Епископ Сионий: Манастирът трябва да напомня за Божия рай

* Една хубава традиция на нашия манастир - на паметни събития да се засаждат дървета * Имаме ливански кедър, засаден от архимандрит Макарий още преди Освобождението
В Троянския манастир
Засаждането на райската ябълка до манастирската църква
Миналата седмица игуменът на Троянския манастир „Успение Богородично” – Негово преосвещенство Велички епископ Сионий, саморъчно засади две райски ябълки в двора на светата обител (9 декември). Едното дръвче бе до самия зид на манастирската църква, в непосредствена близост до двете магнолии, донесени от дядо Сионий от Света гора през пролетта; другото – до параклиса (кулата) в съседство. На игумена помагаха двама миряни – троянецът Иван Чернокожев, който се грижи за голямата овощна градина на манастира (40 декара със сливи, ябълки, круши и дюли) и старозагорецът Румен Белчев, дарил двете райски ябълки, собственик на разсадник „Николаево” край Стара Загора, откъдето се снабдява с разсад манастирското стопанство. 

След приключване на работата дядо Сионий бе любезен да отговори на въпросите на Т21.

Игуменът на Троянския манастир  Велички епископ Сионий
- Ваше преосвещенство, кажете две думи за случилото се – защо точно райски ябълки, нещо специално като символика ли има в тях?
- Стародавна православна традиция е в манастирите да бъдат засаждани екзотични и рядко срещани растения. Традицията е от много старо време и идва оттам, че манастирите трябва да бъдат частица от небесния рай на земята. Устройството на самия манастир, неговият ред, неговата хармония трябва да напомнят на поклонниците и на монасите, които живеят в този манастир, за Божия рай и Божията благодат, за Божието място на спасението.

- От всичко по много, така ли?
- Не само по много, но и от всеки екзотичен и особен вид, който не се среща навсякъде. За да напомня за Божия рай, който Бог насади и в него имаше всякакви растения и животни. Оттам идва тази традиция. След това – връзката на самата Църква с Божието присъствие на земята и с многообразието на Твореца, с Бог, който е сътворил целия свят, всички растения и животни в тяхната красота, изобилие и многообразие. Да говорят на монасите и на поклонниците, идващи в манастира, за тази Божия премъдрост и благодат, която ни обхваща.

- При Вас, отче Сионий, Троянският манастир започва да изглежда все по-райски, по-истинно, внушително, изискано.
- Стараем се да направим манастира по-хубав и по-хубав, но същевременно да запазим и неговия благодатен древен образ. Защото един такъв манастир изисква всичко, което се прави, да е съобразено с хармонията на старите майстори и старата архитектура. Сигурно ви прави впечатление, че това, което правим, не е нещо контрастно и дразнещо, а е изградено в традицията.

- Колко дървесни вида има в Троянския манастир сега, колко голямо е многообразието?
- В манастира имаме ливански кедър, който е засаден от архимандрит Макарий още преди Освобождението. Този кедър е донесен от Йерусалим, от Божи гроб.

- Това е повод да Ви попитам за архимандрит Макарий. Вие върнахте почитта към този голям духовник и бунтовник, който като че ли бе позабравен.
- Архимандрит Макарий е един от изключителните народни и църковни будители. Неговата роля е основополагаща за освобождението на целия край, основополагаща и за всички революционни борби, които са били още по османско време. Този човек е оставил сериозен спомен от своето пребиваване тук. Споменатият ливански кедър е като символ на неговото присъствие.

- Какви други екзотични дървеса имате?
- Има няколко секвои, канадски дървесен вид. Както и няколко магнолии, които са вечнозелени и цъфтят през цялото време.

- Има и по-обикновени видове?
- Да, различни храсти, също бял бор, черен бор, има смърчове, ели. Има растения, засадени по важни поводи. Например – този бял бор (във вътрешния двор, на метри от входа на манастирската църква) е засаден през 1878 г. в чест на Освобождението на България. 

Манастирският двор, вдясно се вижда белият бор, засят през 1878 г. в чест на Освобождението
- Значи няма случайни неща?
- Да, така е, което е една хубава традиция на нашия манастир – на паметни събития да се засаждат дървета. Имаме любопитна снимка от погребението на архимандрит Макарий през 1906 г. – на нея се вижда споменатият бял бор, тогава е още малък, но е заграден, грижливо поддържан, като един символ на новото начало на България. Така че отношението на духовенството, отношението на православното християнство към природата е изключително положително. Това е много важно, тъй като е в изпълнение на думите на Господа да се грижим за творението, да опазваме творението, да имаме постоянна грижа за него, да не ползваме само благините на това, което Бог ни е дал, а и да се грижим за него.

- Духовност и градеж не се ли съчетават малко трудно. Имало е Ваши предшественици тук, в Троянския манастир, които, това е мое мнение, са били само строители, други – само духовници. За пръв път има строител и духовник ведно, което е велико.
- Най-първо е редно да обърнем внимание на духовните неща. За всичко останало Бог ще ни укрепи в Неговата блага воля. Но пък следвайки само духовното, изоставяйки всичко останало, пак се получава един разнобой. Ръководителят на един манастир, игуменът, трябва да гледа във всички направления и да търси верни помощници, защото сам човек никога не може да се оправи с всичко. Редно е до него да има хора, които са верни във вярата и заедно с игумена и братята да работят под Божията благодат и благословия. А при нас и под молитвеното застъпничество на св. Богородица Троеручица, чийто чудотворен образ е в нашия храм.

(Епископ Сионий даде съгласието си разговорът ни да продължи и по други теми, свързани с вярата и съдбата на нашата Троянска света обител)

Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

5 коментара:

Анонимен каза...

Няма да е лошо Негово Преосвещенство да посети Скит "Св. Никола" в близост до Троянската Света Обител. Всичко е в разруха ...

Анонимен каза...

Игуменът сади дръвчета в манастира, а изсича горите наоколо

Анонимен каза...

Дядо игумен!
Изглеждаш хубав човек.Защо обаче приемаш в манастира клюкарката и интригантка баба Дона, нейната дъщеря не по-малка интригантка, тяхната внучка и дъщеря която брънкел не може да каже за музея на В Левски. И най-вече нейният зет орешашкият комбинатор Серьожа. Знаеш ли дядо, че хората вече не наричат манастира Троянски, а Серьожински манастир. Не е ли обидно дядо за тебе и за манастира. Христос казва да изгоним търговците от храма, а под твое ръководство шарлатанията и дяволията цъфти.

Анонимен каза...

Манастирът се променя към хубаво при игумена Сионий.

Анонимен каза...

до 4
Вярно,че манастирът се променя към хубаво при игумена Сионий?! Все повече заприличва на Централния софийски затвор,с тия четири метрови бетонни стени.Само оставя да турят и по една караулка в ъглите с един автоматчик на нея,като почнат от Панаира и нейде по средата.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |