Николай Тодоров - единственият наш в „100 х 24”

* Председателят на Общинския съвет в Троян измина трасето от хижа „Мазалат” до хижа „Ехо” за 18 ч. и 48 мин.; победител с рекордно постижение – софиянецът Иван Гърбев * „Ще се радвам, ако в следващото издание участват още троянци”

Планинари

Николай Тодоров по време на прехода

ОКАЗА СЕ, че председателят на Общинския съвет в Троян Николай Тодоров е и сериозен планинар. Тази събота, 23 юли, г-н Тодоров се завърна от участие в един от най-тежките скоростни планински преходи у нас, провеждащ се от 2003 г. - 14-тото издание на „100 х 24” в Стара планина. Или с други думи 100 км за 24 часа с тръгване от хижа „Мазалат” (старт в 5:00 ч. преди изгрев) и финал на хижа „Ехо” с изкачване на върховете Ботев, Голям Купен, Малък Купен, Амбарица и др. и преминаване през заслоните „Ботев” и „Орлово гнездо” и хижите „Добрила”, „Дерменкая” и „Козя стена”.  Маршрутът е непроменен през годините, един и същ е и организаторът – ентусиастът от Пловдив Станислав Стоилов, който финансира подготовката и логистиката на събитието изцяло със свои средства.

ТАЗИ година на старт застават 64 души от различни краища на страната (сред тях и голяма 10-членна група от ТД „Стратеш” в комшийския Ловеч), а до края достигат 42-ма, което си е сериозно постижение. Безапелационен победител за поредна година е столичанинът Иван Гърбев, постигнал и рекордно време „за всички времена” – 9 ч. и 34 мин.; рекорд има и при жените, където Мария Николова, също от София, завършва за 13 ч. и 45 мин. и заема 6-то място сред всички участници (мъже и жени). Тук е мястото да се каже, че подобни резултати се постигат с почти непрекъснато бягане, което не е по силите на всеки. Още повече че в меморандума към участниците се подчертава: „Това не е състезание, думата е поход. Ударението е върху издръжливостта, духа и волята, а не върху скоростта и състезателния характер. Целта ни не е на всяка цена да минем по маршрута”.

НАШИЯТ човек преминава трасето за 18 ч. и 48 мин., което е под очакванията и възможностите му, но си има обяснение с претърпяната контузия на коляното в района на Тъжа. „Разчетите ми бяха за постигане на резултат в рамките на 12-15 часа и първите десетина километра до Тъжа се движих добре, дотам с едно момче от Плевен направихме добро бягане. Но при преминаването през рекичката Тъжа използвах един „Shortcut” (пряк път), подхлъзнах се на мокър камък и си ударих коляното. Имаше и друго лошо, което знаех до какво ще доведе – при падането си намокрих маратонките и по-нататък, към връх Ботев, краката ми вече бяха в огромни пришки. Но стискаш зъби и продължаваш, това е положението”, коментира г-н Тодоров ден след приключването на старопланинския екшън.

След финала, снимка Ивайло Атанасов, ranica.eu

ПОПИТАХМЕ Николай Тодоров откъде този кураж за участие в подобно екстремно и тежко състезание. Оказа се, че няма нищо изненадващо и нелогично – той е запален планинар още от детските си години, но основните му обекти са Пирин и Рила, където е правил не един преход и скоростно изкачване. „В Пирин познавам всяко ъгълче, но в Стара планина досега не бях правил сериозни преходи”, бе пояснението му. Председателят ни сподели и една своя „интернационална” идея – имал намерение при скорошното си посещение в побратимения ни немски град Елванген да покани за участие в „100 х 24” тамошния кмет Карл Хилзенбек, също запален планинар, но ангажименти на германеца попречили; не е изключено обаче догодина идеята да се реализира.

„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО полезно участие – не само като планинарски опит и физическо предизвикателство, но най-вече като проверка на психическата устойчивост. Ще се радвам ако в следващото издание участват още троянци”, обобщи единственият наш участник в тазгодишния „100 х 24”.

Т21

Начало

Tweet