Теодор Лука: Оптимизмът ми е безграничен

* „Сънят на Фрея“ е спектакълът, с който се гордея безкрайно много – той е това, което съм аз като артист, моето усещане, моята естетика, изчистен артистичен израз без никакво кокетство и комерсиалност“

ЧРД – Театрална школа „Нюанси“ на 3!

Теодор Лука

В края на м. февруари младият режисьор и наш съгражданин Теодор Лука, възпитаник на Южноуелския университет в Кардиф, Великобритания и основаната от него преди три години в Троян (м. юли 2016 г.) Театрална школа „Нюанси“ ще ни зарадват с цяла театрална седмица. Общо шест постановки: четири изцяло авторски на школата – „Не знам, не искам, не мога“ (22 февруари), „Цветове“ (20, 24 февруари), „Импровизатора“ (21, 24 февруари) и „Сънят на Фрея“ (20, 23 февруари); една е с автор големия български драматург Станислав Стратиев и също постановка на школата – „Мамут“ (21 февруари); и една е на гостуващата трупа „Експрес“ от Плевен, автор е Христо Бойчев – „Оркестър Титаник“ (22, 23 февруари). Представленията са в новата камерна зала на „Нюанси“ в сградата на Кооп „Постоянство“ (срещу Автогарата). Театралният празник е своеобразен подарък на троянската публика за третия рожден ден школата. За всичко това и не само разговаряхме с Теодор Лука, на „ти“, тъй като се познаваме отдавна.

– Рожден ден на една идея, на една кауза, на една школа? Какво празнуваме с този букет от спектакли в края на м. февруари?

– По най-обикновен начин казано, без да преувеличавам, новата ни зала я превърнахме в Учебен камерен театър – със сцена, завеси, сериозно озвучаване, модерно дигитално осветление със 7 прожектора, даващо много възможности. Доста е скромна откъм места – само 32, но си имаме всичко необходимо за камерен театър.

– Явно е, че не разчитате на печалба от билети?

– По принцип за пиесите, подготвени от възпитаниците на школата, за предстоящите шест спектакъла, а и занапред смятаме входът да е свободен. Като, разбира се, след края на представленията има възможност хората да дарят – по лев, два, пет, колкото желаят и ако желаят.

– Надявам се това да не е като в някои клиники, където уж лечението е заплатено по клиничната пътека, ама е задължително да се дари известна сума?!

– Не, не, по никакъв начин. Всичко зависи от желанието на хората, изобщо не става дума за пари.

– Добре, но как се оправяш финансово с школата, не е ли мисия невъзможна? Това е сериозен въпрос, макар да не е творчески, нали?

– Справяме се. Помагат ни и даренията – с тях плащаме сметките, а ако остане нещо, го влагаме в подобрения на залата.

"Нюанси" гостува със свой спектакъл в Горна Оряховица, 2018 г.

– Вие, екипът на „Нюанси“, работите и на други места?

– Аз работя основно в школата, отскоро и към читалището, където пак се занимавам с театър. Моника Георгиева, която е дясната ми ръка, работи в Арт клуба (галерия „Серяковата къща“). Но амбициите ни са основно в школата.

– Кажи ни нещо повече за „Нюанси“? Убеден съм, че не е лесно на такова частно културно начинание в малкия град?

– Караме вече трета година, развиваме се добре, дори много добре и се надявам да продължаваме със същата скорост.

– Скоро те мярнах в града и ми се стори, че в очите ти го нямаше оня ентусиазиран блясък отпреди три години, когато основаваше школата си и разговаряхме в офиса на вестника. Или бъркам?

– Няма такова нещо, блясъкът е същият, даже още по-ярък.

– И оптимистичен?

– Оптимизмът ми е безграничен, ще го нарека и налудничав.

– Значи малкият Троян, еснафският Троян, борещият се с прехода като цяла България Троян не те е отказал от тази театрална амбиция?

– О, напротив! Срещам много хора, които се радват, че това нещо съществува и ни подкрепят. Аз в никакъв случай нямам всичките заслуги нито за камерния театър, нито за самата школа, нито за някои други неща, които се случват, но нямам право все още да ги обявя, нито за театралните ми ангажименти в читалището.

– Другият проблем – в Троян, България, пък и навсякъде по света, е екипът, съмишлениците?

– Срещам много помощ и разбиране в лицето на съграждани, дори случайни хора които нямат пряка връзка с театъра и културата.

– Но аз по-скоро питам за екипа, за партньорите ти в реализацията на твоя театрален проект.

– Децата, с които работя, са най-важните, те са и вдъхновението ми. А с Моника се знаем още от университета в Кардиф. Трябва да спомена непременно и Ивайло Стефанов, който се самоопределя като „най-добрият актьор дограмаджия“; работи във фирма за дограма и играе главната роля в „Мамут“ – няма никакви облаги от театралните си занимания, но ми помага изключително всеотдайно, с всичко. Венцислав Вълков е друго име, която трябва да спомена – един страхотен младеж, готов да помага от хамалските неща до моралната подкрепа, той също участва в много от пиесите ни. Маруся Индрелийска е човек, когото не мога да не откроя. Много помага и Йова Петкова. Срещам подкрепа отвсякъде. Имаме и много публика, даже в излишък и проблемът е, че не можем да достигнем до всички, които желаят..

– Има ли такава опасност или такава тенденция – първоначалната идея леко да се е коригирала, трансформирала, преформила?

– Какво имаш предвид? Да се е комерсиализирала?

– Ами, да е станала по-ниска, не толкова романтична, не толкова амбициозна?

– Проблемът е в обратното, че става все по-амбициозна. Не може да става и дума за по-малка амбиция, при положение че имаме три премиери в новата програма, два стари спектакъла и гост, който съвсем не е случаен, една самодейна трупа, която, смело мога да го заявя, играе на нивото на професионалистите, че и по-добре от някои. Чак притеснителна е голямата ни амбиция, защото понякога чисто физическите параметри – сили и време, не ни позволяват да направим всичко. Имаме проекти за следващите няколко години.

– Колко постановки направихте за тези три години?

– С актуалните сега стават общо пет, всичките под моя режисура. И са изцяло авторски с изключение на „Мамут“. Това е запазена марка на „Нюанси“ – акцентът е върху авторските спектакли.

– Разкажи ни малко повече за предстоящата театрална седмица в края на месеца, 20-24 февруари.

– Ще започнем с „Не знам, не искам, не мога“ – той е първият спектакъл на школата и сега със същия екип го връщаме на сцената. Което е показателно – че проектът е устойчив във времето и че самите хора, участници и публика, имат потребност от този проект. Само един актьор от първоначалния екип го няма, защото учи театър в друг град и много се гордеем с него. Другият спектакъл е „Мамут“, също стар спектакъл, ние не искахме да го връщаме, защото трябваше да го преформим за камерна сцена, но интересът надделя. Гостуващият ни спектакъл е „Оркестър Титаник“ – постановка на театрална формация „Експрес“ при НЧ „Изгрев - 1959 г.“ (Плевен); наши приятели и големи майстори, а авторът Христо Бойчев е от емблематичните ни съвременни драматурзи.

Но най важни са премиерите. „Цветове“ е премиера на втората група възпитаници на школата – участват седем момичета, които са на възраст между 9 и 12 години, малки, но много готини, много усмихнати и ще представят един много оптимистичен спектакъл, подходящ и за деца, и за възрастни. „Импровизатора“ е един спектакъл, който, да не казвам големи думи, но рядко може да се види – 100% импровизация. И всяко представление е коренно различно от предходните, формулата е – всеки път в началото се задава произволна тема от публиката, от случайни хора и по нея се импровизира. Гафовете са неизбежни, но шоуто винаги става и това е целта. „Сънят на Фрея“ е спектакълът, с който се гордея безкрайно много – той е това, което съм аз като артист, моето усещане, моята естетика, изчистен артистичен израз без никакво кокетство и комерсиалност. Показва се един сериозен проблем, за който хората избягват да говорят, едно табу – психическите заболявания, но и други неща около тях. Много кратък, но и много сериозен спектакъл.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Нова театрална школа отваря врати в Троян (2016 г.)
• Театрална школа „Нюанси“ - 2017/18 
• "Мамут" на Стратиев на троянска сцена

Tweet