За безразборно разлепените из Троян некролози

* „Не е правилно и красиво това. Вярно е, че ни е мъчно за починалия, но като печатаме и лепим снимката му, по-добре ли ни става?”

Позиция

Пенка Панамска

Авторката Пенка Панамска е дългогодишен счетоводител и дясна ръка на собственичката на известната строителна фирма „Строител – Троян” ЕООД инж. Лилия Цанкова. Пепи, както я наричат приятелите, е изключителна жена, счетоводител с душа на поет. От оная ценна порода хора, които обичат да обичат.

ПРЕДИ да започна статията си, ще се абстрахирам от понятието „скръбна вест”. Скръбната вест е известие, обявление, обява. Това е съобщението, с което близките на починалия известяват, съобщават, уведомяват, разгласяват, публикуват новината, че някой наш близък, познат, съсед или съгражданин е починал. Според мен тази обява-съобщение е необходима, за да знаят съгражданите за кончината на лицето.

              

МОЯТА СТАТИЯ е за безброй многото „Възпоменания” и „Възпоменателни листи”,  които заливат  целия ни град. Ние казваме, когато човек умре, че е починал – това значи, че човекът отива на вечна почивка. Затова му пожелаваме: „Да почива в мир!”. Всички знаем, че когато човек умре, физическото му тяло, т. е. материята, остава в земята и в последствие се разлага. Духовната енергия на човека обаче – духът му, психическата му енергия, не изчезва. Тя излиза от тялото и отлита на Небето. Тогава казваме, че там – в  Рая, човекът намира вечен покой, че там е на вечна почивка.

Стена на къща, облепена с некролози, Троян, централната част

НО… КАТО пишем възпоменанията и възпоменателните листи, а винаги слагаме и снимките на починалите, по този начин ние „викаме” тази духовна енергия, тази душа  обратно на Земята. Нашият близък покойник и на Небето няма спокойствие от нас. Защо го безпокоим? Защо не го оставим да почива вечния си сън? Смело мога да кажа, че тези листи ги пишем само в България. Чужденците идват в Троян на гости, гледат некролозите и питат – това престъпници и крадци ли са? Грозна работа, и обидна.

СПОРЕД МЕН не е правилно и красиво това. Вярно е, че ни е мъчно за починалия, но като печатаме и лепим снимката му, по-добре ли ни става? Ще върнем ли физическото му тяло обратно – няма! Нито е необходимо, нито е правилно! Определено бих казала така: Ако така трябваше да се прави с мъртвите, то – повярвайте ми – първо в Америка, в Европа и в целия свят щяха да печатат и лепят некролози. Ние пък, българите, да сме най-умните – не вярвам.

Позната троянска гледка - некролог на дърво

Позната троянска гледка - некролози върху електрически стълб

А КОЛКО ГРОЗНИ са тези възпоменателни листи (некролози), разлепени по улиците, дори и на определените табла пак са грозни. От вятъра се разнасят навред, от дъжда лепилото се разтваря и те направо падат. Върху тях лепят други и така нататък. А пък коването на некролозите по дърветата с кабари и други направо е непростимо. Та те – дърветата, са живи същества. Дори и от Общината забраняват подобно нещо.

И ДРУГО, много  важно. Защо ние, живите, които лепим тези листи, не се запитаме - всички ли хора, целият град ли обичаше моя роднина. Дали няма хора, които след като му видят снимката, разлепена по улиците, не си казват „Добре, че умря. Долен  човек беше!”, и после да изпсуват?! А не сме ли виждали пък на много снимки от некролозите как някои се подиграват и рисуват на мъртвите мустаци, големи уши,  грамадни носове, подиграват се с мъртвите.

МНОГО ми се иска и други съграждани да вземат отношение по този въпрос. Нека да има и други изказвания, да ме подкрепят или опровергаят. Ще бъде много умно, чисто и интелигентно да напечатаме възпоменателен лист за нашия мъртвец и да си го сложим на вратата, там, където е живял той. Има много такива листи, сложени на вратите и никой не би могъл да се  противопостави. Красиво, почтително и издържано. Това е нашият град! От нас зависи колко красив ще бъде. Какъвто ние, троянци, си го направим, такъв ще е, такъв ще си го гледаме.

17 март 2016 г., Троян

С уважение:  Пенка Панамска

Начало

Още по темата:

• Кметска заповед за афишите и некролозите

Tweet