Тъжната приказка за обущаря (2)

ИЛИ ИСТОРИЯТА НА ОБУВНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ „НИКОЛА ЦОНКОВСКИ” В ТРОЯН
* „В Русия не съм ходил, следователно от там нищо не съм донесъл. Бил съм в Германия и от нея всичко съм усвоил – машини, знания, организационен похват и тактика“ * Тази история, подобна на много други в България, можем да поставим в графата 
„престъпление без наказание“

Елеонора Авджиева
 Уроците на историята
Историята за създаването и насилственото съсипване на най-доброто предприятие за дамски обувки в България преди 1944 г. – фабриката на троянеца Никола Цонковски, ни разказва директорката на Музея на занаятите (МНХЗПИ) Елеонора Авджиева. Тъжна история, която си заслужава да се чуе. Изследването бе представено преди броени дни на конференцията „Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, организирана от Националния политехнически музей – София (1-2 юни 2017 г.). И ни бе предоставено за публикуване в Т21 от авторката г-жа Авджиева.

ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. Никола Цонковски е мобилизиран в Горна Джумая. Семейството и предприятието вече са в опасност. Съпругата му Йозефина е третирана като чужденка от немски произход. Започва изнасянето на машините. На 24 декември 1947 г. нахлуват представители на полицията. „Горе ръцете! Дай ключовете! От тук ще излезеш само с лична карта и купона за хляб.“ Започва обиск. „Подпиши сега, че отстъпваш фабриката! Това става в цялата страна. Национализация на индустрията!“

Никола Цонковски във Виена, 1925 г.
КОГАТО Йозефина се заключва в една стая, се иска нареждане от полицията. „Разбийте вратата!“, казва началникът Иван Йотешки. Идват униформени милиционери с шмайзери и започва щателен обиск от мазето до тавана. Всяко чекмедже се отваря и най-щателно претърсва и опипва. На обиска присъства и Ангел Ангелов, счетоводителят на новата обущарска кооперация „Катюша”, която е създадена с ограбените от фабриката на Цонковски материали, докато собственикът е мобилизиран през 1944 г. С писмо на началника на данъчното Ангелов е назначен за главен счетоводител на експроприираната фабрика.

ЗАПОЧВАТ описите на фабрично имущество. „Всеки ден описи, от сутрин до вечер, цяла седмица. Всяка сутрин Трифон най-нахално звънеше и викаше: „Хайде, ставай! Излизай, по-скоро да свършим с тебе!“ Това „свършване” ме тревожеше и държеше в напрежение и неведение. Когато на шестия ден (събота) по обед описите привършиха, казах на Ангел: „Ангеле, сега предадох всичко, но искам да си взема дипломите, окачени в канцеларията, и чертежните пособия, които са мои лични вещи. Те на вас не ви трябват, а моята бъдеща съдба не се знае.” Ангел уведомява Цонковски, че ще остане технически ръководител. А ако откаже, ще му вземат и къщата и ще разделят семейството – жената на една страна, децата на друга и ще бъде по-лошо.

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ години от съществуването на собственото му предприятие Никола Цонковски си спомня: „Предприятието под мое ръководство вървеше добре. Всеки 10 дни от обединението в София се изпращаше формуляр за регистриране на брака. Аз го попълвах и изпращах (0,001 % или 1 бр. на 1000). Не след дълго в София се увериха, че обувната фабрика в Троян е водещо предприятие. Годината приключихме с много добри резултати“. Още след първите месеци след експроприацията довеждат един човек на име Цочо Кметски като изпратен от партията за помощник-технически ръководител. Същият обаче е без образование и Цонковски трябвало да го обучава. Бил потресен от начина му на мислене. По същото време започват и атаките за отнемане на жилището му.

„ДВЕ ГОДИНИ и половина след отнемането на фабриката ми счетоха, че вече не съм им нужен, и ме уволниха. За мене нямаше в Троян работа. През месец ноември изхвърлиха семейството ми на улицата. Сестра ми ни прие в своята къща, където живяхме 7 години. Веднага след моето изгонване фабриката започна да дава брак десетки хиляди чифта и една година след това е обявена ликвидацията (месец май 1951 г.) от комисията за държавен контрол. Така умните ръководители, които не бяха ходили на училище повече от  3-4 години, „кадърно” разрушиха създаденото от мене с години труд и лишения.”

В КРАЯ НА МАРТ 1950 Г. в предприятието идва инструктор от Обединението (в София), който се оказва бивш занаятчия обущар. След няколкодневен оглед на фабриката на последвалото заседание отправя критики към Цонковски: „Ти си подвел другарите тук да правите предприятие в Троян, за което ще отговаряш. Машините трябва да се разместят! В Съветският съюз е въведена „пазалная” система, където машините на шевния отдел и другите машини са заедно събрани – в едно помещение в кръг! И още какво ли не говори този неук в механическото производство ръчен обущар”.

ПОСЛЕДВА отговорът на Цонковски: „В Русия не съм ходил, следователно от там нищо не съм донесъл. Бил съм в Германия и от нея всичко съм усвоил – машини, знания, организационен похват и тактика. Там обувните фабрики така се строят и подреждат. На най-долния етаж се подреждат отделите с тежките машини, на втория теглячните машини и тези за долната част на обувката. На третия етаж са кроячното и шевното отделение, а на четвъртия – готовата продукция, която опакована по улей се хлъзга надолу в товарния камион. И гордостта, че всичко е донесено от Германия”.

Фабриката на Никола Цонковски в Троян, 1937 г.
ПРЕЗ 1950 Г., със заповед на директора на Държавно индустриално обединение на кожарската и каучуковата индустрия, Никола Иванов Цонковски е освободен поради несправяне с работата. Тогава той е на 47 години, с две невръстни деца – на 10 години и на 4 месеца. След една година създаденото от него обувно предприятие окончателно загива. „Тази година погълна всички активи на предприятието, кредита, реномето му и самото него. Бях принуден да се снабдявам с купони от цигани, срещу стари дрехи, но и те се привършваха, а за нови не можеше да се мисли. Кварталната разпределителка на нарядите, които бяха съвсем малки и се даваха само на наши хора, беше казала: „Цонковска да свали пердетата от къщата си и да направи от тях долно облекло!“. А те бяха изгорели вече от слънцето. Имах запазена глава от шевна машина, която комплектовах и в остъклен цветарник в жилището си малко по-късно започнах да изработвам каишки за часовници и плетени колани от отпадъчни кожени материали.“

ТАЗИ ИСТОРИЯ, подобна на много други в България, можем да поставим в графата „престъпление без наказание“. Освен физическото унищожаване на дългогодишния му труд, Никола Цонковски е подложен на съзнателен психически тормоз: „След моето отстраняване във фабричния двор Минко Мачковски беше сковал кочини, в които се отглеждаха 3-4 свине, едно за използване на отпадъците от  кухнята и стола – и друго, той получаваше с това психическа хармония и пласмент на душевните си настроения. И колко кучета беше завъдил! Не че имаше някаква нужда от такива животни, защото пазачите шетаха из двора денем и нощем, но той целеше чрез тях да  увеличи тормоза си над мене и моето семейство”.

РАЗПРОСТРАНЯВАНА от уста на уста и частично публикувана на страниците на местен вестник, тази история не можеше да не предизвика музейния интерес. През 2016 г. се свързахме с наследниците на Никола Цонковски – двете дъщери и внука. Използвахме тяхната благоразположеност и успяхме да заснемем всичко, останало като наследство от злощастния троянски фабрикант. Създадохме досие в музейния архив и си обещахме, че ще разказваме тази история – като възмездие за опропастения живот на фамилия Цонковски.

(Край)
Елеонора Авджиева 

Бел. авт. Цитатите са от „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Учението. Автобиография“ и „Лесно ли се става фабрикант“, личен архив на Никола Цонковски, архив МНХЗПИ

Още от същия автор:

7 коментара:

Анонимен каза...

Я сега някой да провери КОИ са наследниците на изброените герои унищожили фабриката и семейството на Цонловски.Вдички до един са комунистически изроди и трябва да се знаят имената и лицата им!!!

Анонимен каза...

И сега тези идиоти-комунисти ни управляват и даже се правят на почтени и загрижени за България!

Анонимен каза...

Поне се опитват да направят нещо, а не като ГЕРБ - само празни приказки и измислени статистики.
Ама е трудно да направиш нещо, след като повечето лумпени избраха да гласуват за оная тиква, дето само ходи да се снима как реже лентички.
И? Чувствате ли се да живеете добре? Успява ли 3-членно семейство всеки месец да отделя минимум по 400лв???
Може ли 90% от населението на общината да си позволи повече от 7 дни почивка на море. Ама ПОЧИВКА, т.е да отидеш например на ол инклузив, а не да помъкнеш бурканите и да отседнеш в мизерна палатка.
Защото преди години ние сме си правили почивки по 10 или 14 дни на море.
Е, сега с ГРОБ трудно успяваме да си го позволим.

Анонимен каза...

ГЕРБ срещу тях да тичат, няма да успеят да направи толкова ЗЛИНИ на предприемчивите, природно интелигентните и трудолюбиви хора!!! ГЕРБ!!!??? Избираме ги само по причина-да не гласуваме за по-голямото зло!!!
3-ти, идея си нямате от размера на кражбите след 80-та година. Кражби като за последно и разруха 89-та година, като резултат!!!

Анонимен каза...

Извинявай, но до преди 15-20г се живееше сравнително добре.
Сега кой ще връща няколкото милиарда заеми???????????
И какво има постигнато от тези заеми?
Нищо. Лапачка за няколко човека, които загробиха народа за години напред.

Анонимен каза...

Къде се е намирала фабриката? Останало ли е нещо от нея до наши дни?

Анонимен каза...

Сегашното поделение е мястото на обувната фабрика. А къщата, на семейството на господин Цонковски е от страната на реката, в долния край като се отива към центъра.
Семейството, изгонено от собствения имот, живя, а и неговите наследници в края на града, по пътя за Попишка/в близост до теления мост/, който води до Лъгът. Скромни и трудолюбиви хора. Възрастното семейство живя до последно заедно и в уважение-към хората и хората към тях. Културни, трудолюбиви, скромни, възпитани, в подредена и чиста къща, в подреден с вкус двор. Никога от тези хора не съм чула да говорят с неприязън, омраза, или каквото и да е друго от троянския манталитет. Просто са излезли от тази ситуация като "ГОСПОДА", а не като ЦЪРВУЛИ, които ние троянци носим и до сега! Цървули, които не са от марката "Саламандър".
С тези действия са ни върнали хиляди години назад, направили са всичко частно- ДЪРЖАВНО, а държавното, както казваха преди, е ничие. Така и постъпихме с него, като ничие, и...стигнахме до тук!
История, която трябва да се знае, а и колко още такива истории! Хубаво начинание! Продължете с тази, а и не само, история!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |