Тъжната приказка за обущаря

ИЛИ ИСТОРИЯТА НА ОБУВНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ „НИКОЛА ЦОНКОВСКИ” В ТРОЯН

* „В центъра на София 12 обувни магазина поглъщаха моите производства, но след две години разширих производството и доставях също в Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Търново, Габрово – 60 града, и снабдявах 103 обувни магазина с троянски обувки“

Елеонора Авджиева

 Уроците на историята

Историята за създаването и насилственото съсипване на най-доброто предприятие за дамски обувки в България преди 1944 г. – фабриката на троянеца Никола Цонковски, ни разказва директорката на Музея на занаятите (МНХЗПИ) Елеонора Авджиева. Тъжна история, която си заслужава да се чуе. Изследването бе представено преди броени дни на конференцията „Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, организирана от Националния политехнически музей – София (1-2 юни 2017 г.). И ни бе предоставено за публикуване в Т21 от авторката г-жа Авджиева.

МАЛКО ИЗВЕСТЕН ФАКТ е, че през 30-те години на 20. век в Троян функционира фабрика за модерни обувки – обувното предприятие „Никола Цонковски”.

Никола Цонковски във Виена, Майндлих, 1925 г.

СОБСТВЕНИКЪТ й Никола Цонковски има трудна съдба и амбиция да успее в живота. Роден през месец ноември 1902 г., съвсем невръстен Никола Цонковски остава сирак. Баща му е убит в Балканската война и той заедно с майка си трябва да се грижи за шест деца. Завършва основното си образование с отличен успех и се записва в гимназията. Скоро след това трябва да я напусне, защото не може да плати годишната такса. Единствената надежда остава да кандидатства за подпомагане – държавата дава стипендии на сираците от войната за учене в професионални училища. През 1918 г. заминава за София и постъпва в Държавното занаятчийско училище. Със стипендии от този фонд го завършва. Добри учители го насърчават да направи постъпки пред Търговско-индустриалната камара в Русе за стипендия за следване в Австрия. През 1923 г. заминава да учи във Виена.

„МЕЖДУ съкурсистите ми във Виена имаше един, който беше син на обувен фабрикант. Веднъж ми предложи да постъпя на работа като помощник-моделиер към двама други възрастни и опитни моделиери в тяхната фабрика на Кайзерщрасе 46-48. Приех със задоволство това предложение по две много важни причини: първо, ще получавам толкова необходимите ми средства и второ – един добър стаж, защото тази фабрика беше съсредоточена в галантерийно, най-фино производство, какъвто стаж също ми беше необходим. Така предиобедното ми време беше добре уплътнено и още по-добре заплатено. Грижите ми намаляха и животът ми започна да става все по-лесен.” 

СПОМЕНИТЕ на младия Цонковски от вълнуващия европейски град са дълготрайни:

„ВЪВ ВИЕНА имаше българско академическо дружество, което веднъж в годината, обикновено през новогодишните празници, провеждаше своята традиционна вечеринка – „Българска академическа вечер”, на която всеки българин можеше да покани и доведе свои немски гости. След словата започваше представлението с музика и народни танци, които се изпълняваха с толкова ритмичност, че гостите бурно акламираха играчите…

Парите, които получавах от фабриката на братя „Лисиански”, бяха толкова необходими и допринесоха в късо време да мога да оправя паричните си проблеми и с по-голямо спокойствие и сигурност да гледам напред в бъдещето.

Корицата на модния журнал, издаван от Цонковски в София

Успехът ми, изразен в диплома от Виенската модна академия и изкарания стаж в една първостепенна по рода си фабрика, повишиха смелостта ми да се кандидатирам за художник-моделиер във френски журнал, който се издаваше във Виена наред с други модни журнали от фирмата „Бахвитц”. Всичко това се случваше в палата на изящните изкуства. Влязох в него и останах учуден от изящния и внушителен вид на неговото вътрешно, стопроцентово съответствие с названието му. На 2-рия етаж се помещаваше отдела за обувния журнал. Явих се, но не дочаках директора, който беше извън града за дълго време. Реших да се прибера в България. Така напуснах Виена. В нея оставих голяма част младежки жар и напор за преодоляване на пречки и трудности и жажда за събиране на повече знания. От нея донесох повече знания. Тях бях дошъл на търся и събирам. Донесох ги събрани и внедрени в увеличения ми багаж – в натежалите куфари с каталози, чертежи, рисунки, планове – целта и смисъла на моето отиване в този град.”

С ДИПЛОМА от Виенската модна академия се завръща в София и ръководи обущарски теоретически курс към Министерството на търговията и промишлеността. На всеки три месеца издава обущарски моден журнал. Усъвършенстването на квалификацията му продължава в обувните фабрики „Сентис” в Букурещ и „Франц Шмид” в Кремс, Австрия. През 1931 г. започва работа в Щутгард, Германия, като съветник-моделиер в „Хауайзен и ко” – дъщерна фирма на „Саламандър”.

Собственикът Фриц Кайл и неговите ръководители на отдели, вторият отляво е Никола Цонковски, Дрезден, 1932-1934 г.

ПРЕЗ 1932 Г. заема моделиерска длъжност в обувна фабрика „Фриц Кайл” в Дрезден. Издава и „Курс по модерно обущарство” в 10 писмени лекции. След като научава тъжната вест за смъртта на по-малкия си брат през същата година, започва да обмисля възможността за връщане в Троян и създаване на предприятие. Въпреки че са му известни 15 неуспешни опита след 1915 г. за подобно предприемачество, не се отказва от намерението си. Проучва, изследва, подрежда и записва технология след технология, докато му се изяснява целият процес на производство. Семейството живее скромно и всички спестени пари влага в спестовна каса и после ги превежда в Съюза на популярните банки в София.

СЛЕД ТОВА решение Никола Цонковски започва да търси и купува една след друга машини, малко употребявани, но много по-евтини. Преглед и одобрение им прави механикът от фабриката, в която работи. Където има нужда, заменя части, прави ремонт и закрепва електромотори. За да ги изнесе, се изисква потвърждение от вещо лице, че машините не представляват комплектно оборудване за цяла фабрика. Това потвърждава с подписа си Фриц Кайл, собственик на обущарска фирма.

СЛЕД КАТО писмено уведомява, че ще напусне службата във фирмата в Дрезден, е повикан от собственика г-н Кайл и юриста с предложение: „Г-н Цонковски, защо искате да ни напуснете? Ние сме една голяма фабрика и можем да ви задоволим всестранно. Отидете в родината си, стойте там един месец и проучете добре дали има условия за създаване на такова предприятие, или не. Ако има – останете. Ако ли не – върнете се при нас. Пътя до България, престой един месец и връщането Ви плащаме”.

ГОДИНАТА Е 1934. Заедно с жена си Йозефина и с осем куфара отпътува за България, пристига на пристанището в Сомовит. Процедурата по обезмитяването е от такова естество, че Цонковски съжалява, че се е върнал. В Троян се установява в две стаи под наем. Машините нанася в 2 дюкянски помещения. След дълго търсене на подходящо място намира и купува една нива. Намира майстори, набавя материали и започва изграждане на едно хале, към което и две стаи за живеене. В срок от 2 месеца и половина (6 август - 20 октомври) първоначалният строеж е готов.

СЪЗДАДЕНИТЕ на митницата в Сомовит затруднения налагат да пътува 4 пъти до Троян и един до София за различни документи, изисквани от митничарите и да заплати 95 хил. лв. мита и магазинаж. Още докато се строи фабриката, се чуват подвиквания: „Ух, тук ще се прави капиталистическо предприятие”. Учудването е голямо, защото Цонковски е познат като бедно сираче от троянската прогимназия, което ходи със скъсани обувки и износени дрехи на училище и после напуска Троян.

Мъжка половинка, модел "Фантастичен Молиер"

Висока мъжка обувка за туризъм, лов и езда

ПРЕЗ ЗИМАТА в студа се завършва остъкляването на железните прозорци, както и докарването на ток до сградата и свързването на електрическите инсталации. Никола Цонковски сам подрежда машините за работа. През пролетта на 1935 г. започва изпробването им и изработването на опитни образци, предшестващи производството. Подрежда моделите от различни видове и кани гражданите на малката изложба. Гласно или полугласно чува: „Хм. С няколко кожи фабрика ще прави! Кой ще носи такива смешни обувки?“. Коментарите са от жени на обущари, изпратени на разузнаване. Ефектът от изложбата е съвсем незначителен. Сериозната работа е немислима. Явяват се сериозни препятствия, които трябва да се преодолеят.

„ПО ЕДНО ВРЕМЕ дойде една артистка от Народния театър в София. Тя разгледа образците и си поръча един чифт обувки от модела, който й хареса, с желание поръчката й да бъде изпратена в София. След изпълнението дойде втора поръчка от нея, после трета, четвърта, наредиха се към 30 (…) Започнах да търся работници, предимно не обущари, и да ги обучавам. Обущарите по-трудно се обучаваха, защото трябваше да отвикнат от традициите на ръчното производство, което им пречеше да усвояват фабричното.

Дамски обувки на Никола Цонковски

Артистката Лолова от София ми беше правила реклама и възбудила интерес. Получих предложение от търговец, който искаше представителство за столицата. След размяна на писма, той дойде до Троян за уговаряне на условията, взе показни мостри, сключихме договор и си замина. След това от София дойде телеграфно първата поръчка за 2 хиляди чифта. Въпросът с оборотния капитал не беше напълно разрешен. След изтеглянето на спестяванията ми от Съюза на популярните банки в София аз изтеглих и тези от Пощенската спестовна каса в Кремс и Виена. Жена ми също имаше спестявания, които заедно с моите бяха погълнати от всестранните нужди на предприятието.

В центъра на София 12 обувни магазина поглъщаха моите производства, но след две години разширих производството и доставях също в Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Търново, Габрово – 60 града, и снабдявах 103 обувни магазина с троянски обувки. След строежа през 1934 г. се наложи разширителен строеж през 1937-1938 г. После през 1940-1941 г. А за излизането ни от жилищното притеснение през 1942-1944 си построих хубава къща, в която влязохме през юни.”

(Следва)

Елеонора Авджиева

Бел. авт. Цитатите са от „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Учението. Автобиография“ и „Лесно ли се става фабрикант“, личен архив на Никола Цонковски, архив МНХЗПИ.

Начало

Още от същия автор:

• Елеонора Авджиева: Музеите не са онези консервативни институции
• Хижа "Амбарица" – едно голямо троянско дело 
• Троянска снимка в европейска изложба в Пиза
• Разказ за паметника мъченик
• Приказки за онемелите къщи
• Тъжната приказка за обущаря (2)

Tweet