Адреналинът скача на Огнена земя

* Пътешественикът Миро Нанков - професор по карнавално дело, любител на джунгли, вулкани и пустини - обича да дърпа дявола, пардон, дракона
за опашката
Взето назаем

Поредният обширен материал из централните медии – този път в съботния „Стандарт” (18 август) – за колоритния ни земляк троянец, български топ пътешественик, собственик на столична агенция за приключения и добър приятел на Т21 Миро Нанков. Само два дни след като Миро и синът му Павел поеха с група към Латинска Америка (16 август). Позволяваме си да препечатаме забавния и съдържателен текст на Анели Бачева. А под нейния разказ ще прочетете едно съвсем топло презокеанско (латионоамериканско) писъмце от пътешественика. Т21

*****

„Абе, щуротии, но иначе животът е скучен”, ми казва Мирослав Нанков, или просто Миро, собственик на агенцията за пътешествия и приключения „Adventure club”. Преди 8-9 години решил да смени костюма и вратовръзката с туристически обувки и раница. Бил специалист по външна търговия и консултант в престижна фирма. „Бяха в контраст с моята душа и не ми вървеше много. Напуснах лъскавия офис и станах пътешественик”, не съжалява днес човекът, който е превърнал страстта към пътувания в професия и вероятно е един от малцината българи, кръстосали планетата надлъж и нашир. Има син и дъщеря. Павел, който е на 25, също като баща си води групи по далечни и привлекателни дестинации. Доскоро е помагала и дъщерята Кристина, но тръгнала подир любовта си и сега живее в Щатите. В „Adventure club” е неписано правило да придружават туристическите групи навсякъде по света. „Ние правим всичко от А до Я. Щото това е уважение към хората и наша запазена марка - винаги с тези, които ни са се доверили”, обяснява Миро. Той определя незабравимите преживявания като културно-приключенски и купонджийско-приключенски. Преди два дни тръгна с група за Венецуела, Колумбия, Еквадор и Северно Перу, а Павел - за Перу и Боливия.

„БОЖЕСТВЕНА КРАСОТА!”

„Трябва да имаш нещо в душата, ако искаш да правиш необикновени пътувания и да си различен”, ето така мисли Миро. Във Венецуела приключението е гарантирано, защото отиват с канута до подножието на най-високия водопад в света - Анхел (1000 м). Преди година президентът Уго Чавес разпореди името да се смени, защото било американско, и да се върне старото индианско Керепакупай Меру. Водопадът се намира далече на юг, в джунглите на Южна Венецуела. „Божествена красота!”, възхищава се Миро. „И това е само частичка от пътешествието. След това отиваме на едно малко парче от Колумбия. Тази страна е много красива! В Богота е най-богатият в света Музей на златото. В Северно Перу ще видим третия по височина водопад в света, тотално неизвестен на публиката. Той е висок към 700 м и се казва Гокта. Пак там, в джунглите, ще се срещнем с индианска цивилизация, за която малко хора знаят. Народът чачапояс е населявал места, където животът изглежда безкрайно труден - планинските покрайнини на перуанската джунгла. Техните погребални „чулпас”, или гробници, се намират по стръмните склонове в същата област”.

НАЙ-ХУБАВИЯТ ГРАД НА СВЕТА

„Градовете не са моята основна цел, но като ме питаш, ще ти кажа. За мен най-хубав е Рио де Жанейро. За жалост, напоследък се превърна в един от най-скъпите. Малко пренадут като балон заради двете гигантски спортни събития през 2014 г. и 2016 г. и заради годишния карнавал, който за някои е парад на суетата и кича. Обаче обичам си го Рио баш по време на карнавала. Бил съм вече 10 пъти на него. Аз понякога се определям като професор по карнавално дело. Ако ме накараш да ти изтанцувам пет такта на самба, хич няма да мога, но водя вече седма година моите хора и танцуваме в Рио. Има все още група школи, които се състезават и допускат и аматьори, такива непрофесионалисти като нас. Имам там един приятел, който ни урежда. Даваш 150-160 долара и танцуваш. Превърнали са карнавала в мегабизнес, но там е прекрасно. Европа ми е скучна, въпреки че ей сега два дена бях във Виена да вадя колумбийски визи и намерих едни хубави бирарийки, наоколо барокови сгради, чудна архитектура, но не ми е на сърцето”.

НАЙ-КРАСИВОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

По „ранглистата” на Миро най-хубавото място на земята са водопадите Игуасу. Почти при всяко пътешествие минава оттам, защото било божествено райско кътче. „То е нещо невероятно - 275 водопада в джунглата между Бразилия и Аржентина! Много по-красиви са от Ниагара, където са само два водопада и няма джунгла. Някога съпругата на американския президент Рузвелт - Елинор, казала, че в сравнение с Игуасу Ниагара била като струйка на чешма. По-красиви са и от водопада Виктория на границата между Замбия и Зимбабве в Африка, където съм бил два пъти”. Впечатляващо място в Латинска Америка за него е най-голямата в света солена пустиня в Боливия. Страната е безкрайно богата на природни ресурси и красоти. Пустинята е с площ от 12 000 кв. км и се намира в южната част на височина 3800 м. В средата й е вулканът Тунупа (5450 м), чийто кратер е разцепен от последното вулканично изригване. „Да пътуваш през тази белоснежна чистота е забележително изживяване. Това е неземна красота на края на света!”, тресе се от емоции Миро.

НАЙ-ЛЮБИМАТА ДЕСТИНАЦИЯ

„Тибет ми е най-любимата дестинация. Там душата ми се успокоява. Когато си в Хималаите, те обзема странно усещане за живота. Там има неща, които не разбирам, но ги усещам и чувствам, че имам нужда от тях”. Много обича Африка и всяка година води групи по няколко пъти. Бил е сред племето догони в североизточната част на Мали, което е запазило самобитната си култура и традиции. Догоните му дали име - Амма Ине, което означава Човек на Бога. Преди 4 години организирал пътешествие с камион между четири държави - Замбия, Малави, Танзания и Кения. Бедни райони, дълги преходи, които уморили част от хората. Половината много се кефили, другата половина не били толкова щастливи, въпреки че тия, дето се оплаквали, после направили изложби и най-много се хвалели.

„ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ?”

„Е, случват се такива неща в моя бизнес, но за щастие са единични. Ако говорим за приключения, бих казал: „Отивай на Патагония и Огнена земя!”. Там е краят на света, диво, душата е свободна, защото няма хора. Туристите са малко, но е много скъпо. Особено Патагония. Или пък да отидеш на най-сухото място на земята - пустинята Атакама в Чили. Тя върви надолу, на юг, и там има едно градче само за пътешественици. Сан Педро ди Атакама се казва. Никакви музеи не търсим, гледаме само дивотия, природа, красоти природни, които са в изобилие. Велико е! Правил съм с корабче пътешествие близко до Магелановия пролив, към залива при фиорда Маринели. Корабчето беше много старо, с две малки моторчета, а вълните страшни. Половината от моите хора си мислеха, че няма да оживеем, даже по средата на пътя, който продължи 8 часа, при мен идва една миниделегация да ми казва да се връщаме обратно. Викам им: „Вие луди ли сте?”.
18 август 2012 г., София
Анели Бачева, в. „Стандарт”

*****

ОТ КРАЯ НА ЗЕМЯТА ДО НЕЙНИЯ ЦЕНТЪР

* Ако и на вас ви се удаде случай да дойдете в Куенка (Еквадор), непременно посетете ресторант "EUCALYPTUS", и попитайте за румънската му стопанка...

Да, така реших да нарека тази снимка... Ще ви разкажа една малка история. Намираме се в Куенка, един красив колониален град в Южен Еквадор, в последната вечер на еквадорската част на нашето пътешествие из Южна Америка, в 4 страни - Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу. Нашият гид Wilson предложи да вечеряме в един ресторант - "EUCALYPTUS", в центъра на Куенка, чийто собственк била румънка. Аз казах ОК. Отидохме в една невероятно готина кръчма, каквито обожавам, когато съм в любимия си континент. Всичко бе чудесно, обстановката, менюто, музиката.

Малко след като се настанихме и вече си наливахме чашите с вино, при мене дойде една красива дама, за която аз веднага предположих - ето, това е румънката. И разбира се - оказах се прав. Но какво бе моето огромно учудване, изненада, както щете го наречете, когато тя ме попита: "Ти бил ли си на Огнена земя през януари тази година?". Аз казах - да. И какво се оказа - тя е пътувала в същата лодка през пролива Бийгъл (свързващ остров Наварино - едно островче отвъд края на Земята, с Ушуая). Е, това вече ми дойде много. Как така ме позна, попитах я аз, а тя - ами ти лесно се помниш, снимаше през цялото време, и такива ти ми работи.


Останах безмълвен, не за пръв път ми се случва някой да ме познае, а аз - не. Но такава среща не съм имал. Затова нарекох този мой кратък разказ така - ОТ КРАЯ НА ЗЕМЯТА (Огнена Земя, остров Наварино, пролива Бийгъл, Ушуая) ДО НЕЙНИЯ ЦЕНТЪР (така наричат Еквадор, в момента се намирам на 2 градуса южно от Екватора, а Ушуая е на 55 градуса южна ширина). Затова си обичам работата, заради такива вечери в готини ресторанти, заради такива неочаквани срещи. На всички казвам "Лека нощ", че утре ставаме само след пет часа, за да продължим към последната точка от нашето пътешествие - Северно Перу.


А ако и на вас ви се удаде случай да дойдете в Куенка (Еквадор), непременно посетете ресторант "EUCALYPTUS", и попитайте за румънската му стопанка Codi Pripis... Лека нощ на всички, по-скоро - добро утро на вас.

29 август 2012 г., Куенка, Еквадор
Миро Нанков

4 коментара:

Иванко - културтрегера каза...

Браво, Мире,
Разкажи как си оцелял под връх Ботев през зимата.

Анонимен каза...

Много е готин Миро, малко луд, но това му е чара. Пожелавам му да е здрав, той и неговите близки, за да продължава да пътува и да се радва на живота!

Анонимен каза...

Към 1–ви. За щастие е имал един литър сливова и я е изпил на екс.

Миро Нанков каза...

Благодаря за тези коментари...А на Иванко - ами тя е дълга история...Някой ден ще взема да я напиша по-надълго...Все пак оттогава минаха почти 30 години - май беше в 1984 или 1985 година...Трима алпинисти се изгубихме малко под вр. Ботев и изкарахме 3 дена, 2 нощи там горе, в ужасната буря, беше от 2-4 февруари, - 20 градуса, ураганен вятър...Както се казва, онази с косата дишаше във врата ни, но ние издържахме...За жалост, двамата ми "колеги по съдба" имаха лошия шанс да измръзнат заради тесни обувки...Когато в третия ден вечерта сами достигнахме хижа Рай, след като пребродихме целия Южен Джендем, спасителите там не можеха да повярват...Но ние бяхме живи и здрави, но пръстите на краката и на двамата с мене бяха черни...Няколко седмици по-късно в Пирогов им отрязаха пръстите на краката...Аз бях най-младия и неопитен от тримата, но се разминах с измръзнване...А що се отнася до ракия - ех, де да имаше...Почти нямахме храна, третия ден си спомням - 1 морков само изядох...Такива ти ми работи...Ще пиша някой ден, щото това бе първия ми досег с отвъдното...И съм щастлив, че и тримата оцеляхме...Всъщност, аз оцелях благодарения на другите двама - по-опитни алпинисти от софийското дружество Алеко...Те имаха въже, с което пускахме рапели в Джендема...Е, това е от мене, наздраве на всички, четящи вестника на Гената от мене, Миро, троянец...И Весели празници!!!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |