Цанко Николов: Да се усмихваме повече!

* „Всичко е на доброволни начала, никой тук не е дошъл за пари. Всички събрани средства отиват за
 подпомагане на хижата”

Фестивал на боровинките,
 хижа „Амбарица” (25-27 юли)

Цанко Николов, хижа "Амбарица", петък привечер

Успях да „открадна” за 10-тина минути Цанко Николов – един от групата на „Фрирайдърс” (Freeriderz), гражданското сдружение, което, заедно с хижарката Ема Гатева, организира първото издание на уникалния за България Фестивал на боровинките на хижа „Амбарица” в Троянския Балкан (25-27 юли). Софиянец, на 30, сърцат, много усмихнат и много деен, който бе навсякъде – на микрофона в управленския „пулт”, в кухнята, при хората с палатките, посрещач на прииждащите нови и нови групи, буквално навсякъде. Разбира се, разговаряме за фестивала; и покрай него – за Ема, за младите в България, за България, за позитивното мислене. Говорим си на ти, това горе в планината става много лесно, а на „Амбарица” – още повече.

*****

- Най-напред ми кажи кои сте вие, „Фрирайдърс”?

- Млади хора, които се занимават с екстремни спортове, основно сноуборд. Споделяме общи цели и интереси и решихме да направим една неправителствена организация, която да организира подобен тип проекти, изцяло на доброволни начала. Седалището ни е в София. Ходим по планините и така се запознахме с Ема. Тя ни разказа за идеята си за Фестивал на боровинките, тъй като районът бил боровинков, и ние откликнахме.

- А кой си ти самият – младият мъж, който тия дни успява да е навсякъде? И който и вчера, и днес е все усмихнат?

- Завършил съм маркетинг във Варна. Работя в рекламна агенция, там се занимаваме с организация на подобен тип неща, само че платено. Това е от професионална гледна точка. А иначе - мен ме радват приятелите. Много рядко нещо може да ме натъжи, а и като се случи, се приема и преминава. Нещо ме зарежда през цялото време и ме кара да съм усмихнат. А тук усмивката ми ще продължи до неделя, докато има фестивал; който остане до понеделник, когато събираме нещата, нека гледа (смее се).

Ема Гатева

- Отдавна ли се познаватe с Ема?

- За първи път бях тук през зимата, януари или февруари. Трябваше да ходим на хижа „Васил Левски”. Тръгнахме, но вечерта се оказа, че там няма места. Аз обаче не го казах на моите приятели, за да не се откажем, и реших, че ще отидем другаде. Купих билети за влака до Карлово, за да отидем на хижа „Рай”. Но в крайна сметка слязохме по-рано, решихме да следваме една група от 60 човека, лунен поход, и направихме 10-часов преход до „Амбарица”. Дойдохме тук и ни хареса. Първото, което видях у Ема, е, че е един добър човек, топъл, истински хижар - родена да бъде тука, в планината, да помага и да посреща гости.

- Две думи за българския контекст на такива неправителствени организации като вашата?

- Ние сме млада организация. Знаем, че няма да ни е лесно. Трудно е от бюрократична гледна точка и поради цялата система. Много хора не разбират как така може просто да се помага, защото са свикнали да усвояват едни пари. Но България е прекрасна държава и нищо не може да ни откаже от нея.

- Докато избягате. Вие сте млади хора и имате много шансове.

- Аз няма да избягам, а мисля, че и приятелите ми са като мен. Винаги ще бъдем тука.

Събота сутринта: мекици с боровинково сладко и очакване на фестивалните събития

- Изненадан съм от фестивала, представях си го малко по-ретро, по-възрастен, а всичко тук е страшно модерно и младо.

- Да, и аз очаквах да бъдат повече опитни планинари, а дойдоха предимно млади хора. Оказа се, че по-възрастните, „старите кучета” доста добре се сливат с младите, някои от които идват за пръв път. И това е много хубаво - да обменим малко опит, защото обикновено контактът между поколенията е труден или никакъв го няма.

Отношението към отпадъците: екологично и артистично

Красива и усмихната представителка на „Фрирайдърс”

- Отговаря ли събитието на вашите очаквания за посещаемост?

- Дотук добре вървим. В хижата са около 70 човека, над 100 са на палатки. Днес очакваме още толкова, общо към 300 души (разговорът ни бе в събота по обяд, вечерта фестивалците стигнаха докъм 400, а палатките буквално заляха района около хижа „Амбарица”, над 180 – бел. Г.М.). Добре е, повече би натоварило околната среда. Грижим се за всичко, направили сме места за разделно събиране на боклука – пластмаса, метал, хартия, - след това ще го извозим. Чистотата ни е фикс идея.

- Имате ли идея фестивалът да стане ежегоден?

- Не сме го говорили с Ема, но мисля, че доста добре се получават нещата и тя е доволна. Да, защо не и догодина. Но когато едно нещо стане ежегодно, става и по-мащабно, а пък това е по-трудно да се организира в планината и е по-рисковано за околната среда. Другият въпрос е финансовият. Сега фестивала си го правим ние, както казах – приятели, заедно с Ема. Събираме се и всеки вади пари от джоба.

- Имате и спонсори?

- Имаме двама спонсори. Едните са наши приятели - магазин за спортна екипировка „Стената”, едни от най-добрите в страната, които ни помагат и са осигурили няколко подаръка (за победителите в различните състезателни игри). Другият ни спонсор е „Винпром Троян”, отворени са да помагат. Имаме и много партньорски организации – „Различният поглед” (сдружение за съвременно изкуство и култура от Стара Загора - бел. Г.М.), предаването на БНР „Джинджифил” („предаването на младия градски човек, който се интересува от полезното, забавното и вкусното” – бел. Г.М.), вашето издание „Троян 21”. От телевизия „Туризъм” пък поискаха да заснемат фестивала, намериха го за интересен, което може само да ни радва. Всичко е на доброволни начала, никой тук не е дошъл за пари. Всички събрани средства отиват за подпомагане на хижата.

- Как композирахте събитията на фестивала, защото са доста шарени, разнопосочни. Не е ли разфокусирано малко?

- Не, фокусът е мястото: тук, много хора, след дълъг преход. Нещата, които сме избрали, са интересни.

- Нещо за финал?

- Да се усмихваме повече! Изкарайте най-доброто от себе си. Че няма време.

Интервю на Генадий Маринов

П.П. Очаквайте следващия ни материал за Фестивала на боровинките
на хижа "Амбарица (25-27 юли 2014 г.).

Начало

Още по темата:

• Бог да прости бай Гечо!
• Леля Дана от Балкана
• Битката за хижа "Амбарица"
• Да спасим "Амбарица"!
• Хижа "Амбарица" - едно голямо троянско дело
• Одисеята "Хижа "Амбарица" (1)
• Одисеята "Хижа "Амбарица" (2)
• Предизвестено мълчание
• Гатева пое хижа "Амбарица"
• Иманярската мафия има апетити към хижа "Амбарица"
• Новото туристическо дружество в Троян
• На хижа "Амбарица" - един особен дух 
• Страхотните хора, които се грижат за "Амбарица"
• Приказката продължава - с вкус на боровинки

Tweet