За пътя от Троян до Ловеч и от „Ян Бибиян” до „Мисия Лондон”

* За нас беше важно да разсмеем публиката, но и да оставим послание * „Не искам да живея в държава, управлявана от мутри и олигарси”
 
Мария Маркова
Традиции

Авторката Мария Маркова е троянка, 12-класничка в Езиковата гимназия (ГЧЕ „Екзарх Йосиф Първи”) в Ловеч. Сред участниците е в традиционната пиеса, с която зрелостниците „езиковчани” се сбогуват с любимото училище – тази година това е „Мисия Лондон ООД”, театрална вариация на нашумялата филмова комедия „Мисия Лондон”.

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ човек постоянно пътува… Избира нови пътища, понякога се втурва към напълно непозната посока, готов за приключения, нови изживявания и с големи очаквания. Понякога избраният път е дълго търсена и обмисляна посока, изстрадано решение или риск в името на нещо жадувано. Театърът е едно от тези безкрайни пътувания, които ти помагат да преоткриеш себе си, да намериш други нюанси на своя собствен характер, да развиеш присъствието си в една или друга форма, да дадеш на публиката частица от себе си, тя по свой начин да те обогати духовно. А накрая… слизаш от сцената напълно променен.

ЗА МЕН СЦЕНАТА беше дом от много малка. Започнах да пея от 4-годишна и публиката беше усещане, с което бях свикнала. Обичах да изляза под прожекторите и да правя това, което най-много обичах. Беше едно голямо удоволствие, бягство от реалността и мястото, където се чувствах себе си. С годините обаче открих и другата страна на сцената – мястото на театралното изкуство.

Мюзикълът „Ян Бибиян” на троянската читалищна сцена, 2004 г., архив ВС „Усмивка”
МЮЗИКЪЛЪТ „Ян Бибиян”, в който участвах през 2004 г. (проект на троянската вокална студия „Усмивка” с ръководител Светла Червенкова, музика Дора Драганова, режисьор Стоян Георгиев – бел. М.М.), промени отношението ми към изкуството като цяло. Макар да беше свързано отново с пеене, актьорската игра беше съвсем различно преживяване за мен. На 8 години трудно можеш да оцениш възможността да докоснеш публиката по този различен начин и в толкова различна светлина. Всичко беше забавление, начин да открия нови приятели, да попътувам в други градове и да изпея любимите си песни чрез това представление. Факт е, обаче, че дори след толкова време си спомням съвсем ярко мюзикъла, някои от репликите си, песничките и дългите репетиции. „Ян Бибиян” се превърна в част от мен, той ми показа колко важно може да бъде словото, как можеш да въздействаш чрез него и да оставиш трайни спомени за себе си сред зрителите.

"Мисия Лондон ООД", Езиковата, Ловеч, 2014 г.
ОТТУК пътуването ми продължи. След около пет години потеглих на североизток с нови мечти и желания. Ловеч. Езиковата гимназия. Никога не бях мислила, че там отново ще се срещна с театралната сцена. Езиковото училище ми даде знания не само по отношение на хуманитарните науки, но и на духовните ценности. И ако преди пет години не съм подозирала за това, то сега, в края на това пътуване, наречено Езикова, категорично мога да кажа, че сцената отново успя да ме промени и да ми докаже, че връзката с нея е вечна.

СПОРЕД традициите на Езиковата в 12. клас, ние абитуриентите, представяме пред нашето училище и града пиеса като подарък от нас за тях. Когато започна кастингът за представлението, бях твърдо решена да участвам. Детските ми спомени за „Ян Бибиян” бяха достатъчно убеждение, че няма да съжалявам. Знаех, че сега ще е по-различно – репетициите, ролите, отговорностите, защото вече сме зрели хора и бях готова за това. Традицията е дългогодишна. Всяка година представлението е различно по тематика и жанр. Благодарение на режисьора ни, Слава Георгиева, през която са минали десетки ученици, ние, випуск 2014, отново успяхме да оправдаем очакванията на публиката, да ги зарадваме, да ги разплачем, да поставим прекрасен финал на 5-те си години „на хълма”. „Мисия Лондон ООД”  е по сюжета на българския филм „Мисия Лондон”, но финалът е променен по наш си начин – с текстове на Иван Вазов. За нас беше важно да разсмеем публиката, но и да оставим послание с това представление. Затова в края, след толкова много смях, човек настръхва от стиховете на Вазов, които звучат твърде актуално. „Стресни се племе закъсняло”, ехтеше в залата. Въздухът сякаш замръзна. Противопоставянето на реалността, лишена от морал, ценности и истински авторитети, показана в две трети от представлението, и желанието на младите хора за прогрес, осъзнатостта, че вървим в грешна посока, и че в нас е „оръжието” за промяна, беше основният замисъл на пиесата. Всеки от нас остави своите послания, своите молби към бъдещето, което е в наши ръце.

А НАКРАЯ, след Вазовите думи, дойде ред и на нашите слова, тези, които идваха дълбоко от сърцата ни. „Не искам да живея в държава, управлявана от мутри и олигарси”, „Не искам да живея в държава, където министри изпълняват поръчки на партийната мафия”, „Не искам…, не искам… Не искам да живея в чужбина!”, „Искам да живея в България!”.

МОЖЕ БИ фактът, че наистина чувствахме тези думи, че не бяха просто режисьорско решение, а наше желание, направи пиесата толкова силна в своя край. Бурните аплодисменти доказаха, че уморителните репетиции, дългите реплики и безбройните повторения са изпълнили нашата мисия. Това зарадва и нас. А аз отново изпитах магията на театъра, почувствах се безкрайно щастлива и удовлетворена. Радвам се, че сбъднах тази своя мечта - да участвам в пиесата на 12. клас. Успехът ни последва и в Троян, където отново успяхме да поднесем нашето слово и актьорски умения. Надяваме се да сме донесли на Троян малко от нашия езиковски дух – борбен, непримирим, търсещ и устремен напред.

ТОВА, което научих след „Ян Бибиян” и „Мисия Лондон”, е, че веднъж докоснал се до магията на театъра, човек завинаги остава свързан с нея. Тя живее в него и го променя завинаги! Чрез нея и чрез словото можеш да повлияеш на публиката, да оставиш своите послания към нея, а това е една огромна сила. Няма по-голямо щастие от това да си го изпитал не веднъж, а цели два пъти! Преживяването е неописуемо, а спомените – вечни!

18 април 2014 г.
Мария Маркова


*****

Снимките са на младия ни съгражданин
Йордан Димитров, в момента ученик в чужбина,
който от години се занимава с фотография. Още негови авторски фотографски работи можете да видите тук:

5 коментара:

Анонимен каза...

Не по публикацията на Т21! Извинявам се че не е по темата!

...Т21 защо нищо не се пише за затворения път Г.Желязна-Старо село /вече много медии го отразиха/.За деня за почистване на България "за един ден"... нищо...Може би по Коледа??! ...ЗАЩО?!

Анонимен каза...

И ако се пише,по-добре ли ще ти стане?

Анонимен каза...

Ами то да се напише поне, а че по добре няма да стане, няма...То като твоя, колкото и да го вдигаш се си не става. :)

Анонимен каза...

Що бе ,стана веднъж,когато те правих ...

Анонимен каза...

Умно дете, но май и то гледа към Терминал 2 !? Жалко, колко троянчета изфръкнаха от там?

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |