Забравеният Любомир Бобевски

* Големият литературен изследовател проф. Михаил Арнаудов го нарича „Ботев на 20-ти век“ * След 1944 г. авторът на „Балканци“ е преследван и малтретиран като творец

Личности

инж. Ради Николов

Инж. Ради Николов е родом от Тетевен, но над 50 години живее в Троян. Сродник е на Любомир хаджи Николов Бобевски, по чието стихотворение „Балканци“ е създаден маршът на славния 34-ти пехотен Троянски полк. Миналата седмица – във връзка с 100-годишнината от Дойранската епопея, която отбелязахме тържествено в края на април (историческата победа на българското оръжие на височините край Дойран през Първата световна война със значимото участие на Троянския полк, април-май 1917 г.) – инж. Николов изнесе лекция за Любомир Бобевски. Един незаслужено забравен български творец и патриот. Т21

ПРЕЗ м. април 2017 г. се навършиха 100 години от битката при Дойран. Повод да се занимая с тази тема е стихотворението на поета Любомир хаджи Николов Бобевски „Балканци“, което впоследствие става марш на 34-ти пехотен Троянски полк, написва го камелмайсторът на полка Камен Луков. Когато преди двайсетина години научих, че текстът е написан от Любомир Бобевски - първи братовчед на моя дядо, преживях невероятна емоция. И гордост.

Любомир хаджи Николов Бобевски

ЛЮБОМИР ХАДЖИ НИКОЛОВ БОБЕВСКИ е роден на 9 ноември 1878 г. в Тетевен, в богатата фамилия на опълченеца Никола Бобевски (който е делегат при подписването на Санстефанския мирен договор, общински съветник в София непосредствено след Освобождението и спомоществовател на Тетевенското читалище). Учи в историко-филологическия факултет на Софийския университет и още като студент 19-20-годишен започва да пише стихове, сътрудничи на различни вестници и списания.

ПО ВРЕМЕ на Балканската и Първата световна война Любомир Бобевски е мобилизиран като военен кореспондент. Бил е и на трите фронта – Южния (при Дойран), Западния (завоя на Черна) и Северния (в Добруджа). На Дойран е въодушевен от подвига на троянци и на коляно, в движение, написва стихотворението „Балканци“, музиката създава маестро Камен Луков. Любомир Бобевски е автор на текстовете на над 90 военни песни, сред тях са „Съюзници разбойници“, маршовете на Преславския, Бдинския и други полкове, маршът на българските летци... Има няколко романа, сборници с разкази, поеми, стихосбирки, негово е либретото на операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов.

НО НАТРУПАЛИЯТ популярност поет има тежка съдба. След войната, през 1919 г., е осъден и вкаран в затвора за активното си участие в ДООД – Добруджанска организация за освобождението на Добруджа и като близък на семейството на цар Фердинанд. По-късно признателните потомци му вдигат паметници – в Добрич и Каварна. През 1926 г. участва със стихотворението си „Една българка“ в литературен конкурс в Ню Йорк (САЩ) и печели награда. Големият литературен изследовател проф. Михаил Арнаудов го нарича „Ботев на 20-ти век“.

СЛЕД 9 септември 1944 г. на Любомир Бобевски е предложено да напише ода за Георги Димитров – „вожда и учителя на българския народ“, както го титулуват новите комунистически властници. Бобевски отказва, заради което е преследван и малтретиран като творец, заличат името му от литературните сборници, отнета му е всяка възможност за литературна изява. Сведенията за него от този период са много оскъдни. Умира през 1960 г. и лично тогавашният патриарх Кирил организира погребението му. 

Инж. Ради Николов

***

Балкански чеда на славни деди,

троянци сме славен полк!

С гърди гранит, с нечут полет,

кат вихър носим се напред.

През урви, чуки и скали,

летим кат гордите орли.

Троянци ний сме славен полк!

Показахме сред бой жесток

без страх и трепет как се мре,

как бойна слава се бере.

Завета наш е увенчан,

с вечни лаври при Дойран,

где хвърлихме се с огнен меч

стихийно, вихрено на сеч.

Безстрашни, смели сме борци,

чела що кичат ни с венци,

троянци ний сме с дух кален,

с дух юначен, несравнен.

Към наший дивен роден край,

любов ни граници не знай.

За него ни сърцето бий,

за него с гордост мреме ний.

Из „Балканци“, автор Любомир Бобевски

Начало

Tweet