Троянци викат за троянци в Ботевград

* Цветослав Острев и Ради Кочев – впечатляващо троянско присъствие на финала в НБЛ; наш бе най-добрият на терена * Беше страхотно преживяване ние, троянците на трибуната, да чуваме множеството да скандира имената на съгражданите ни

Стефан Генков

Баскетбол, НБЛ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА седмица се игра финалната серия от мачове в Националната баскетболна лига (НБЛ, елитния ешалон на мъжкия ни баскетбол) между безспорно двата най-добри отбора в България – „Балкан” (Ботевград) и „Лукойл Академик” (Правец). Първите два, играни в Правец завършиха с победи за „Лукойл Академик”. Впечатляващо присъствие в състава на „Балкан” през сезона имаха двете троянски момчета Цветослав Острев и Радослав Кочев, които направиха запомнящи се игри. Искаше ми се да се насладя на играта им на живо и когато ми се обади моя съученик и добър приятел Владо Младенов и попита искам ли да отида с него и Минко Лалев-Финта за третия мач в Ботевград, веднага приех. Тъкмо да разкажа на читателите.

Впечатляващото троянско присъствие в "Арена Ботевград" - Цветослав Острев и Радослав Кочев

ПО ПЪТЯ до мястото на събитието неизменната тема беше тази за баскетбола. Случки и спомени с известни играчи, треньори и деятели, както на троянския, така и на българския баскетбол. Пред служебния вход на „Арена Ботевград” ни очакваше големият играч и бивш национален треньор Петко Маринов, дългогодишен приятел на Фина и Владо и мой колега, който ни вкара като официални лица. На шега някой от групата попита: „Финт, ти някога и някъде купувал ли си си билет за баскетболен мач?”. След кратък размисъл троянската легенда отговори: „Само в Троян???”.

ПЕТКО ни посочи запазени места на централната трибуна, бяха на отлично място и се настанихме. Скоро към нас се присъединиха и бащата на Ради Кочев - Красимир Кочев, и бившият треньор по баскетбол в нашия „Чавдар” (Троян) Христо Христов. На загрявката преди мача се договорих с нашите момчета за разговор и снимки след мача. Няма да проследявам развитието на баскетболната среща, тя се предаваше пряко по телевизията, само ще отбележа с особено чувство на гордост, че и в този трети мач, оказал се решителен за шампионската титла, троянците показаха силна игра; и беше страхотно преживяване ние, троянците на трибуната, да чуваме множеството да скандира имената на съгражданите ни на терена. 

НА ПОЧИВКАТА между полувремената зададох няколко въпроса към Петко Маринов, който изгледа целия мач с нас - факт, показващ уважение към приятелите Владо и Финта. Свидетел бях какви корифеи на баскетбола го канеха да гледат и коментират заедно, но той уважи троянските си приятели. На въпроса ми за настоящото ниво на българския баскетбол беше лаконичен: „Ниско,твърде ниско!”. Причината - слабата работа на клубно ниво, липса на квалифицирани треньори и слабата селекция, нещо, което и аз съм споделял неведнъж в баскетболните си материали в Т21. Направихме и паралел между баскетбола и волейбола - най-успешния колективен спорт в България, печелещ призови места на европейски, световни и олимпийски игри. Как може волейболните треньори да намират ръстови играчи по 210-212 см, а баскетболните - не? Може, защото търсят и знаят, че това е игра на високите. А защо във волейбола ни няма нито един чужденец, а в баскетболните отбори е претъпкано от чужди играчи, взети на килограм от кварталните тимчета на, примерно, някое градче в Америка. 

Владо Младенов, Петко Маринов и Минко Лалев-Финта

Троянци в публиката

НА ВЪПРОСА МИ какво е отношението на баскетболните ръководители в Бургас към него днес, след края на състезателната и треньорска кариера, той отговори следното: „Уважително, с признание за работата ми, направиха ме дори почетен гражданин на Бургас”. Тук се намесиха Владо и Финта: „Ето погледни, Иван Колев, ей там е седнал на специално отредено само за него почетно място, като заслужил треньор и баскетболен деятел в Ботевград. А в Троян Иван Христов-Ицата от сегашното ръководство го карат да си купува билет, него, доайена на баскетбола в града?!”. Така е и с други от троянските ветерани, доста различно, нали? Поздравления за днешните успехи на „Чавдар”, но да не се забравя, че и преди ги е имало, че и преди сме били на ниво.

СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ съдийски сигнал и награждаването на отборите, според уговорката с троянските играчи, слязох на терена за няколко снимки. Острев дълго време беше в плен на медиите, национални и местни, за интервюта. В този трети мач троянецът надмина себе си, бе най-добрият от всички на терена, наниза четири тройки, реализира 19 точки, но които за негово и на целия ботевградски отбор съжаление не стигнаха за победата. Имах идея да направя обща снимка на троянците от трибуната, бащата на Ради и момчетата, но прекомерната скромност на повечето от тях осуетиха идеята. Затова представям на читателя две снимки с героите на днешния ми репортаж. А в следващия брой продължавам рубриката „Троянският баскетбол - архивите са живи”, като напомням на всички желаещи да вземат отношение, че „вратите са отворени”.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Tweet