещат ни три много хубави, обширни, високи зали, преходни една към друга. Осветлението е насочено  професионално. Големи мозаични картини по стените придават царствен вид.  Около една маса елегантно се издигат красивите огледала на Саня Рибич. Срещу нея е щандът на керамика Заран Тръбич. По същия ред е масата за  Николай Йовков и неповторимите му  експонати. На отсрещната страна е масата за Радина Таракчиева. Колегите  помагат за подреждането. В един ъгъл на залата китарист и певица тихо репетират. Не помня името му, но е същият, който свиреше при подписването на договора за приятелство 2018 г. Той ме пресреща с „Хубава си, моя горо”. Поех и аз. Не след дълго залата се изпълни с посетители.  В ролята на „главнокомандващ” Миряна Маркович  ни строява пред всички – г-жа Русенова, мен, Радина и Николай Йовков. Водещата Ясна Арбанас информира за нашата група и програмата за представяне на Троян. Съвсем неочаквано ми дава думата. Ха така, не съм „пелтек”, но биваше да ме предупреди. Поемам дъх и се справям геройски. Аплодираха ме дълго. Изненада и за г-жа Русенова – да открие изложбата. И тя е на ниво. А Радина, засмяна и красива в националния си костюм, повдига емоцията в залата с топли думи. Леко предозираната официална част не задържа вниманието на посетителите. Те се трупат около масите на Николай Йовков и на Радина Таракчиева.

Неделко Терзич предава троянските награди
Неделко Терзич, поет, драматург, критик и организатор на Фестивала за детската поезия (м.май 2019 г.) се старае тържествено да предаде невръчените ни награди. Припомням, че ученици от клуб „Орфей” на Лина Борджиева бяха отличени, а Десислава Шамова спечели първа награда в своята възрастова група. Приех с удоволствие награда и за мен – Похвална грамота за принос,    малък плакет с образа на Сириус и Алманах от фестивала (ето, малко да се похваля и аз). Колеги от Комитета за побратимяване помагат на Николай и Радина. Прибираме се поизморени, но не пропускаме Никулден. Двамата именици са се подготвили с ракия, луканки, суджуци… А мераклии за почерпката се намират. В компанията ни се включват нови дами от домакините. Николаевците са ухажвани от всички, атмосферата приятелска, смях, емоции, до полунощ.

При помощник-градоначалника Богдан Кузмич
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ. 7 декември, събота. Предвидената по програма среща с кмета на града е от 10:00 ч. Чувствам известно притеснение у Миряна. Съобщава ми, че могат да дойдат в Общината и други освен Русенова и аз. Доволна съм, уважение. Сградата е масивна, тежка. Водят ни по каменна стълба към втория етаж. В голяма зала с лъскави маси и тежки столове ни посреща засмян господин (неприлично висок) и ни кани любезно. Следват ни и познатите вече активисти от Литературната общност – Ясна Арбанас, Небойша Драганович. „Богдан Кузмич е помощник на градоначалника”, представя високия господин Миряна Маркович и преминава към нас. Бързо я прекъсвам и разказвам за Комитета, за желанието ни да се сближаваме. Говоря бавно, бавно и го питам дали разбира.  Неговото „да, да, поням” стопля духа в хладната зала. Русенова говори за Троян, в сърцето на Балкана, за желанието ни да го приближим към Митровица, в сърцето на Срема, и да си говорим без посредници. И както му е редът, идва ред за подаръците. Красивата бъклица от Ташо Ташков зарадва помощник- градоначалника г-н Кузмич, а отлежалата троянска сливова прие с широка усмивка (явно вече беше я опитвал). За останалата част от троянската група до обяд е свободно време и разглеждане на града.

ПРЕЗЕНТАЦИЯТА. Сдружение „Литературна общност Сремска Митровица” е обединение на творци от международно ниво и местни любители от града. Миряна Маркович е романист, носител на редица европейски награди. Последният й роман „Шахматистът” е представян в Белград, във Виена, последно в Германия. Ясна Арбанас също е носител на международна награда – от Франция, поетът Лобожински скоро бе награден в Белград – детски писател, „Две пера на един дъх”, Неделко Терзич пък е превеждан на много езици по света.  

Презентацията на годишния Алманах на сдружението е от 17:30 часа. Винаги е много тържествено. Така е и сега, 2019 г. В съседната зала на керамичната ни изложба са подредени столове, пред тях голям роял. Настаняваме се на първия ред. Залата е изпълнена докрай. Зад рояла безшумно се подрежда смесен хор „Сербика”. Първите две песни са от български композитори. Великолепно изпълнение! Маркович представя сборника и колко чуждестранни поети са включени в него. Чувам „Иван Калчев, Троян” и сърцето ми ще изхвръкне. Какво да се прави, такава съм, казват „човек и стомна се не преправят”. Ставам да обявя, че подаряваме на Сдружението по четири стихосбирки от Лина Борджиева и Иван Калчев. Искам да кажа още нещо, но бурни аплодисменти ме заглушават. Вълнението ме стиска за гърлото, а предателска сълза се търкулва по бузата ми. След презентацията, всички преминават към изложбата. Стари приятели, нови познанства. А през това Пламена Димитрова с танцьорите в театъра е разрешила всички проблеми с озвучаване, гримьорни, сцена.

КОНЦЕРТЪТ. Участие в съвместен спектакъл пред местна публика си е неизвестност. Залата се пълни тихо, без познатата ни у нас гълчава. Домакините откриват с характерен мъжки танц. Откривам леки прилики с румънски мотиви, а след появата на девойките вече съм категорична – съвсем руско звучене. Изненада съм. Бях си въобразила, че сръбският фолклор е македонски, нищо вярно. Костюмите, все в пастелни цветове. Когато на сцената се втурна вихрената редица на троянци, грейнала във всички цветове на дъгата, искрен възторг завладя залата. Солистката Ани Ненова спечели сърцата на‎ зрителите. След всяка поява на танцьорите в нов костюм и нови ритми в залата отекваше, макар и тихо, едно невъздържано „Аааааа!”. Кулминацията е незабравима – изключително изпълнение на сръбска песен от Ани Ненова, аплодираща публика на крака, а аз вече не криех сълзите си – те бяха радостни.  На общата вечеря бяхме едно цяло – пяхме заедно и танцувахме заедно до късна нощ. 

Част от керамиката на Николай Йовков, показана в Сремска Митровица
ИЗПРАЩАНЕТО. Сутринта в неделя, пред хотела, изпращачите бяха почти колкото нашата група. Даваха ни още и още подаръци. Специално за танцьорите – чанта с малки закуски, за цялата група – сувенири. А ехото от Балкана се разнасяше над равното поле на Срема…

Веселина Попова

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |