Първият Български фолклорен празник в Калгари

* Неповторима атмосфера, шеметно темпо, бързо сменящи се декори, народни носии, появи се и българският трикольор и скандирания „България, България!”
Канадските репортажи на Стефан (2)

Стефан Генков
 „Канадските репортажи на Стефан” от миналата година намират своето естествено продължение. В „Канадските репортажи на Стефан (2)”. Авторът, нашият сътрудник и приятел Стефан Генков, който от години живее в родното с. Дебнево, Троянско, отново е „командирован” в братска Канада и по-конкретно в Калгари – на гости на щерка си Маргарита и внуците Алекс и Дани. Т21

ОБИЧАМ българските народни хора и танци. От малък още съм ги обичал. На всеки празник, сватба, тържество щом чуех тъпана и селската  музика в Дебнево, припках от портата на бащината къща до могилката на селския мегдан и с другите дечурлига от махалата се захласвах по хорото. И тъкмо поотраснал и престрашил се да се хвана и аз на селското хоро - ето ме десетгодишно гражданче. В нова среда, сред нови хора, нови духовни ценности - хората гледах само на театралната сцена. В тинейджърска възраст играехме танго, румба, ча-ча-ча, по късно туист и груповите пиринка, патешкия танц. Записах и завърших ВИФ - треньорски профил с любимата ми специалност баскетбол, но и тук се разминах с българското хоро, което се изучаваше в учителския факултет. И до ден днешен, когато срещна моя приятел и колега Ицо (Христо Христов - учител по физическо възпитание – бел. авт.), тема за закачка е винаги въпросът „Знаеш за какво ти завиждам най-много, нали?”. „Знам, знам - отговаря той, - че научих във ВИФ народните хора!”.

Български танци в Австрийско-канадския културен център в Калгари, 5 октомври 2013 г.
ОКТОМВРИ 2013 Г., Калгари, Канада. Събрали сме се група сънародници и говорим за какво ли не, а един приятел от местния български танцов състав (съставът е кръстен „Хайде на хорото”) агитира: „Хайде бе, хайде бе, човече, идвай на хорото, че изпитваме крещяща нужда от мъжко попълнение!”. „Ааа, не, нее, нямам време, много съм ангажиран, пък и късничко ми е вече да ги уча!?”, отговарят някои. Но аз не чакам втора покана и ето вече втори месец тръскам кокали, бия пети и се мъча да наваксам пропуснатото през годините. Попадам в чудесна среда, сред 30-40 ентусиазирани млади хора, които идват да учат българските народни хора и същевременно да се забавляват. Организират си празници, изнасят концерти, поддържат контакти с други подобни състави от Канада. Ще разкажа за първия им купон, на който присъствах.
 
Репортерът на Т21 Стефан Генков в действие
Гостите бяха посрещани с хляб и сол от две прелестни девойчета
Георги Ангелов - основна фигура в Калгарския състав
СЪБОТА, 5 ОКТОМВРИ, място на събитието е Австрийско-канадския културен център в Калгари. Пристигаме към 19:00 ч. канадско време. На вратата две красиви девойчета в българска народна носия посрещат с хляб и сол и „Добре дошли!” по стар български обичай пристигащите. Организаторите от местното дружество са подредили в огромната зала, около дансинга и сцената, 20 маси за около 200 човека. Масите са номерирани и всеки си намира мястото. В 19:30 ч. по реда на номерата на масата всеки си взема храна от богато подредения бюфет, цената на куверта е 45 канадски долара, от които пари са закупени самолетните билети на гостите от Торонто и се поемат другите им разходи.

ТОЧНО В 20:30 Ч. специалната гостенка - певицата Лана Стамен, открива празника с българска народна песен. Още не стихнали аплодисментите и се разнасят,  в началото тихо, бавно, след това по-силно и по-бързо мелодията и ритмите на българските народни хора. Двама млади мъже и две чаровни български момичета играят, не -  те рисуват по подиума багреница от сложни стъпки, подскоци, завъртания; с лица, излъчващи радост, веселие и завладяващо аудиторията присъствие. След всяко изпълнение следват бурни ръкопляскания и викове „Браво, браво!”. А изпълнителите включват в репертоара все по-бързи и по-специални танци и хора, сред които се открояваха както образците на българското танцово изкуство, така и атрактивните изпълнения на авторски танци на ръководителите на ансамбъла и най-вече на най-главния, на баш майстора - Димитър Минков.

И ТАКА БЛИЗО ДВА ЧАСА - неповторима атмосфера, шеметно темпо, бързо сменящи се декори, народни носии, появи се и българският трикольор и скандирания „България, България!”. В края на шоуто ръководителят на ансамбъла г-н Минков благодари на присъстващите за топлия прием и подкани всички на хоротека. И се завихриха на дансинга масови и неуморими хора и танци, наблюдавани от десетки умилени лица наоколо. Смесили се с множеството, гостите от Торонто бяха желани събеседници и не отказваха „раздумка” на всеки, пожелал такава, дори останах с впечатлението, че не успяха да хапнат и пийнат като хората. Имах уговорка с Митко още предния ден за кратко интервю и някъде към 12:00 ч., най-сетне успяхме да поговорим.

*****

Димитър Минков
- Митко, моля те разкажи за основаването на ансамбъла и целите пред него.
- Ансамбълът е основан на 10 октомври 2010 г. Целта на дейността му е да съхранява и разпространява българския танцов и музикален фолклор, да създава приятелски отношения, среда на добронамереност и забавления сред българската общност в Торонто. Както здраво хванати за ръце на хорото, споделяйки добро и лошо през вековете, пазейки българщината, така и сега, далеч от Родината, участниците в „Димитровче”, хванати на хорото, се стремят да съхранят българските традиции, хора и танци. Всичко това се случва под гостоприемния покрив на храм „Свети Димитър”, откъдето и идва името на ансамбъла – „Димитровче”. Храмът е построен от големия предприемач, родолюбец и може би най-богатия българин в Канада - Игнат Канев, и  е отдаден безвъзмездно за ползване от цялата българска общност в Торонто.

- Какъв е репертоарът на ансамбъла и къде и пред кого демонстрирате вашето изкуство?
- Както споменах във встъпителното си слово, репертоарът ни е разнообразен и освен разучаването на различни фолклорни хора и танци, така обичани популярни сред българите в ансамбъла, се разучават и сценични танци, сред които се открояват както образците на българското танцово изкуство, така и авторски танци на ръководителите на състава. Играят се както танци и хора от различните етнографски области на България, така и такива от други националности, близки до българската душевност и култура.От основаването си до сега сме изнесли десетки концерти в Канада, САЩ, Европа и Латинска Америка. Желан гост и участник сме на всички тържества, винаги с респект и успех се представяме на етнофестивали, атрактивен елемент сме на частни партита...

- Тук сте четирима солисти и певица. Колко човека е целият ансамбъл и имате ли и други участници в дружеството?
- За сценичната дейност сме 10-12 човека, 30-40 годишни, с различни професии тук, но танцували и занимавали се професионално с това  в България. Събираме се един път седмично, за да си припомним това, което сме правили, да го  усъвършенстваме и да включим нови авторски моменти. Обучаваме над 50 танцьори от 5- до 65-годишна възраст. Искам да подчертая, че всичко това го правим на добра воля и добро сърце без никакво възнаграждение, често губейки пари и лично време при дългите пътувания. Удовлетворението идва от радостта и удоволствието, което доставяме на нашите приятели!

Българска феерия - на сцената е ансамбъл „Димитровче
- Кои са партньорите ти на шоуто, което ни изнесохте тук (в Калгари)?
- Това са солистите, с които най-много се гордея - Мария Зашева, Мария Димитрова и Михаил Кочанков.

- И Димитър Минков, разбира се?
- (Смее се) Да!

- Изкушавам се да те попитам, какво мислиш за политиката на прехода и каква и ролята и помощта на държавата (България) при вашата дейност?
- Търчат и лъжат. Идват в командировка, харчат народна пара и толкова...

- И накрая - какво ще кажеш за Троян, който, както разбрах, си посещавал многократно и изнасял концерти преди години с български групи?
- Хубав планински град. А жителите - истински балканджии, юнаци, държат на българщината, истински българи!

- А за „Троян 21”?
- Дълголетие. И да следва девиза си „Вестникът, който казва нещата такива, каквито са”.

- Живи и здрави и все така успешни бъдещи изяви на ансамбъл „Димитровче”!
- Благодаря!

*****

Наближава 1:00 ч. след полунощ, доста голяма група продължава веселието, но аз си тръгвам, че сутринта в 8:00 ч. съм  по 5-километровото трасе като участник в благотворителен крос.

11 октомври 2013 г., Калгари

Стефан Генков
Снимки: Ангел Ангелов

Още по темата:

6 коментара:

Анонимен каза...

Много красиво и живо описано, достави ми голямо удоволствие да го чета. Поздрави на българите в Канада от българите в Германия!

Анонимен каза...

Бях на Празника,не знаех ,че г-н Генков е репортер.Много хубаво беше и чудесно е описан от троянеца.

Анонимен каза...

Кефиш ме бе пич,кефиш ме с канадските си репортажи.Четем ги с удоволствие.Поздрав и от мъглив Лондон

Анонимен каза...

И от слънчева Атина!

Анонимен каза...

К'ва мъгла бе колега? От Брикстън до Уимбълдън все хубаво време днес.

Анонимен каза...

И в Торонто прочетохме за нашето Димитровче. Гордеем се с тях и поздравления за автора и фотографа

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |