* На чардака на Конака, 20 май (понеделник), 17:30 ч.
В ПОНЕДЕЛНИК, 20 МАЙ, в рамките на троянската седмица „Пътят към книгите” (поредица от събития за книгите и четеното, посветени на празника на духовността и книжнината 24 май), на града ни ще гостува една обичана от публиката си поетеса – старозагорката Мария Донева. На чардака на Конака (малката музейна сграда), до стария орех, троянци ще имат възможност да се срещнат с позитивен, интересен и много талантлив автор, да си припомнят, че думите могат да бъдат красиви и добри, да си изберат нейна книжка - майсторско полиграфско дело на „Жанет 45”, едно от водещите издателства за българска литература. Начало на срещата – 17:30 ч.
*****
За Мария
• „Стихотворенията на Мария Донева са като топъл пуловер, като лека лятна рокля, като обикновен ден, но истински ден със светлина, звуци, обувки и много въздух.” (Мария Канева)
• „Мария е родена да бъде помощник, за различни неща. Рядко качество в леко свирепия свят. Слава Богу, че тук-там има и по някой такъв.” (Милен Русков)
• „Имаме късмет с такъв поет съвременник и пишещ на нашия език.”
(Ина Бъчварова)
(Ина Бъчварова)
*****
От Мария
Програма максимум
Който си обича
публиката – глези я.
Най-добре протича
среща със поезия,
случи ли поетът
с нещо да успее
между два букета
всички да разсмее.
После да притихнат,
без да забележат.
И да се усмихнат.
И да се разнежат.
Думите да светят,
чисти и красиви.
Всички да усетят
радост, че са живи.
Даже да поплачат.
И да им е леко.
И това да значи:
- Браво бе, човеко –
ти за мен си писал!
Малко е, но стига –
значи има смисъл
от такава книга.
Как чудесно се успах…
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
Наивно стихотворение
Накриво този свят е сложен
и лошотията е сила.
И аз не знам дали ще можем
да се държим за малко мило.
Или за няколко години.
Прегърнати, да се измамим,
че лошото ще ни отмине.
Един до друг, да се излъжем,
че сме открити и спасени.
Че вече няма да съм тъжна.
Че си най-важното за мене.
Да ме обичаш и закриляш.
Далеч от теб да пъдя злото.
Поне за малко да сме мили.
Поне до края на живота.
По-нова публикация
