Творчески вълнения в България, царството на художествената самодейност

* „За появата на тази висяща пластична „красота” са похарчени 5000 лв. общински пари… Любопитен съм какви идейни проекти са представили ДТХ, че общинската администрация да реши и похарчи тези пари точно за този проект?“
 

Предизвикано

Иван Хаджийски

Авторът Иван Хаджийски (р. 1961 г.) е наш съгражданин, в момента живее в столицата. Известен художник, завършил е софийската Художествена гимназия и Националната художествена академия, специалност живопис в класа на проф. Светлин Русев. Член на СБХ от 1992 г. Автор е на герба на град Троян. Живописец, но в последните години се занимава и с иконопис – негово дело са стенописите в църквата в с. Чифлик и параклиса в мах. Мачковци (с. Велчево). Човек с остро социално чувство и ангажираност. 

Т21

ХУДОЖЕСТВЕНАТА самодейност е дейност, която обединява хора с различни професии и интереси, но всички водени от любов към изкуството. Хора, които имат някаква дарба и потребност да я развиват и единственото място за тях е читалището. Няма лошо учител по литература да рисува с маслени боички, майстор зидар да мачка глината, пенсиониран стругар да рецитира монолога на Хамлет или бивша сервитьорка да реди стихчета. Даже е похвално и доста симпатично, защото тези хора са свързани с една любов – любовта към изкуството. Приемам с умиление тяхната авторова категоричност на хора, достигнали своето ниво на некомкпетентност, тяхното чувство за уникалност и неповторимост, защото това вероятно осмисля сивото им ежедневие, тушира егото им или радва близките им хора. В повечето случаи те са популярни и обичани, защото това, което правят, е лесно разбираемо и поради това са приемани от местната общност за творци, даже за успели творци.

От небето над площада в Троян провиснаха три продукта

ВСИЧКИ ХОРА имат вродени способности, които с известно усъвършенствуване могат да бъдат развити до полезни за тях и за обществото качества. Вследствие на тези фактори те стават добри инженери, готвачи, зидари, търговци и т. н. Има и такива, които никога не откриват своето призвание. Ето защо не всички могат да разбират и да създават изкуство. Повечето от нас са пасивни консуматори на произведения на изкуството, независимо дали го осъзнават или желаят. Така както футболните запалянковци се наслаждават на уменията на играчите, но без самите да владеят достатъчно добре тази игра, нито пък да могат да я оценяват с критериите на истинските специалисти.

НА 14 СЕПТЕМВРИ 2018 Г. от небето над площада в Троян провиснаха три продукта, „сливова изненада” на Община Троян и Дружеството на троянските художници с конкретни автори: колегите Петров, Ламбов, Янев. И тримата  дипломирани художници и явно имащи претенции това, което виси, да е някакъв вид високо ниво на модерно изкуство. Ще цитирам Илиян Лалев един от най-добрите и успешни съвременни художници концептуалисти: „При появата на демокрацията (добре планирана като ерзац), първо навлязоха китайски и турски боклуци (ментета) и години след това ги изместиха оригиналите. Но все пак ги изместиха. Същото беше и при хората. Веднага се появиха активисти на ДКМС, ДС, редови ченгета и мишкари, стожери на демокрацията, които изместиха автентичните, макар и малко останали опозиционери, страдали за това. Нещо като пяната, която се отделя при месните варива, и която трябва да се отстрани. Защото е горчива и вредна. За нещастие обаче, смяната при хората не се получи както при продуктите. Автентичните измряха или бяха маргинализирани, а ерзацът се възпроизведе. Просто животът е много кратък, а сега се радваме на нова популация, добре позициониран, вече „автентичен ерзац“. Май му викат мейнстрийм.”

НЕПРИЕМЛИВОТО в случая е, че тези хора представят авангард типично по български тертип (неконвенционални форми без идеология за разлика от истинските авангардисти). Появата на такива продукти като въпросните „висящи скулптури” е възможна, защото съвременното изкуство изживява дълбока криза на ценностите и критериите. Следите от тази разрушителна деградация могат да бъдат открити във всяка художествена галерия, театрален салон, музикална сцена, изобщо във всеки културен институт или форум, представящ произведения на съвременни автори. Свидетели сме на безформени, лишени от идея и съдържание продукти, които са осакатени от отсъствието на дух.

БЕЗСПОРЕН ФАКТ е, че броят на хората, които притежават необходимите качества и опит да оценят по достойнство едно художествено произведение, е ограничен. Още по-малко пък са творческите личности, способни да създадат истинско творение на изкуството. Това неминуемо предизвиква вакуум, поради невъзможността търсенето на художествени произведения да бъде задоволено с качествена продукция. Празнината бива запълнена от изделия със съмнително качество като тези, които поради липсата на подходящ критериен арсенал у възлоожителите, лесно биват пласирани. Ниският оценъчен инструментариум на поръчителите позволява да им се предлагат продукти, които представляват откровена халтура, но с етикет „изкуство”. Ефектът е като при далтонист, оценяващ багрите на някое цвете. Тази духовна стагнация може да се оприличи на ситуацията от приказката, в която измамници пробутват на наивния монарх дрехи, направени от ... нищо, под предлог, че само глупците не могат да видят изяществото на уж ушитите от тях одежди. Измамата има успех, тъй като никой не смеел да изкаже открито, че в действителност не вижда никакви дрехи от страх да не бъде уличен в глупост. По същия начин пред страха да не бъдем обявени за културни инвалиди с ампутирани естетически възприятия ние предпочитаме да мълчим и да продължаваме да търпим подобни ерзаци, които ни се предлагат като проява на модерна художествена мисъл и творчество.

Бела

И нейната висяща скулптурна пластика

Цъфналите троянски чадъри

ЧРЕЗ ТАЗИ СИСТЕМА от порочни взаимоотношения възложител/творец се налага ново разбиране, нова концепция за изкуството. Подмяната се извършва пред нашите очи в реално време. Изкуството е принизено до най-обикновен обект на търговски сделки и то реагира със забележителна адаптивност, превръщайки се в проста стока. Затова цъфналите по двете големи площадни дървета зелени, лилави и бели чадъри имат по-силно модерно звучене и са по-концептуални от висящата от телено въже пластична бутафория. Затова висящата скуптурна пластика, създадена преди повече от година от моята внучка Бела, в съавторство с баща й, е с едни гърди напред пред „висящите скулптури” на колегите Петров, Ламбов, Янев. Тя е с далеч по-големи творчески и визуално-естетически достойнства, защото е искрено и некомерсиално отражение на душевните и естетически търсения на Бела към момента на създаването на пластиката й.

АКО КОЛЕГИТЕ бяха извадили пари от своите джобове за разходите по появата на висящите неща, за мен щяха да са важни и интересът ми щеше да е насочен само към  качествата на работата им: технически, естетическии и смислово като концепция! Но за появата на тази висяща пластична „красота” са похарчени 5000 лв. общински пари – 3500 лв. пари от нашите данъци и 1500 лв. от Дружеството на троянските художници (ДТХ). На ДТХ съм член и не помня да ми е искано съгласието за такова харчене.

ОТ ТЕЗИ ФАКТИ логически се появяват редица въпроси. Тези пари по спечелен проект ли са или се дават по лична симпатия и на калпак? Любопитен съм какви идейни проекти са представили ДТХ, че общинската администрация да реши и похарчи тези пари точно за този проект? Каква е професионалната подготвеност на общинските служители, че това предложение на ДТХ да завладее умовете и сърцата им, за да кажат „Да” на харченето? Председателят на ДТХ Цецо Донковски  и Управителният съвет (дано членовите му са уведомени) на какво основание са решили да харчат дружествени пари? Защо не е предложено в дружеството първо членовете да направят творчески предложения и ако няма качествени идеи, тогава да се търят външни кандидати за усвояването на тези пари? Как са подбрани авторите изпълнители – заради високите им професионални качества или заради високата им банкетна култура? Общината ще изиска ли подробен отчет за какво са похарчени парите на данъкоплатците? Председателят ще даде ли подробен отчет пред Общото събрание как са похарчени общинските и дружествени пари и на какви хонорари са се зарадвали талантливите пластици (от които само колегата Петров е член на ДТХ)?

ЧЕСТИТИ и весели празници, съграждани и колеги! Да посрещнем достойно празненствата по случай 150-годишнината на Троян като град!

Иван Хаджийски

Начало 

Още по темата:

• Срещнаха се, но не се познаха 
• За часовниците, дарителството и отговорностите
• Съвместна изложба на Иван Хаджийски и Стела Василева 
• Иван Хаджийски: В храма искам да се чувствам спокоен и озарен

Tweet